Някои от българските будители и книжовници са известни на всеки българин, други не се радват на особено широка популярност, а трети – тънат в мистерия и почти нищо не се знае за техния живот. От последните е и героят на този текст – Черноризец Храбър. Една кратка справка в Уикипедия ни съобщава, че той е средновековен български духовник и писател. И това е. Оттук насетне историците са разединени що се отнася не само до конкретния времеви период, в който е живял, ами и до самата личност, която стои зад това име. Именно за това тя се е превърнала в обект на ожесточени дебати и множество конспирации.

Името Черноризец Храбър буди любопитство. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Точните години на неговия живот остават неизвестни. Догадките на експертите са разнопосочни. Някои споделят възгледите, че той е живял през Х или XI век, но болшинството се обединяват върху тезата, че точният период на неговия живот е втората половина на IX век, съвпадаща с покръстването на българите и утвърждаването на българската писменост и култура. Съчинението, за което ще стане дума, е спомогнало за развитието й особено много.

Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобългарски – Ὀ писмєнєхь‘), чийто оригинал не е намерен и до днес. Най-старият препис е намерен в „Лаврентския сборник“, датиращ от времето на цар Иван Александър, а по-точно – от 1348 година. То е многократно препечатвано през следващите векове, предимно от руски автори. Смята се, че „За буквите“ е само епилогът на по-голям по обем текст, който обаче не е известен. Заради тази причина се счита, че съчинението е имало много по-важна роля.

Счита се, че Черноризец Храбър написва своето съчинение за буквите „За буквите“ в особено значим момент – след пристигането на Кирило-Методиевите ученици у нас.  Това е период, в който българската църква е силно зависима от византийската, най-висшите духовници са византийци, а цялата църковна служба се води на гръцки език.

Текстът е забележително структуриран за времето си. От този факт историците заключават, че става дума за високо образован духовник, който без никакво съмнение по народност е българин. Определян е от историците като „културовед“, „будител“ и „бележит писател“ и дори като „пламенен патриот“ и „революционер в културата“, тъй като нарушава общоприетите догми за отслужване единствено и само на гръцки език и се опълчва на византийското духовенство.

Мнозина считат, че „За думите“ се явява най-яркото проявление в борбата на българите за църковна, духовна и културна независимост от Византия. Борба, чиято кулминация се случва на Преславския народен събор през  893-а година. Това събитие е възприето като връх в християнизаторското дело на княз Борис I. Съборът е свикан след като князът детронира по-стария си син Владимир Расате, който е опитал да премахне християнството и да наложи някогашното езичество.

„Женскитѣ изкуства за щастливо съпружество“ е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. Автентичното издание е налично за предварителна поръчка с 15% отстъпка

ПОРЪЧАЙ ТУК

Няколко ключови за българската история събития се случват именно там – князът обявява по-малкия си син – Симеон, за цар на България, а столицата на българското царство е преместена от Плиска в Преслав. Други изключително важни решения са прогонването на византийските духовници и заместването им с български такива, както и решението българският език да замени византийския в църковната служба. Един от факторите, изиграли ключова роля за извоюваната културна, духовна и църковна независимост от Византия, както и за случилия се „Златен век“ при цар Симеон I, е именно трактатът „За буквите“.

Освен липсата на сведения за точния период, в който е живял, липсва информация и за самата личност Черноризец Храбър. Това дава плод на множество различни теории и много учени споделят различни гледни точки относно човека, стоящ зад това прозвище. Някои твърдят, че зад него стои Йоан Екзарх – един от най-известните представители на Преславската книжовна школа (към която е причисляван и самият Черноризец Храбър), превел множество византийски книги и църковни проповеди.

Най-широко разпространената хипотеза е предположението, че Черноризец Храбър е литературният псевдоним на самия цар Симеон Велики. Тя е въведена в научните среди от Васил Златарски през 1927 година и от тогава е обект на ожесточени спорове сред историците. Някои от тях я квалифицират като „прекалено романтична гледна точка“, защото липсват ясни доказателства за общи черти между двамата, освен общия времеви период, в който са живели. От друга страна,  Черноризец Храбър очевидно е бил не само изключително изучен за времето си, но и добре запознат с държавните дела от епохата. За някои това категорично е човек от княжеския двор, получил солидно образование, което само по себе си ни отвежда до Симеон.

Има още много теории за личността зад Черноризец Храбър – някои предполагат, че това е Климент Охридски, други – Наум. Една интересна теория твърди, че всъщност зад названието Черноризец Храбър стои самият св. Константин-Кирил Философ. Това се дължи на факта, че намереният в Лаврентския сборник препис от 1348-а е кръстен  „О писменехь чръноризца храбра“, където „черноризец храбър“ е написан с малки букви и е в падеж. Това предполага, че заглавието трябва да се тълкува като „За буквите на черноризеца храбри“ и „черноризеца храбри“ (споре други изследователи липсата на главни букви не е озадачаваща) е самият св. Кирил, а авторът на текста е неизвестен.

Св, Климент Охридски
Св, Климент Охридски

Всички тези теории и хипотези показват колко малко се знае човека, написал гениалното за времето си „За буквите“ и стоял, може би, зад името Черноризец Храбър. Това го прави една от най-мистериозните и забулени в тайнственост личности в нашата история. Личност, чиито труд е допринесъл съществено за утвърждаването и развитието на българската духовност, култура и самосъзнание. Ще завършим с един цитат от произведението, който  показва ясно не само умелото и ловко боравене с езика от страна на Черноризец Храбър, ами и преклонението пред великото безсмъртно дело на светите братя Кирил и Методий:

„Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Черноризец Храбър – литературният феномен в българското Средновековие
4.6 от общо 247 глас(а)
Филип Йотов
Филип Йотов е студент по "Политически науки" във Виенския университет. На 23 години е, възпитаник на Софийската немска гимназия. Проявява интерес към политикатa, икономиката и историята на междудържавните отношения. Силно се вълнува и от историята на българския спорт и развитието му в Следосвобожденска България.

19 КОМЕНТАРА

  1. Чудя се на съвременните интерпретации за политическите ходове. От една страна императорът използвал делото на Кирил и Методий, за да разпространи влиянието си. От друга страна Борис I използвал същото дело, за да отхвърли влиянието на императора.
    През 863-а г. императорът на Изт. Римска империя изпратил Кирил и Методий… Целта е да се откъснат славяните, населявали Великоморавия от влиянието на Немското кралство. По-късно княз Борис I приема братята… С цел да отхвърли зависимостта на българската църква от Изт. Римска империя. Та, каква е била логиката на императора, в едни земи да разпространява влиянието си и християнството чрез славянски език, който се счита за „недостоен“, а само в България да използва за целта „достоен“ гръцки език?
    Историците така и не отговарят на въпроса – у нас с приемането на християнството е станала замяна на българския език със славянски ли? Дали пък Владимир Расате не се е съпротивлявал заради езика, а не заради езичеството, тъй като по онова време християнството вече е било широко разпространено по нашите земи и не е имало нужда от насилствено налагане? Дали пък не е имало проблем с подмяната на глаголицата, оставена от Кирил и Методий?
    Храбрият черноризец е знаел истината, но кой да ни я каже сега?!

    • Има и теории, че Кирил и Методий просто събират и систематизират дотогава използваните български руни в тяхната азбука. Във всеки случай обаче Климент явно е изпълнявал поръчка на Източната римска империя да ни направи буквите почти изцяло като гръцките, но можем само да гадаем защо не е напаснал изцяло азбуката (съпротива у съратниците му, гризяща съвест, друго).

      Иначе що се отнася до делото на Михаил (в изворите е споменат като Богорис, сиреч Българинът, а Борис е опростачване в някой от бъдещите преписи, където 2 букви не са се четяли), то е просто погърчване на българската църква, която вече си е съществувала от поне 3 века, най-малкото защото почти всичките ни владетели са били християни. Единствено се предполага за Крун и Мургаг, че са били езичници, но дори и за тях двамата не е съвсем сигурно. В този смисъл Михаил със сигурност е изпълнявал поръчка и го е представил като „приемане на официална религия“ (сякаш езичните не са се били покръстили на 90%), т.е. Владимир навярно наистина се е противил на погърчването, защото се е усетил какво се е случило с латиноговорещата Източна римска империя съвсем скоро и не му се е щяло България да се затрие. Симеон е водил битки, но църковната му политика е била доста конформистка.

    • Има достатъчно информация за протобългарския език. Той е тюркски и се изписва другояче в сравнение със славянския. Защо славянския е станал официален църковен и държавен в Средновековна България? ами защото славянския е бил езика на повечето хора, населявали тогава България на Дунава! На Дунава! Не на Волга! Това е много важно. Сравнете Татаския език (татарите са потомци на Велика България на Волга и Каспий) и съвременния български език. Естественно, че сме си славяни!

  2. По повод на това, че „черноризец храбър“ може да не е собствено име, понеже е написано с малки букви през 1348 г.
    Да, би могло да не е собствено име, но ползването на малки букви не може да бъде довод за това, не и през посочената година. По това време няма главни и малки букви в кирилицата, всяка буква има само едно изписване, сиреч има „Б“, но не и „б“. По отношение на големината – едри и даже богато украсени могат да бъдат буквите, които бележат началото на текста, но не и да се появят по средата, какъвто е случая. Всички останали букви се изписват с еднаква големина, средновековните ръкописи просто ни предлагат редове от равно изписани букви, без каквото и да било значение дали са в собствени имена или в нарицателни.
    Малките букви в кирилицата са въведени чак при Петър Първи през 1708 г., като някои са съвсем измислени по образеца на латинските и написанието им е чуждо на кирилицата, но са взаимствани и в България и днес ги употребяваме на общо основание.

  3. И в крайна сметка, някой може ли да ми каже какво точно правмуваме на 24 Май ,.денят на Кирил и Методий“ или „нашата азбука“? Защто нашата азбука е „кирилицара“, а тя не е създадена от Кирил и Методий. Те са създали глаголицата, която ние не разбираме. И защо наричаме нашата азбука „кирилица“, след като не я е измислил св. Кирил?
    А когато папа Адриан II освещава „българската азбука“, коя азбука точно освещава? Не е ли глаголицата? Защо тогава се превеждат боголлужебни книги на кирилица, нали тя не е осветена?
    Толкова прости въпроси, че сега сигурно някой ще каже: „тая пък колко е проста“, ама я обяснете на първолачетата така, че да ви разберат.
    Всичко е пълна мъгла. Рисуват Кирил и Методий със свитъци, а на тях кирилица, която те не са измислили. Неграмотни художници или манипулатори рисуват тези портрети?
    Всичко е една голяма лъжа, същата като тая, че сме монголи. Ама къде ги видяхте тея монголи? Единствените с дръпнати очи в България са китайците в китакските ресторанти.

  4. Според Паисий: „И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария – това са всичките свети пет учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали го първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Ерусалим, Синая, Света гора – всички говорят българска или воргарска книга, а не сербска или словенска.“

  5. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ИЗГУБЕНИТЕ ПРЕСЛАВСКИ РЪКОПИСИ
    Явор Милтенов
    „Глаголически букви се срещат и в препис на “За буквите” от Черноризец Храбър,
    поместен в хилендарския ръкопис № 463. Както доказва У. Федер (2005), в случая е копирана
    характеристика, свойствена за старинния кирилски протограф α. Той е представен в български,
    сръбски и руски преписи (вкл. и Лаврентиевия сборник от 1348 г.) и стои най-близо до
    глаголическия архетип в сравнение с останалите протографи. Примерът със “За буквите” е
    единственият (поради липсата на сходни проучвания върху разглежданите тук съчинения), при
    който възстановената история на текста, на конкретния препис и на неговите предшественици
    перфектно се съгласуват с наличието на глаголически вписвания, а именно: установява се, че 1)
    те препредават особеност на кирилски ръкопис със следи от транслитерация на глаголически
    архетип, 2) служат като “указание” за графичната система на оригинала и 3) наличието им е
    пряко свързано с по-голямата близост на преписа до първоначалния текст.“
    Въпросът е в това, че преписите, които намираме не са абсолютни копия на оригинала. В други текстове от същата епоха се казва „българите, които някои наричат славяни“. Въпросът дори не е много спорен, тъй като няма запазени оригинални български източници.

  6. В „Старобългарски език” на Ст.Стоянов и Мир.Янакиев, сСведението „За буквите” на Черноризеца е предшествано от увода:

    „ Съчинението на Черноризец Храбър за изнамирането на славянската азбука е открито от
    руският учен Константин Калайдович и е напечатано от него за пръв път в 1824г. Поради
    своята инзвънредно голяма важност оттогава насам то е било предмет на многобройни
    изследвания и е издавано много пъти. От това съчинение са намерени много преписи, по
    важни от които са следните:

    1.Лаврентски препис от 1348г……
    2. Московски препис от ХVв…
    3. Савински препис от ХVв…..
    4. Зографски препис от ХV – ХVІв…
    5. Хилендарски препис (І) от ХVв…..”

    След което следва нормализиран текст на част от първоизточника. От въведението на
    съставителите изобщо не става ясно от къде е предлаганият текст. Дали от някой от
    многобройните преписи или е напечатаното от К.Калайдович „за пръв път” съчинение. Тъй
    като преписите са значително по-древни от напечатаното от Калайдович, то означението „за
    пръв път” явно се отнася за работата на Калайдович, което пък е безинтересно от историческа
    гледна точка, колко пъти този човек е печатал този паметник. Отделно пък негово „за пръв
    път” отпечатано произведение явно не е фототипно издание, а най-вероятно превод, какъвто
    си позволяват в по- късни времена последователите на панславизма.
    Думите не са мои, който се интересува, може да прочете целия текст на адрес http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t87248.html. Цитирам, защото аз не бих могла да изложа тази теза по-добре.

  7. Благодаря Ви хора . Прочетох статията , която ми хареса , но има нещо , което ме впечатли – коментарите … стана ми приятно , че Българския Дух е буден , задават се въпроси ,търсят се отговори и то съвсем логични . Лъжите и заблудите май не са издържали на времето и доста са се оплели . Благодаря за това , което научих от коментарите .

    • Всеки Българин трябва да прочете „Произходът на Българите и началото на българската държава
      и българската църква“ от д-р Ганчо Ценов

  8. Авторството на „За буквите“ е несъмнено на цар Симеон, с псевдонима Черноризец Храбър. Името на псевдонима буквално се превежда: „християнския Хаброн“, където „черноризец“ е едно от определенията за „християнин“, а името Хаброн/Аброн е свързано с поговорката Ἅβρωνος βίος“ („The life of Abron“). Виж,: Suda, s.v. Άβρων.
    Този Άβρων, според Суда, бил богат човек от Аргос, но имал своите особености, причудливи навици, т.е. поговорката „живота на Хаброн“ имала подтекст, като всяка пословица. Бил не само богат, но и се занимавал с причудливи неща…
    А сега, да се върнем при написаното от кремонския епископ Луитпрад, който пише, че Симеон бил наричан „semigrecum“, т.е. полугрък, но вижте как е подредено изречението: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, понеже..“, „Hunc etenim Simeonem emiargon, id est semigrecum..“, т.е. за Симеон казвали, че е емиаргос, сиреч полугрък…
    Какво е „емиаргос“?
    „Semi“ е „полу“, „semigrecum“, т.е. Симеон е „полугрък“, понеже е emiargon? „Еmi“ е „купих“. Какво е „купено“ от Аргос? Не е ли причудливо, че цар на българската империя е полугрък, по образованост и култура?
    Очевидно Луитпрад, посетил България по времето на цар Петър, е научил поговорката за Хаброн от Аргос, който бил едно (богат), но се занимавал и с причудливи неща. Ἅβρωνος βίος“ („The life of Abron“). „Животът на Хаброн“. От цитата на кремонския епископ Луитпрад може да се заключи, че е знаел за книжовните занимания на българския владетел и че под псевдонима „Християнския Хаброн“ (Черноризец Храбър), се крие самият цар Симеон.

  9. След като всички ни ограбват историята, значи е много богата. А ние нямаме водачи (управници), които да я защитят.

  10. Съществува предположение, че Черноризец Храбър е цар Симеон Велики. Вероятно ‘За буквите“ е написано от него под този псевдоним. Няма друго писано от него и подробности за живота му. Знае се, че цар Симеон е учил в Магнаурската школа и е бил високо йерудирана личност.

  11. Какви тракийци? Сравнете тракийските лични имена и тяхната топонимия и описанията за техния бит и външен вид и вие ще разберете,че ние, бъдгарите, не сме никакви тракийци! По имена, топонимия и култура ние сме близки най-вече с тези народи и държави, които всичките те се наричат славянски и сами себе си наричат славянски. Това е най-убедителното доказателство за славяните и славянското в българите! Близки сме с други славяни по език и имена и наименования, а не с италианци, французи, кроейци, китайци, испанци, англичани и т.н. Това е толкова просто и толкова явно, че не би трябвало да имаме никакви съмнения относно славянството ни, и да не си измисляме някакви тъпи и съвсем необосновани теории за тракийците или хуни и т.н. Не сме траки и не сме протобългари, които са тюрки и говорят съвсем друг език-тюркски. И до ден днешен. Пример – Татарстан и Башкортостан. Те се наричат българи, но езика им не е славянски и се различава от всички славянски, включително и българския. Българите са се пославянчили когато са пристигнали на Дунава за да се обединят със славяните. Най-изтъкнатите историци български говорят и пишат за това. Стига сте ни обезличавали и отричали славянския ни елемент. Колко ли ви плащат от Отвореното общество на Сорос?!

  12. Има думата „словени“, но това е едно и също! Какво значение има, славяни или словени?! Добре, да казваме словени. И какво променяме с това?!

  13. Думата СЛАВЯНИ произлиза от СЛАВА
    Думата СЛОВЕНИ произлиза от СЛОВО.
    КУХИ ЛЕКИ ИМА ДОСТА.

    Българите сме тия които сме от тук.
    Не сме идвали от никъде, тук сме от има няма 8000+ години, не за друго, за толкова имаме неопровержими доказателства! Тракийци, Мизийци, Македонци – все Българи!
    Темата е толкова обширна и неизчерпаема, че един живот не стига да опишеш и пресъздадеш тези осем хиляди и повече години слава!
    ЩЕ ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ И ОЩЕ КАК – УРА IYI

Отговор