Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той ще причини болка, страдание. Затова душата на лирическия герой се опитва да „избяга ” от тази си раздвоеност – това какъв е и какъв иска да бъде. Дори когато лирическият Аз намира изход от това съмнение в смъртта „пристан”, тя сякаш бяга от него. Тоест желанието му да се избави от „разноликата”, страдаща и плачеща душа, ще остане нечуто и неизпълнено, а героят ще продължи своя „неживян живот” (безсмислен).
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря — край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
