Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В шестия епизод от третия сезон на поредицата Ви представяме легенди и предания от град Бяла Черква.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Преданията за участието на Бяла Черква в Априлското въстание
3.9 от общо 11 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Късото изложение на г-жа Георгиева съдържаше няколко грешки, които трябва вече да се преодолеят. Средновековното селище носи същото име – Бяла черква, а не Белинска Бяла черква. Аз не случайно апелирам това селище да се нарича Дяснобрежна Бяла черква. Читалището започва своята реална дейност през 1865-1866 г. и е едно от първите 10 в България, а не ,,първото селско“. Местният революционния комитет не е основан през 1872 г., а още през 1867 г. – за това пише още Филип Тотю.
    Сраженията в Дряновския манастир продължават 10, а не 9 дни – тази грешка е най-упорита и най-трудно ще се коригира. Именно сутринта на 10-я ден са дадени най-много жертви сред въстаниците. Бачо Киро не държи защитна реч пред съда в Търново, а нанася тежък и унизителен удар в лицето на турските угнетители. Стихотворението, което декламира на турски език изобщо няма вид на защита, а проваля усилията на адвоката му да го спаси от смърт. Именно стихотворението го праща на бесилото. Бачо Киро съзнателно търси достойната смърт – много рядко качество за българин. И моля престанете да изтъквате, че най-известните белочерковци са четирима: Бачо Киро, Ц. Церковски, Р. Даскалов и Ал. Бурмов. Набеденият и оплют от местните охулници свещ. Петко Франгов трябва да се постави непосредствено след Бачо Киро по заслуги. Франгов е единственият кадърен летописец на Дряновската епопея и не само на нея – неговият принос в някои отношения превишава този на Захари Стоянов. Последните две-три поколения белочерковци носят тежка вина за низвергване на този голям български патриот и общественик. Писал: Николай М. Теодосиев

Отговор