На 13 май сайтът „Двери“ разпространи информация, че Сръбската църква ще празнува 1000 години от основаването на Охридската архиепископия, редом с 800-годишнината от своето основаване.

Припомняме, че Охридската архиепископия е създадена от император Василий II през 1018 г. след падането на Първото българско царство под византийска власт. Тя е приемница на понижената в ранг Българска патриаршия и обхваща първоначално 31 епископии.

Към безспорните доказателства за българските исторически корени на архиепископията е фактът, че първата официалната титла на епископа е била „архиепископ на цяла България“. Катедрален храм на Охридската архиепископия пък е базиликата „Света София“, която е построена от княз Борис I през 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха.

На фона на всичко това, съвсем очаквано висшият ни клир получи покана да присъства на честванията. За общо отбелязване на празника се говори още от март, но на 11 май официално то бе потвърдено от главата на Македонска православна църква архиепископ Стефан Охридски и Македонски, че същият е изпратил покана до българския патриарх Неофит и до български политически ръководители.

На 14 май, Българската православна църква излезе с решение, според което няма да бъдат изпращани официални представите в Охрид. Неслучайно този акт се оказа изненадващ, особено предвид активностите на Сръбската църква около честването.

Сайтът „Двери“ успява донякъде да даде информация на какво се дължи това решение. Оттам пишат:

Както е известно, междувременно редица църкви (Сръбска, Гръцка, Цариградска, Руска) взеха отрицателно становище по инициативата БПЦ да работи за (според някои непремерени мнения – да даде) признаване на автокефалията на МПЦ. Според чужди медии са били изпратени остри писма до нашия патриарх и синод, имало е заплахи за прекъсване на църковно общение и пр. Така именно може да се обясни и днешният обрат в позицията на Св. Синод.

Ето и пълният текст на решението на Светия синод:

По повод постъпило писмо, вх. № 231/09.05.2018 г., на Македонския Архиепископ Стефан, с отправена покана представители на БПЦ – БП, да вземат участие в тържествата по повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, която ще бъде отбелязана на 27 май т.г. – Петдесятница, гр. Охрид, Р. Македония и по предложение на Русенския митрополит Наум за неучастие на БПЦ-БП в горепосочените тържества, след проведени обстойни разисквания, и гласуване

Св. Синод Р Е Ш И:

Не дава благословение представители на БПЦ – БП да вземат участие в тържествата по случай 1000-годишнината от основаването на Охридската Архиепископия в Охрид, Р. Македония.

„За” горното решение да не бъдат изпратени Архиереи за честванията в Македония гласуваха митрополитите: Ловчанский Гавриил, Доростолский Амвросий, Западно- и Средноевропейский Антоний, Варненский и Великопреславски Йоан, Неврокопский Серафим, Русенский Наум, Врачанский Григорий, Видинский Даниил.

„Против” гласуваха: Сливенски Йоаникий, Великотърновский Григорий, Плевенский Игнатий, Пловдивский Николай и Старозагорский Киприян.

На същото си заседание Св. Синод разгледа предложение на Пловдивския митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан, придружен от епископ на БПЦ – БП, да посетят Р. Македония и вземат участие в тържествата по случай 1000-годишнината от основаването на Охридската Архиепископия на 27-28 май т.г. Сливенският митрополит Йоаникий предложи придружаващия Старозагорския митрополит епископ да бъде Гл. секретар на Св. Синод Мелнишкият епископ Герасим.

След проведени разисквания и гласуване:

Св. Синод Р Е Ш И:

Не приема предложението на Пловдивския митрополит Николай, допълнено от Сливенския митрополит Йоаникий, за изпращане на представители на БПЦ – БП в Р. Македония на тържествата по случай 1000-годишнината на Охридската Архиепископия.

„За” изпращане на българска църковна делегация на въпросното честване гласуваха: Сливенския митрополит Йоаникий, Великотърновския митрополит Григорий, Плевенския митрополит Игнатий, Пловдивския митрополит Николай и Старозагорския митрополит Киприан.

„Против” гласуваха митрополитите: Ловчанский Гавриил, Доростолский Амвросий, Западно- и Средноевропейский Антоний, Варненский и Великопреславски Йоан, Неврокопский Серафим, Русенский Наум, Врачанский Григорий, Видинский Даниил.

Реакцията на голяма част от обществеността не закъсня. В последните часове се появи информация за два протеста, като единият от тях е организиран от фондация „Българска памет“. Той ще се проведе на 16 май от 9:00 ч. пред Светия синод. Всички подробности около него може да следите тук.

Българският културен институт в Скопие и неговият председател Лазар Младенов излязоха също излязоха с остра реакция:

В моменти, когато отношенията между двете държави, съответно и църквите които ги представляват, започнаха да се затоплят, вчерашното решение на БПЦ дойде като гръм от ясно небе. Не претендирам да твърдя че МПЦ има дълбоки исторически корени, напротив, почти всички познаваме историческите факти, но също така не може да се избяга и от факта, че МПЦ в момента е облик на уреждане на църковния въпрос на новата ни държава. В моменти, когато при мнозинството от митрополитите има желание за приближаване към БПЦ и отклоняване от СПЦ, вчерашното решение на БПЦ не е в полза на националния идеал. Определете го сами, скандал или предателство.

„Българска история“ ще продължи да следи тази така важна тема и през следващите дни.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

БПЦ реши да не изпраща свои представители на 1000-годишнината от Охридската архиепископия
3 от общо 4 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

2 КОМЕНТАРА

  1. Църквата отдавна не е особено действен фактор в решаването на съвременните политически въпроси. Дали ще отидат наши предтсавители или няма да отидат, това не е от особено значение. Ще се вдигне шум, ще похлопаме, па ще си отмине.
    Покрай този шум, обаче, ще пропуснат да отразят един друг важен исторически факт, защото той влиза в разрез с официалната историческа парадигма.
    Това, че в Охрид, православна църква е учредена още от Юстиниан I, наречена Прима Юстиниана. Това е предопределило и решението на Борис I да създаде книжовен център в земите, в които християнството е съществувало векове преди покръстването на Мизийска България.
    Това е описано в не една книги – от преди и след Освобождението.
    Такива, като“
    „Исторически преглед на Българската Църква от самото ѝ начало до днес“ на Марин Дринов от 1869
    „Учебник по историята на Българската черкова“ на Стефан Страшимиров от 1907
    „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“ на Ганчо Цанов от 1908
    „Размишления върху произхода на българите“ на Даниил Юруков от 1926
    https://cloud.mail.ru/public/Lh8P/AKttBcM8C

  2. Българската Православна Църква е правоприемник на Охридската архиепикопия, а не Македонската. Следователно, ако БПЦ вземе участие в тържествата в Охрид, ще признае по този начин за правоприемник МПЦ и ще се отрече от собствения си устав, от историческата си и канонична легитимност. – http://budiveren.com

Остави коментар