Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Този материал е първа част на темата „Боевете при Кубадинската позиция“. За да прочетете втората част, последвайте връзката в края на настоящия текст.

„20 октомври, 1916 година:

Най-после днес мръднахме и ги откъртихме, ама здраво… Това бе втора Тутраканска епопея“

Така обобщава артилерийският офицер Сава Стоянович в своя дневник  събитията, случили се на отбранителната линия Расово-Кубадин-Тузла, в края на октомври 1916 година. Но преди да ви разкажем за боевете в подстъпите на Северна Добруджа, трябва да проследим бойния път на Трета българска армия, начело с генерал Стефан Тошев, през септемврийските дни на 1916 година.

Ген. Стефан Тошев
Ген. Стефан Тошев

След окончателното превземане на Тутраканската крепост, както и освобождаването на градовете Силистра и Добрич, на 12 септември, Трета българска армия преминава в общо настъпление по целия фронт, преследвайки разбитите руско-румънски войски. Отстъпващата съглашенска армия, командвана от генерал Андрей Зайончковский, се оттегля на предварително подговена 70-километрова отбранителна линия. Тя се състои от множество укрепени пунктове, които са подсилени с няколко реда окопи и телени мрежи, а от хребетите по цялата линия се контролира околната местност и прикриват комуникациите за маневри в тила.

Простирайки се от село Расово, разположено на Дунав, през селата Арабаджи, Мулчьова, Ениджа, Кокарджа, Качамак, Кубадин, Узунлар, Топрахисар до село Тузла, фланговете на позицията са защитени, както от Дунав, така и от Черно море, а контролът на румънските войски върху предмостието Черна вода и пристанището Кюстенджа (дн. Констанца) позволява постоянното им снабдяване с резервни войски и боеприпаси.

Първата настолна стратегическа игра, базирана на българската история, ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

От разпита на пленници се узнава за пристигнали подкрепления, като общата отбранителна сила на противника наброявала 70 дружини и 32 ескадрона от 3-та Руска конна дивизия. Срещу тези сили Трета българска армия разполага  с  55 български, 4 германски и 3 турски, общо 62 дружини, както и 24 български и 3 германски ескадрона. Командването не извършва необходимото прегрупиране на победоносните, но и изтощени от предишните боеве войски и без необходимото разузнаване, заповядва настъплението да започне на 18 септември.

В ранното утро на 18 септември, с разкъсването на утринната мъгла и очертаването на неприятелските позиции, започва артилерийската подготовка по вражеските окопи, откъдето също отговарят частично със своята артилерия.

В 11 часа пехотата се вдига в атака, посрещната от насочения огън на вражеските гаубици и полски оръдия. Под непрекъснат дъжд от снаряди, веригите стигат до 1500 метра разстояние от окопите, когато срещу тях е открит картечен и пушечен огън. До края на деня частите от 1-ва, 4-та и 6-та и Конната дивизии превземат укрепленията около село Кокарджа, чифлика Сосус Али бей, както и част от височините пред Кубадин.

На 19 септември следват контраатаки от страна на съглашенските войски, които макар и отбити, поставят Трета армия в трудно положение. Войските ѝ са разтегнати по цялата линия, а липсата на подкрепления лишава командването от възможността да се възползва от успехите, постигнати предишния ден. Някои полкове не разполагат с нужните уреди за разрязване на телената мрежа на противника, а в много сектори артилерията изразходва снарядите си, преди да е успяла да унищожи вражеските укрепления.

Много схватки се водят с особена жестокост, както при височина 147, където ротите, макар и останали без офицери, продължават да отбиват вражеските атаки и да задържат терена.

В щаба на Трета армия пристига следното донесение:

Под ужасен ураган настъпих и заех неприятелските окопи вдясно от в.147, дружината ми е с по-малък от половинния си състав, 3-та дружина се оттегли назад и левия ми фланг е открит, ротата, която щеше да ме подкрепи, още я няма. Чакам подкрепление, чакам патрони“

Капитан Казанаклиев

В продължение на 2-3 часа, позицията преминава четири пъти ту в български, ту във вражески ръце, но до вечерта пристигат две допълнитни роти, които окончателно отблъскват противниковите части.

В бовете при село Кокарджа на 19 септември е ранен писателят Георги Стоянов Георгиев, автор на книгата „Един от Първа дивизия“.  Тогава още взводен командир от 41-ви полк, той пише за паметния бой:

„Нашите се вдигат, противникът бяга.Противникът се повърне, нашите бягат.

Съседна рота им дава спасителен флангов огън, и ротата се вдига отново.

Ето, тъй близо и тъй ясно, поручик Боян Дацов повежда отново ротата си, но бива ранен. Офицерският кандидат Венелин Янев го замества , но и сам бива повален. Командването поема отличният фелдфебел Стойко Донков.

Вляво офицерският кандидат Иван Момчилов е също ранен, пада пред очите ми.

Противникът изнася шест картечници и освен с тях жари с пехотния си и с артилерийския си огън. Боят е в пълния си разгар, а нашата артилерия мълчи. Защо? После научавам, че е останала без снаряди?!“

„Жестокият бой продължава. Шест часа как се бием. Сега летим срещу шестте картечници.

Един куршум ме пронизва между гърдите и стомаха и като грабнат от вихър, обръща и със страшна силна поваля по гръб върху вкаменилите се от жестокото слънце големи буци пръст“

Изнасяне на ранен от бойното поле
Изнасяне на ранен от бойното поле

В същия полк служи и подпоручик Владимир Мусаков, автор на драматургичната творба „Далила“ и на реалистичното, антивоенно произведение „Кървави петна“, написано в окопите на Южния фронт. Той също е ранен тежко. Макар и да ампутират крака му, лекарите не успяват да спасят живота на младия талант, който умира от тетанус 9 дeна по-късно.

Очаквайки контранастъплението на противника, който продължава да бъде снабдяван с подкрепления, командването издава заповед на армията да се изтегли на началните си позиции и да се окопае.

На 20 септември настъпва временно затишие, което е прекъснато на следващия ден от боевете при Мустафа Ачи и Азаплар между Конната дивизия на генерал Иван Колев и румънската 5-та и 19-та дивизия на генерал Хертел. Победата на българската конницата в това сражение спасява десния фланг на Трета армия.

В резултат на неуспешния първи щурм на Кубадинската позиция, българските загуби са повече от 6 000 загинали, ранени и безследно изчезнали.

Положението на Трета армия е опасно, тъй като в случай, че противникът успее да пробие защитата и да отблъсне българските войски на юг, арената на военните действия би могъл да се пренесе в пределите на Царството. До началото на октомври по фронта настъпва затишие, което дава възможност на войските да попълнят загубите си и да се укрепят на сегашните си позиции.

На 1 октомври 1916 година съглашенските войски предприемат серия от контраатаки срещу центъра и десния фланг на Трета армия, като основната тежест на боевете поемат Конната дивизия и 25-та турска дивизия. В продължение на седмица се водят тежки отбранителни боеве, но фронтът не е пробит.

Десантът-при-село-Ряхово-от-1.10.1916
Десантът при село Ряхово от 1.10.1916

В същото време три румънски дивизии извършват изненадващ десант на р. Дунав в района на селата Ряхово, Бабово и Бръшлен, разположени между Русе и Тутракан. Целта на удара е установяване на трайно предмостие и изолиране на  Трета армия от Южна Добруджа. След тридневни боеве, румънската армия се оттегля. В отразяване на атаката помощ оказва и австро-унгарската дунавска флотилия, която унищожава понтонните съоръжения на противника.

Настъпва отново затишие на фронта, като се водят единствено разузнавателни мисии, патрулни схватки и престрелки между охранителните части.

За осведомление на частите генерал Тошев отправя следната телеграма:

„След 7-дневни непрекъснати боеве и нощни атака срещу десния фланг и центъра на армията, противникът е вече окончателно разколебан и е претърпял големи загуби. По целия фронт той е преминал към отбрана. Армията в скоро време ще предприеме настъпване.“

Предстоеше вторият щурм на Кубадинската позиция.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Боевете при Кубадинската позиция – първият щурм
4.8 от общо 167 глас(а)
Владислав Карагеоргиев
Владислав Карагеоргиев е на 23 години. Родом е от град Добрич. В момента е студент по правни науки в Инсбрук, Австрия. Интересува се от световна история, предимно на XIX и XX век, литература, фалеристика, колекциониране на мемоари и разкази от войните.

12 КОМЕНТАРА

  1. Страхотна статия – увлекателна, информативна, чете се леко. Цитатите също са много добре подбрани. Нямам търпение за продължението :)

  2. Стилът на писане ми хареса много – без излишни сантименталности, но с уважение към саможертвата на загиналите. Чакам следващото попълнение в поредицата!

  3. Наистина личи свеж, младежки поглед към отминалите исторически събития и изказана реална оценка! Браво на автора, браво на учителите му и на възпитателите, които не са позволили закостеняло съзнание, а са разкрепостили ума!!!!

    • Села със споменатите имена има и в Добричка обл.Но бойните действия са в друг район.Добре ще е да се напишат и новите имена.А и макар схематична карта.Поне за по-младите.

  4. […] Неуспешният първи щурм на отбранителната линия Расово-Кубадин-Тузла в края на септември 1916 година не сломява духа на Трета българска армия. Макар и изтощени от боевете, офицерите и войниците се приготвят за отбрана на сегашната позиция, готови да се борят на живот и смърт. […]

  5. Моят прапрадядо е убит по време на гореописаните събития. Бил е в 31-ви варненски пехотен полк и е убит на 7 октомври 1916 до Каваклар. Гордея се с него!

Отговор