Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Подполковникът говори тихо. Тоя човек е преживял страшните колебания в тридневните борби тук, при Добрич. И сега погледът му уморено се губи по черното поле, а на лицето му се чете споменът за нещо страшно, може би най-страшното от онова, което е ставало тук:

-Падналите бяха много…толкова много, че за да се приберат от гробарите, до всеки убит войник се забиваше пушката му. И от хилядите изправени пушки степта замяза на лозе. Това беше най-страшното…“

Антон Страшимиров

Още не е утихнала артилерийската канонада над щурмуваната Тутраканска крепост, когато на изток, в самото сърце на Южна Добруджа, се решава едно друго сражение, друга епопея. Днес забравена от многo, битката при Добрич изправя българските войници пред тежки предизвикателства, а от нейният изход зависи цялото по-нататъшното развитие на новия Добруджански фронт.

Преди да преминем към нея обаче, трябва да Ви разкажем за първите дни на септември 1916 година, написали още една важна страница в летописа на българската военна история.

Генерал Тодор Кантарджиев началник на Варненския укрепен пункт
Генерал Тодор Кантарджиев началник на Варненския укрепен пункт

На 1-ви септември България обявява война на Румъния, която дни преди това се включва в Първата световна война на страната на Антантата. На границата е разположена Трета българска армия, под командването на генерал от пехотата Стефан Тошев, чиято цел е да настъпи в Южна Добруджа и да отблъсне противника на север. Още в първите дни, румънските гранични отряди са разбити, а Конната дивизия на генерал Иван Колев превзема Куртбунар (дн. Тервел). На 3-ти септември българската кавалерия разгромява вражески части при селата Кочмар и Карапелит, взимайки стотици в плен.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Основните сили на Трета армия се подготвят да атакуват Тутраканската позиция, чиито щурм започва в ранното утро на 5-ти септември.

Източно от тях са разположени войските на Варненския укрепен пункт, под командването на генерал-майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да не допускат вражеското настъпление от Добрич, както и защитата на морския бряг край Варна.

В първите дни разузнавателните им отряди освобождават редица села и се установяват на 10 км от Добрич.

Бързите успехи на българската армия , особено при Кочмар и Карапелит, обезкуражават румънския гарнизон в града, който го напуска още вечерта на 3-ти септември. Отстъпилата от Добрич 19-та пехотна румънска дивизия е предадена в подчинение на 47-и руски корпус, под командването на генерал Андрей Зайончковский.

На следващия ден войските на генерал Кантарджиев са възторжено посрещнати от местното население. Скоро става ясно, че в района на жп гарата се намират телата на 53 граждани, зверски убити от румънските власти. Стотици са арестувани и отвлечени на север.

Необходимостта да се задържи Добрич е голяма, тъй като градът е важен възел на телеграфни съобщения, както и изходен пункт на шосетата за Варна, Силистра, Балчик, Меджидие и Черна вода. През него минава железопътна линия, свързваща най-важните градове на Северна и Южна Добруджа.

Местността около града е хълмиста, като на север започва Добруджанската равнина. Тя е напълно открита и подходяща за маневри на големи войскови единици.

Добрич е обиколен от пояс обикновени редути и стрелкови окопи. Голяма част от тях са заринати и не дават добро закритие, тъй като са пригодени за стрелба от коляно.

Позицията, която малобройните български войници трябва да заемат, се намира на 2-4 км северно от града. Отбранителната линия е във формата на дъга, като изпъкнатата част е насочена към противника.

През нощта на 4 срещу 5 септември, войниците заемат стрелковите окопи, като цяла нощ се занимават с тяхното укрепване.

На следващия ден, около 6 часа, противникът открива артилерийски огън по българските части, които все още се окопават. Високо над позицията се виждат сиви кълба от експлозии. Завързва се пушечен и картечен двубой. Румънските войски, с неколкократно числено превъзходство, настъпват срещу окопите. Срещу тях се намират едва 9 роти, както и 2 скорострелни батареи, които още не са пристигнали на позицията. Скоро в града започват да се връщат много ранени войници.

 

 „Много са! Повече от нас са! Папляч! Но момчетата не искат да знаят! Все на месо бият. Полето покрихме с леш. Ще ги избием всички“

неизвестен войник от 8-ми Приморски полк

В най-големия разгар на боя, всред пушечния и картечен огън, изведнъж прозвучава сигналът на настъпващата руска кавалерия. На левия фланг на позицията се появява 3-ти Смоленски улански полк, в състав от шест ескадрона, който скоро се понася в атака. В окопите на българските войски цари тишина. Единствено се долавят отделните команди на офицерите: „ Здраво по местата си, момчета! Мерник 1000, в гърдите на коня, залпове, огън по конницата!“

Приморци отблъскват атаката на руската кавалерия
Приморци отблъскват атаката на руската кавалерия

По настъпващите кавалеристи е открит пушечен и картечен огън. След няколко залпа, строят на противника е разреден, а почти половината от конниците са убити или ранени. Два ескадрона отстъпват назад. На земята са повалени много, а други са все още влачени от конете си, които препускат объркани в различни посоки. Няколко по-буйни, които не могат  да бъдат удържани в устрема си, прескачат българските окопи, повличайки ездачите със себе си. В същото време по шосето се движат батареите на майор Илиев, препускащи за позицията. Един от атакуващите ескадрони, начело с полковник Калмиков, се понася към артилерийското отделение. Забелязал това, командирът на батареите разгръща оръдията и открива огън. Почти целият ескадрон е унищожен. Няколко конници, все още влачени от конете си, достигат позицията на оръдията, където са убити от артилеристите. Оцелелите от атаката са покосявани от единична стрелба. Полковник Калмиков пада, тежко ранен в хълбоците, зад един от стрелковите окопи.Впоследствие руският офицер е откаран в болница във Варна, където умира от раните си.

Забавянето на батареите, както и атаката на руската кавалерия, дава възможност на румънската пехота да се приближи до българските позиции. След интензивна стрелба, цялата верига скача от окопите си и с вик „ура“ се хвърля на нож.

„Ротата, като даде няколко залпа по противника, започна да настъпва пълзешком. В това време, противникът откри убийствен артилерийски и картечен огън по нас. Поручикът, с револвер в ръка, вървеше пред ротата, но, ето, че няколко куршума го повалиха на земята! При падането ни каза: „Напред юнаци! На нож!“. С няколко мили войнишки погледа и „довиждане“, оставихме поручика там, облян в кърви. Командването на ротата пое подпоручик Бояджиев, но и той падна ранен. Паднаха взводните подофицери на 1. и 2. взводове.“

редник Б. К. Астарджиян

Разколебани, румънските войници се обръщат и отстъпват, оставяйки много ранени и убити. Само пред сектора на 8-ма рота от 8-ми Приморски полк има около 400 трупа.

През вечерта са изпратени усилени патрули напред. Останалите войски остават на главните позиции, където се занимават с укрепване на отбранителните съоръжения. Цяла нощ санитарни части и доброволци от града обикалят полесражението, прибирайки ранените.

Сутринта на 6 септември показва покъртителна картина пред фронта на позицията. Полето е покрито с телата на убити вражески войници и коне. Между тях лежат в агония все още живи, но тежко ранени. От посоката на настъплението се виждат следи от локви кръв, а по цялата шир са разхвърляни откъснати човешки тела, крайници и раздробени черепи. Миризмата на отминалата касапница се разпространява и в скоро време привлича гарвани, които кръжат над бойното поле.

Нестроеви  долни чинове събират купчините изоставено вражеско оръжие, боеприпаси и облекло. Поради липса на достатъчно обмундироване, много войници са длъжни да носят руски и румънски униформи, както и ботуши на убитите.

През целия ден върви усилено окопаване и разпределение на войските по цялата позиция. Пристигат подкрепления, които заемат своите отбранителни рубежи.

Руска пехота в настъпление
Руска пехота в настъпление

Привечер, в района около село Езибей(дн. Паскалево), се появява вражеска артилерия, която скоро открива огън. В същото време руски войски, в състав от 6 дружини, се понасят фронтално. Поради приликите между българското и руското обмундироване, сивият цвят на униформите им, както и бойният вик „ура“, добре познат на нашите войници, първоначално внася заблуждение в окопите.

Впоследствие срещу настъпващата пехота е открит огън, който я кара да залегне и да започне да се окопава. На българските войници е заповядано да контраатакуват и скоро защитниците, с гръмко ура, се понасят в щикова атака. Част от вражеските войски отстъпват назад, повличайки и подкрепленията със себе си. Някои войници се задържат на позициите си, където са унищожени.

При Добрич. Скулптурна композиция от неизвестен автор. РИМ- Добрич
При Добрич. Скулптурна композиция от неизвестен автор. РИМ- Добрич

По това време, в крайния десен участък на позицията, се водят боеве при село Геленджик (дн. Победа) срещу няколко руско-румънски дружини. Издадена е заповед селото на всяка цена да бъде отнето от противника. След извършена нощна атака от три страни, като се водят схватки по улиците на селото, врагът е отблъснат. В боевете е ранен полковник Константин Минков- командир на 8-ми пехотен Приморски полк, който по-късно почива от раните си в София.

Новината за падането на Тутраканската крепост на 6 септември бързо се разпространява, което и променя ситуацията на Добруджанския фронт. Двудневните атаки на съглашенските войски при Добрич завъшват с неуспех. Генерал Зайончковский получава заповед да превземе града на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември – последният и най-критичен ден от сраженията при Добрич.

Към втора част.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Битката при Добрич – забравената епопея на Добруджа (първа част)
4.7 от общо 110 глас(а)
Владислав Карагеоргиев
Владислав Карагеоргиев е на 23 години. Родом е от град Добрич. В момента е студент по правни науки в Инсбрук, Австрия. Интересува се от световна история, предимно на XIX и XX век, литература, фалеристика, колекциониране на мемоари и разкази от войните.

8 КОМЕНТАРА

  1. Прекрасна статия!Но ,ще си позволя да дам две препоръки:
    1. ….“Голяма част от тях са заринати и не дават добро закритие, тъй като са пригодени за стрелба от коляно.“-вместо закритие,по-правилно би било-прикритие
    2.Вместо длъжни да носят руски и румънски униформи – принудени да носят ……
    С уважение Оз.подполковник Калинов

  2. Много ми хареса статията,научих неща ,които не знаех ! Повечето хора от Добрич, не знаят за тези боеве! Трябва по -често да се публикуват такива статии за да научим повече за местната история и да не я забравяме !

  3. Едва ли има по-важна дата от 7 септември в историята на Добруджа. Това е дата, която фокусира в себе си две съдбоносни събития за добруджанските българи – Крайовската спогодба от 1940г., довела до присъединяването на южната част на областта към Родината, и победоносния край на боевете за освобождението на град Добрич през 1916г.
    http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php…
    _____________________________________
    “… А тука, през 16-та година е имало големи побойща. Врачанския полк е изгинал тука 2/3-ти от него!
    И за това селото се казва „Врачанци“.
    Настръхнах и ма изби студена пот в жегата. На моя дедо – Илия баща му е загинал некъде в „Добруджа“ и са не знае къде му лежат кокалете…“
    https://www.facebook.com/groups/170396403010913/permalink/1211020268948516/

Отговор