Началото на XX век безспорно е сред съдбоносните периоди в историята на България. Младото княжество, създало вече управленските си структури, започва с бурни темпове своето развитие и това не остава незабелязано за европейската общественост и медиите на Стария континент. Сред авторитетните издания изпратили свой кореспондент в България е„Таймс”.

Неотдавна издадохме една ценна историческа находка, носеща заглавието „Репортажи на България“ с автор Джеймс Баучер – кореспондент на реномирания вестник у нас. Ценна, не просто защото в нея разбираме непознати аспекти от българската история, предадени през погледа на един чужденец, а защото изданието свидетелства за безграничната любов и преданост, която „ирландецът с българско сърце“ чувства към родината ни.

Джеймс Баучер

Джеймс Баучер се налага като един от най-влиятелните европейски журналисти, чиято позиция оказва влияние върху политическата линия на цели правителства. Ирландецът търси не сензациите, а се осланя на собствената си представа за справедливост и съвест.  Баучер е запленен от България и нейните хора до такава степен, че носи български народни носии, спи завит с ямурлук и пие ракия. Той завързва приятелства с хора от различни прослойки, като неслучайно именно той е изобразен на картината „Ръченица“ от Иван Мърквичка.

В следващите редове ще прочетете един от първите репортажи, които Баучер пише от България за „Таймс“. В него журналистът разказва за смъртта на българския революционер и държавник Стефан Стамболов. В края на текста ще намерите и адрес за поръчка на изданието, което този месец се предлага с безплатна доставка.

След атентата, раните по главата на г-н Стамболов, наброяващи близо 20, са особено сериозни, като черепът е повреден на няколко места. Както съобщих снощи, бе сметнато за необходимо да се ампутират и двете ръце. Операцията, на която присъствах, се извърши в 10 ч вечерта. На пациента не бяха дадени болкоуспокояващи поради голямата му слабост. Г-н Стамболов, който бе в пълно съзнание, понесе операцията с голяма смелост и разговаряше с хората около него. Неговото състояние късно снощи бе особено критично и силите му, изглежда, го напускаха.

***

Владимир Сис посвещава „Критичните дни на България“ на българския народ, дълбоко убеден, че следващите поколения трябва да знаят истината и никога да не я забравят.

КЪМ МАГАЗИНА

Г-н Стамболов издъхна в 3 и 30 сутринта. До 8 часа миналата вечер той бе в полусъзнание и дотогава температурата му продължи да се вдига, но след това настъпи внезапна промяна. Към полунощ се смяташе, че може да живее шест или осем часа, но краят дойде по-рано от очакваното. За щастие, страданията приключиха бързо, тъй като получените рани бяха от такова тежко естество, че ако бе оживял, неговото съществуване щеше да бъде едно продължително мъчение.

Лишен от двете си ръце и едното око, със счупен на няколко места череп и безвъзвратно съсипано здраве, той щеше да е обект на всеобщо съжаление. Краят му, изглежда, е бил безболезнен. Така си отиде най-ярката фигура в историята на възродена България. Колкото и големи да са били недостатъците на г-н Стамболов, той ще остане известен като един от най-големите патриоти на своето време и дори най-отявлените му врагове трудно ще отрекат величината на неговата служба и искрената му любов към родината.

Тленните останки на г-н Стамболов бяха изложени тази сутрин в ковчег в дома му и голям брой хора, включително всички дипломатически представители в София, дойдоха да видят за последен път чертите на лицето му и да предадат своите съболезнования на неговата покрусена съпруга. Тялото бе облечено в черно, ръкави прикриваха обезобразените ръце, а раните на главата бяха покрити с превръзки. Лицето изразяваше спокойствие и по него нямаше следи от страдание. Г-жа Стамболова, която от понеделник вечерта не се отдели нито веднъж от своя съпруг, е все още до него.

Кралица Виктория телеграфира снощи, за да изрази загрижеността си от новината за ужасното престъпление, на което жертва стана г-н Стамболов. Съдържанието на телеграмата на Нейно Величество бе предадено на г-жа Стамболова от сър Артър Никълсън. Сходна телеграма бе получена от принца на Уелс. Кралят на Румъния също изпрати съобщение, в което изрази съболезнованията си. Правителството е предложило награда от 10 000 франка за залавянето на убийците. 

Странно съвпадение е, че приемането на българската делегация от царя (става дума за руския цар – б. пр.) стана едновременно с последните мигове на г-н Стамболов. По-войнствената фракция на русофилската партия, изглежда, е придобила увереност покрай последните събития и в писмо, отправено до г-н Радославов, който сега може да се счита за водач на русофобската партия, заплашва, че къщата му ще бъде взривена, ако не престане с опозицията си срещу помирението с Русия. 

 

„РЕПОРТАЖИ ОТ БЪЛГАРИЯ“
МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОРЪЧАНА В ЕЛЕКТРОННИЯ НИ МАГАЗИН.

 

ПРОДЪЛЖИ КЪМ МАГАЗИНА

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как един ирландски журналист описа последните часове на Стефан Стамболов
4.5 от общо 137 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

5 КОМЕНТАРА

  1. Къде да го прочета това за любовта на Стамбулов към Отоманската империя
    В прочем има и кирилица
    All The best

  2. През 1887-ма, след абдикацията на Александър Батенберг България изпада в политическа криза и е на прага на гражданска война. Като председател на Народното събрание и на регентския съвет, съставен от Батенберг при абдикацията, Стефан Стамболов на практика е държавен глава. Тогава Русия, чрез своя представител ген. Каулрбас, се намесва в българската вътрешна политика. Регентския съвет не може да намери княз. Тогава Стамболов предлага на турския султан да бъде създадена дуалистична българо-турска империя по аналог на Австро-Унгария. Това е била крайна мярка, целяща да спаси България от гражданска война и положението в страната да се успокои. Турският султан не се съгласява считайки, че по този начин се нарушава Берлинския договор, а Турция е пряко зависима от великите сили.
    Подробности могат да се прочетат в: Елена Стоянова, Стойчо Грънчаров: „История на Нова България, 1878-1944“. Изд. Анубис, София, 1999, стр. 89-104.

Отговор