„Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!

„Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на Дунав, в североизточната част на Видин.

снимка: Евгени Динев
снимка: Евгени Динев

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. „Баба Вида“ е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

През 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com
През 30-те години. Снимка: www.lostbulgaria.com

Крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях представлява надпис „Шишман“ – предположението е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Тунелът на крепостта е използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време съоръжението е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Въздушна снимка, www.razhodka.com
Въздушна снимка, www.razhodka.com

Във вековете на османското иго „Баба Вида“ има отбранителни функции – изградени са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състои от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век Видинската крепост се използва като затвор. По това време сградата е приспособена за употреба на огнестрелно оръжие – с амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата през 1964 година. По същото време в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обикнато място за снимките на филми. В самата сграда се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея „Баба Вида“. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановка, запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Мястото е част от 100-те национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. Чудесна статия!
    Във Видин и околностите има изключително много природни и културно-исторически паметници, както и много фолклорни (и други) фестивали. Надявам се вашата статия да предизвика любопитство към този толкова красив, но забравен град. Ето и някои от легендите за „Баба Вида“, които знам от дете:
    Една от легендите разказва, че тунел свързва крепостта „Баба Вида“ с музей „Конака“, с румънския бряг, че даже и с град Кула. Казва се, че някои от символите по външната крепостна стена и кулите оказват точият ден, на който слънцето показва от къде точно минава тунелът към влашко и къде трябва да се застане, за да се видят слънчевите лъчи показващи пътя.
    Друга легенда разказва, че преди завземането на Бъдини (Видин) от османците, цялото съкровище на Иван Срацимир е изнесено през тунел към съседно село Извор и скрито в една от над 200 пещери във видинско.
    Има и сведения, че Влад Цепеш е пребивавал в крепостта „Баба Вида“, а легендата гласи, че точно тук бяга любимата му от него. По разкази на очевидци през 1463 г. средновековният немски поет Михел Бехайм пише в поемата си “За един злодей, който се наричаше Дракула – войвода на Влахия”, следното: Четиристотин шестдесет и втора – година на плача и на позора. Тогава Дракула се устремил на поход към големия Никопол и както след това узна Европа, към двайсет и пет хиляди избил неверници и християни (…) до столицата на България, опасана от крепост здрава. Бондан ратта му я зовеше, а Биндин турците, понеже те я владееха тогава. Войските кралски завладяха със щурм задържен твърдините – погубиха те първенците, че все проклети турци бяха“.
    Друга легенда споменава за превземането н а крепостта от турците. Понеже в подземията на крепостта имало големи хранилища със запаси, крепостта дълго време била под обсада и не падала. Ядосани турците запалили котки и ги хвърлили през стените на Баба Вида. Така немилите животни подпалили големи пожари и турците успели да превземат Видинската крепост с хитрост.

  2. Скъпи приятели от Българска история!
    Не Ви е коректно заглавието, а иначе с изложението съм напълно съгласен. Има още една напълно запазена крепост от фортификационните съоръжения, шест на брой, строени с къртовския труд на българите през 1841-1853г. край Силистра по времето на областния управител Саид паша и е изиграла голяма роляпо време на Кримската (1853-1856 г.) и Руско-турските войни (1853-1856 г. и 1877-1878 г.). Става въпрос за турският форт „Абдул Меджиди” или така наречената крепост Меджиди табия, която се намира южно от града. Дело е на немският военен инженер Хелмут фон Молтке (1800 г. -1891 г.), заедно с другите пет укрепителни пункта. И т.н. и т.н.
    Хубаво е да напишете една статия и за нея. Това е част от нашата история.

Отговор