Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!

„Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на Дунав, в североизточната част на Видин.

снимка: Евгени Динев
снимка: Евгени Динев

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. „Баба Вида“ е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

През 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com
През 30-те години. Снимка: www.lostbulgaria.com

Крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях представлява надпис „Шишман“ – предположението е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Тунелът на крепостта е използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време съоръжението е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Въздушна снимка, www.razhodka.com
Въздушна снимка, www.razhodka.com

Във вековете на османското иго „Баба Вида“ има отбранителни функции – изградени са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състои от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век Видинската крепост се използва като затвор. По това време сградата е приспособена за употреба на огнестрелно оръжие – с амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. По същото време в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обикнато място за снимките на филми. В самата сграда се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея „Баба Вида“. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановка, запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Мястото е част от 100-те национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост по нашите земи
4.4 от общо 63 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. Чудесна статия!
    Във Видин и околностите има изключително много природни и културно-исторически паметници, както и много фолклорни (и други) фестивали. Надявам се вашата статия да предизвика любопитство към този толкова красив, но забравен град. Ето и някои от легендите за „Баба Вида“, които знам от дете:
    Една от легендите разказва, че тунел свързва крепостта „Баба Вида“ с музей „Конака“, с румънския бряг, че даже и с град Кула. Казва се, че някои от символите по външната крепостна стена и кулите оказват точият ден, на който слънцето показва от къде точно минава тунелът към влашко и къде трябва да се застане, за да се видят слънчевите лъчи показващи пътя.
    Друга легенда разказва, че преди завземането на Бъдини (Видин) от османците, цялото съкровище на Иван Срацимир е изнесено през тунел към съседно село Извор и скрито в една от над 200 пещери във видинско.
    Има и сведения, че Влад Цепеш е пребивавал в крепостта „Баба Вида“, а легендата гласи, че точно тук бяга любимата му от него. По разкази на очевидци през 1463 г. средновековният немски поет Михел Бехайм пише в поемата си “За един злодей, който се наричаше Дракула – войвода на Влахия”, следното: Четиристотин шестдесет и втора – година на плача и на позора. Тогава Дракула се устремил на поход към големия Никопол и както след това узна Европа, към двайсет и пет хиляди избил неверници и християни (…) до столицата на България, опасана от крепост здрава. Бондан ратта му я зовеше, а Биндин турците, понеже те я владееха тогава. Войските кралски завладяха със щурм задържен твърдините – погубиха те първенците, че все проклети турци бяха“.
    Друга легенда споменава за превземането н а крепостта от турците. Понеже в подземията на крепостта имало големи хранилища със запаси, крепостта дълго време била под обсада и не падала. Ядосани турците запалили котки и ги хвърлили през стените на Баба Вида. Така немилите животни подпалили големи пожари и турците успели да превземат Видинската крепост с хитрост.

  2. Скъпи приятели от Българска история!
    Не Ви е коректно заглавието, а иначе с изложението съм напълно съгласен. Има още една напълно запазена крепост от фортификационните съоръжения, шест на брой, строени с къртовския труд на българите през 1841-1853г. край Силистра по времето на областния управител Саид паша и е изиграла голяма роляпо време на Кримската (1853-1856 г.) и Руско-турските войни (1853-1856 г. и 1877-1878 г.). Става въпрос за турският форт „Абдул Меджиди” или така наречената крепост Меджиди табия, която се намира южно от града. Дело е на немският военен инженер Хелмут фон Молтке (1800 г. -1891 г.), заедно с другите пет укрепителни пункта. И т.н. и т.н.
    Хубаво е да напишете една статия и за нея. Това е част от нашата история.

Отговор