Стихотворението „Стаята“ е издадено за пръв път през 1925 година. Топосът е зададен чрез заглавието и е разгърнат впоследствие чрез представянето на различните елементи от стаята. Основната тема на творбата е стаята с нейните елементи. При Далчев, тя е знак за отчуждаването на човека от света, което води до обезличаването и неизбежната смърт. В стихотворението е очертано едно затворено пространство, в което липсва човекът. Вратата носи негативен смисъл. Тя не е просто затворена, а е заключена, т.е. играе роля на преграда към света.
Стаята
Би казал, че във тази стая
не е живял отдавна никой,
че е заключена стояла
с години нейната врата.
Тук има миризма на вехто
и прах по всичките неща,
тук бавно времето превръща
във прах безжизнен сякаш всичко.
В ъглите расне неусетно
вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце
върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,
наредени върху комода
като голяма броеница
от кехлибарени зърна.
Какви лица ли отразило
ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец,
отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъкнал
и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
и неподвижно спи махалото.
Портрети на жени, които
са си отишли от света,
висят, от слънце пожълтели,
окачени върху стената,
заспала тежко върху пода,
сънува в здрача тишината
и цялата печална стая
залязва бавно с вечерта.
