Аспарух Лешников – първият световноизвестен български музикант

0
403

250px-BASA-1868K-1-42-10-Asparuh_LeshnikovВсеки, който е отварял вестник, е виждал в него името Аспарух Лешников. Причината не се крие в това, че то е много актуално за българския печат днес, а във факта, че това име е любимо на авторите на кръстословици. Псевдоним на Аспарух Лешников с три букви (Ари), срещнат някъде из кръстословицата, е основната причина днес това име да ни е познато. А тя би трябвало да е най-малката. Ари е бил един от най-известните естрадни музиканти в Европа между двете световни войни. Псевдонимът му е даден от германците във времето, в което той е водещ тенор в прочутия за времето си берлински секстет “Веселите хармонисти” (оригиналното име е “Comedian harmonists”). За да стигне до германската сцена, българинът извървява дълъг път.

Той започва на 28 юли 1897 година – рождената дата на музиканта от Хасково. Лешников загатва за музикалността си в ранна детска възраст в църковния хор на родния си град, както и в училищния хор в Стара Загора. Въпреки това той няма намерение да посвети живота на таланта си, а се стреми да изгради военна кариера. През 1916 г., едва 10-годишен, Аспарух постъпва във Военното училище в София. Там се запознава с друг забележителен творец – Христо Смирненски. От тяхното познанство се ражда песента “Горчиво кафе” по стихове на поета. Именно докато учи за царски офицер, бъдещата звезда има щастието неговата природна дарба да бъде открита от маестро Георги Атанасов. Маестрото, впечатлен от необикновения талант на младежа, се опитва да го насочи към музиката на всяка цена. Оттук нататък пътят към световната сцена е отворен. Лешников постъпва в класа на вокалния педагог проф. Иван Вульпе, а през 1922 г. заминава за Германия и се записва в Берлинската консерватория. В германската столица работи като сервитьор, за да се издържа. Това продължава до 1927 г., когато българинът става солист на хора “Charell-Revue chorus”.

Началото на голямата слава, макар и никой да не е подозирал за това тогава, идва на 18 декември същата година. На тази дата Хари Фромерман предава на берлински вестник обява, чрез която търси музиканти. От явилите се близо 100 кандидата обаче единствено басът Роберт Биберти е одобрен. Именно той е човекът, който кани Лешников в секстета няколко дни по-късно.

Не всичко тръгва по вода за музикантите. Следващите месеци преминават в  непрестанни репетиции, записи, проби далеч от голямата сцена и и тежко финансово състояние. През лятото на 1928 г. певците организират прослушване в “Берлинската скала”. То обаче преминава катастрофално. Следващото прослушване се увенчава с успех – новоизгряващата група бива забелязана от Ерик Чаръл – един от водещите берлински агенти в местния шоубизнес. Именно той дава и името на групата – “Комедиан хармонистс”. Така на 28 септември секстетът излиза за първи път заедно на сцена. Мястото е “Гросес шаушпиелхаус”, собственост на агента. Само три седмици по-късно “хармонистите” взимат участие и като част от програмата на Берлинско кабаре. Приходите се покачват бързо и скоро всеки реномиран организатор на концерти и представления в германската столица се стреми да ангажира групата. Не закъсняват и гастролите из цялата страна. За да задоволят ентусиазма на почитателите си и за да затвърдят успеха си, “Веселите хармонисти” предприемат самостоятелно турне с първа стъпка Лайпциг. 45 години след премиерата на 26.01.1930 г. Ари казва следното: “Това викане, това лудеене на публиката – аз стоях с отворена уста. Не можех да говоря, само сълзи. Плачех от радост.” През тази година изнасят първия си концерт зад граница – в Амстердам, и биват заснети за първи път във филм. В най-силните години на състава  всеки един от членовете му печели между 40 000 и 60 000 марки – суми, които за времето си са съизмерини с възнагражденията на днешните футболни звезди.

“Комедиан Хармонистс” на сцената на Белринската филхармония 1932 г.; Снимка: comedian-harmonists.de
“Комедиан Хармонистс” на сцената на Белринската филхармония 1932 г.; Снимка: comedian-harmonists.de

През 1932 “Comedian Harmonists” се изявява дори в берлинската филхармония. Самият факт, че на група за забавна музика е дадена сцената на филхармонията е красноречив за стойността на тяхното изкуство. След този концерт те получават признание и от германската държава – освободени са от данъци.

И точно когато изглежда, че нищо не може да помрачи вече световната кариера на състава, се случва едно събитие извън културната сфера, което е непредвидимо и извън възможностите на състава, за да му се противопостави. Годината е преломна не само за секстета, но и за целия свят. На власт идва националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. Проблемът за секстета е произходът на 3-ма от певците – те са евреи. Освен това стилът на музика, изпълняван от хармонистите, се счита за упадъчен от нацистката идеология. Вследствие на това започват да се отменят концерти, забраняват на евреите да участват в културната камара. Затова групата се концентрира върху международните изяви. Гастролират в Дания, в Америка, в Италия и в Норвегия. Особено запомнящо се остава турнето зад океана, концертът в Ню Йорк и този на борда на американския военен кораб “Сарагона”. Това може би остава върхът в кариерата на състава. Сред 85 000 члена на екипажа в ролята на зрители е и самият американски президент Франклин Рузвелт.

След завръщането обаче, въпреки фурора в Америка, и последните надежди на музикантите за продължаване кариерата им като група се изпаряват. Натискът от властта се е увеличил неимоверно и на 25.03.1934 г. се стига до неизбежното – прощален концерт в Мюнхен – вечер изключително емоционална както за публиката, така и за артистите. След като евреите емигрират, “арийците” в състава се опитват да задържат прогреса на състава с нови членове, но нито един от опитите им не се увенчава с успех.

Ari_Leschnik-5След започването на Втората световна война Лешников се завръща в България. В родината си хасковлията няма звездния живот от преди войната. Както в Германия, така и у нас властта пречи на неговото творчество. В този случай комунистите са подозрителни към Лешников заради довоенния му период в страната на Гьоте. Абсурдна ситуация, в която той е неудобен за всяка страна, без да има никава лична вина за това отношение. Все пак през 1951 г. оперният певец Георги Белчев се опитва да създаде подобен на “Комедиан Хармонистс” квинтет. Разбира се, с участието на Ари. Налаганият от политическия режим музикален вкус за жалост не оставя шанс на подобен състав да просъществува и този проект остава неуспешен. През 1965 година, когато интересът към групата сред германците се е възвърнал, Лешников е награден със златна значка и получава званието “почетен член на Фридрихщатпалас“(бившият “Гросес Шаушпилхаус”, в която секстетът прави своя дебют) от ГДР.

През 1997 г. под режисурата на Йозеф Вилсмайер легендата “Комедиан хармонистс” се завръща с филма за краткото, но забележително съществуване на берлинския секстет. Признанието от българска страна идва през 1977 г. – по случай 80-тата си годишнина юбилярят е награден с орден “Св. Св. Кирил и Методий”. На 31 юли 1979 г. Аспарух Лешников умира в София на 81 години. Освен с прозвището си “Ари”, той остава известен в Европа и като “рицарят на горното фа” – поредното признание, което ни доказва уникалните гласови данни на тенора. Лешников е първият българин в музиката, добил световна известност.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Аспарух Лешников – първият световноизвестен български музикант
4.3 от общо 14 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Отговор