След победите на 3-та българска армия при Тутракан и Добрич в първите дни на септември 1916 година, румънските, руските и сръбски войски под командването на ген. Андрей Зайончковски се оттеглят към старата българо-румънска граница. Там ги чакат укрепени позиции. Българските полкове губят контакта с отстъпилия противник и едва на 13 септември двете армии застават една срещу друга в пълен състав, изпълнени с решимост да победят на всяка цена. На този ден се водят сражения по цялата дължина на нашето настъпление. Славната 4-та пехотна Преславска дивизия, разделена в две колони, също води бой. Във вечерните часове ген. Зайончковски и ген. Стефан Тошев издават заповеди за настъпление.
На следващия ден ожесточените срещни битки продължават. Районът на 4-та дивизия е линията Аптаат-Деведжикьой. От пленени противникови офицери ген. Киселов разбира, че поверените му части са изправени пред укрепена позиция, заета от руски и сръбски полкове. Той решава с лявата си колона – 1-ва бригада (7 пехотен Преславски и 31 пехотен Варненски полкове) да атакува Аптаат, а с дясната колона – 3-та бригада (19-и пехотен Шуменски и 47-ми полк) – Деведжикьой. Двата артилерийски полка от дивизионната артилерия 5-и и 15-ти получават задачата да подкрепят атаката с огъня си. На левия фланг на 3-та бригада действа 3-та батарея от 5-и артилерийски полк с командир кап. Георги Горбанов.
ВИЖТЕ ОЩЕ: ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ТУТРАКАНСКАТА КРЕПОСТ
В 6:15 ч. започва двубоят между българските и руските батареи. На разсъмване нашите пехотни командири виждат противникови части, които се готвят за атака. Следват кратки обаждания и нашите артилеристи с огъня си започват да гонят вражеските части и да ги разстройват с точния си огън. Руската артилерия търси окопите на нашата пехота. В 8:00 ч. 1-ва бригада удължава бойния си ред, за да намали незаетото пространство до 3-та бригада. 40 минути по-късно българските дружини излизат от окопите си и се втурват в атака, посрещнати от ожесточения огън на противника. Между 9:00 и 10:00 ч. неприятелят пред фронта на бригадата е прикован. Използвайки численото си превъзходство, руснаците обхващат двата фланга на настъпващите българи. Особено критично е положението на десния, където е незаетото пространство между двете бригади от Преславската дивизия.
Докато продължава нашето настъпление, кап. Горбанов оглежда внимателно поверения му участък. Неочаквано опитното око на батарейния командир забелязва тънка ивица в далечината, точно между двете настъпващи колони на дивизията. Невъзможно е това да е синор между две ниви – не е отбелязан такъв на картата на капитана. Остава единствена възможност – това е неприятелска пехотна верига, която се подготвя за удар по фланга на 1-ва бригада. Офицерът разбира, че от действията му зависи победата в този ден. Опасността за пехотата е сериозна, няма време за губене. Без да трепне мускул по лицето му, той издава заповедите си. Оръдията са насочени към тази тънка нишка и шрапнелите на 3-та батарея разпръскват руснаците из полето. Една противникова батарея започва да търси нашата с огъня си, но артилеристите от 3-та батарея насочват оръдията си към нея и с бърз и точен огън я карат за замлъкне и да се оттегли. Усетил опасността, ген. Киселов изпраща част от резервите към този участък и заздравява положението на дивизията.
Руският командир, напипал слабото място на българската отбрана, насочва гъсти вериги в участъка на батареята. Без да трепне, капитанът заповядва на войниците си да залеят с шрапнели атакуващите. Огънят на нашите оръдия коси противниковите части и ги приковава към земята. Обаждат се и батареите на 15-и полк и една гаубична батарея. След като разпиляват бойната част на неприятеля, българските артилеристи се разправят и с поддръжките. Войниците се разбягват, търсейки спасение от точния огън на оръдията на кап. Горбанов. В 15:20 ч. полковете от 1-ва бригада достигат до гребена пред село Аптаат. Към 17:30 ч. под мощния натиск на Преславци, противникът напуска окопите си и се оттегля зад селото. Аптаат е в български ръце. С точния си огън артилеристите на кап. Горбанов осуетяват плановете на противника да удари 1-ва бригада във фланг и ефективно подкрепят бойните си другари от пехотата. Подвигът на батареята е блестящ пример за смелост, себеотрицание и братство по оръжие, който Преславските полкове не ще забравят никога.
Източници:
Военноисторическа комисия (1943) Българската армия в Световната война, том 9, Настъплението на III армия в Добруджа, Държавна печаница, София
Мусаков И. (1941) Бойна прослава на 5 артилерийски полк, печатница на Военноиздателския фонд, София
Съст. Пацов Й. и Мечков И. (2014) Българските герои по фронтовете на Първата Световна война, издателство „Медия-А. Николова“, София