Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Село Александрово е разположено на 19 км. от град Хасково, в близост до река Марица. В неговото землище са намерени паметници и останки от различни епохи, запазили в себе си историята от Античността до наши дни. На височината Хасара, която се издига близо до селото, са открити части от антична и средновековна крепост. Местността е осеяна с многобройни иманярски изкопи и е изпълнена с керамични съдове от две различни епохи : II-IV вeк и IX-XIV век.

Стенописът, изписан върху тавана на крълата камера
Стенописът, изписан върху тавана на крълата камера

Голямата популярност на селото идва в края на 2000 година,  когато една от могилите, които Георги Китов разкопава – „Рошавата чука“, се оказва последният дом на тракийски аристократ от IV в.пр.Хр. Тракийската гробница е изрисувана с уникални, красиви и разнообразни стенописи, които описват живота на погребания там знатен тракиец. Това е едно от най-големите и интересни открития на българската археология, което спира дъха дори на неговите откриватели с уникалната си художествена декорация и интересна архитектура. Могилата “Рошавата чука“ е с диаметър 70 метра и е висока около 15 метра.

В нея през 2000 година е открита „Александровската гробница“. В гробницата се влиза през коридор с дължина около 15 метра. Входът  е от изток и е разрушен още през древността. Той е изграден от едри квадратни камъни, които нямат спойка помежду си, нещо типично за античните мегалитни паметници. Коридорът води до правоъгълна камера с размери 2 метра на 1,5 метра. От камерата се влиза в основната кръгла зала, която е с диаметър 3,30 метра и височина 3,40 метра. Основната зала има формата на камбана, като се стеснява от пода към върха. В южната ѝ  част има ритуално ложе, което е съградено от масивни каменни блокове.

Ложето е  живописно украсено, но мазилката по него е  свалена от иманяри. Между двете камери  има двукрила каменна врата, затваряща погребалното помещение. Въпреки че е разбита от иманяри, вратата е открита и може да се твърди, че тя е била богато изрисувана и се е заключвала със сложен механизъм, от който археолозите са открили само една бронзова халка. Камерите са изградени от обработени каменни блокове. След това траките са положили мазилка и отгоре са изписали красиви картини.

Образът на владетеля, яздещ червен кон, атакуващ глиган, който символизира хаоса и злото
Образът на владетеля, яздещ червен кон, атакуващ глиган, който символизира хаоса и злото

Интересен момент е, че камерите са построени и изписани бавно и прецизно, докато коридорът е построен грубо, и е изписан само частично. Това навежда археолозите на мисълта, че строителите и художникът  започват бавно да създават гробницата и изведнъж нещо ги подтиква да ускорят процеса. Какви са причините за момента остава загадка. Уникалното на гробницата от село Александрово са изящните стенописи, които нямат паралел в България. Ловни и бойни сцени, живописна орнаментална украса,  които обхващат двете камери, и част от коридора.

Най-богати са стенописите в кръглата камера, които са разположени в шест пояса с различна широчина. От първото ниво на фриза са  запазени образите на три седнали фигури, заобиколени от двама правостоящи прислужници. Единият прислужник поднася вино на мъж с брада, а вторият сервира на владетеля в златен ритон. Масата пред тримата аристократи  е отрупана със златни и сребърни съдове. Този фриз обрисува типична сцена от тракийските царски дворци, където редовно са правени  угощения с участието на царя и приближените му. Над изобразеното пиршество се намира монохромен червен пояс, в който личи врязано изображение на лице и надпис – “КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС”.  Професор Василка Герасимова разчита надписа като “КОДЗИМАСЕС УМЕЛИЯ”. Георги Китов прави предположение, че това е образът и името на художника, създал изящните ръкописи.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Третият пояс ни представя орнаментална украса от бели и черни свастики. Под и над тях има йонийска кима,  и тясна бяла ивица, изпъстрена с червени точки. Следващият слой е най-интересен и красив, изобразяващ живота на владетеля, пресъздаден в различни ловни сцени. Това не е изненадващо имайки предвид, че ловът е основна тема на тракийските паметници, накити и съдове. Вечният лов и вечното пируване са най-важната дейност в представите на траките за отвъдното, тъй като по този начин хората прекарват времето си в задгробния живот. Траките вярват, вселенския мир се налага чрез победа над хаоса. Изобразеният глиган символизира хаоса, който е победен от владетеля,  символично се слага началото на хармонията и реда във всемира.

Образа на владетеля, атакуващ глигана
Образа на владетеля, атакуващ глигана

Интересно е, че се повтаря една и съща сцена – конник и пешак нападат глигани и елени. Интерпретациите на сцените са основно две – или конниците изобразяват владетеля в различни етапи от живота му, или показват владетеля, ловуващ със своите другари, членове на тракийската аристокрация. Конете, които яздят, както и облеклото на владетеля, са в различни цветове – сиво, жълто, бяло и червено, символизиращи различните етапи от живота на владетеля. Основно място е отредено на конника, яздещ червен кон.

Той язди в обратната посока на другите конници и е единственият с леопардово седло. Конникът на червения кон символизира владетеля в последния етап от живота му, а леопардовото седло показва високия му статус. Останалите образи на владетеля също участват активно в лова, хвърляйки своите копия по животните. Част от хората ловуват ходом, като се предполага, че това са приятелите на владетеля, които го следват в неговия жизнен път.

Интересни са и оръжията – брадви, копия, мечове, с които ловуват аристократите, като някои от тях не са откривани досега. Десетина кучета взимат участие в лова, които са в унисон с пъстрата картина, изобразени в разнообразни породи и цветове. Тънка ивица с орнаменти отделя четвъртия и петия слой. Последният е   изцяло в  жълт цвят, но времето му е въздействало и в момента има сиво-жълтеникав вид.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Александровската гробница – уникален паметник на тракийската култура и изкуство
4.3 от общо 26 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор