Годините след 9 септември 1944 година се оказват преломни за българската интелигенция, голяма част от която бива елиминирана от обществения живот, а някои нейни представители биват преследвани от новия режим. Сред стотиците жертви в новата политическа обстановка е и един от водещите журналисти и общественици на Варна – Александър Бегажев.
Макар и да е роден в Горна Джумая (днес Благоевград) на 17 юли 1898 година, той и семейството му завинаги свързват името си с Морската столица. Неговият баща Георги е деец на македонското революционно движение, като още в младежките си години при сблъсък с османските части губи едната си ръка. Той е затворен в Бялата кула в Солун и е осъден на заточение в Диарбекир, но успява да избяга, преоблечайки се като францискански монах. Бегажев се прехвърля на територията на Княжество България и няколко години е учител в Добруджа и Варненско.
Негово е съчинението „Наставления за уредбата и гледането на училищните градини при основните и трикласните училища“ от 1896 година. Името му обаче завинаги остава в историята на черноморския град с помощта, която оказва на Антонин (бел. ред. известен още като Антон) Новак при създаването на Морската градина.
Още в детските си години Александър Бегажев е възпитаван в любов към знанието от своя баща и майка си Жейна, чийто род е от Жеравна. Неслучайно той заминава за столицата, където следва българска филология в Софийския университет, завършва право, а освен това придобива и докторска степен по философия. В началото работи като стенограф, но по време на бурното второ десетилетие на XX в. първо се записва в Школата за запасни офицери в Княжево, а през 1918 година заминава на фронта.
След края на Първата световна война се завръща във Варна, където изцяло променя облика на местната журналистика. Сътрудничи на „Варненски новини“, „Черно море“ и „Варненска поща“, като дори става главен редактор на последното издание. В същото време е кореспондент на „Русенска поща“, „Щурец“ и „Зора“, което му дава възможност да поддържа контакти с личности като Чудомир, Райко Алексиев и издателя Данаил Крапчев.
Първите му опити като издател са на ръкописния вестник „Детский приятел“, след което се насочва към сферата на изкуството. На 24 септември 1925 година излиза първия брой на вестник „Киноек“. До началото на 30-те години в България има близо 60 издания на филмова тематика, като варненското успява да се задържи на пазара 2 години, в които излизат общо 94 броя. През 1937 година за кратко издава седмичника „Ден“, сменил името си на „Седмична поща“.
Освен че се занимава с художествена критика, Александър Бегажев е изтъкнат преводач, за което му помага факта, че владее свободно немски, френски, английски, руски и италиански език. Сред превежданите от него автори са Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Артър Конан Дойл и Лев Толстой.
Покрай всичките си други дейности, писателят и преводач намира време и за голямата си любов – шахмата. Той е сред 16-те участници в първия официален турнир по древната игра в страната през април 1922 година, редом до артиста Георги Стаматов и художника Борис Марков. През същата година по негова инициатива се формира Варненския шахматен клуб – трети в страната след тези в София и Велико Търново.
Именно Бегажев поддържа първата вестникарска рубрика, посветена на този спорт, излизаща на страниците на вестник „Утрин“. Не е изненада, че той е и сред участниците в неофициалното държавно първенство, започнало на 16 април 1928 година. Шампионатът обаче така и не завършва заради опустошителното Чирпанско земетресение, което отнема живота на 107 и ранява близо 500 души.
Изследването на Огнян Калинов и Нанко Нанев „100 години ПФК „Черно море“ Варна“ разкрива още една неизвестна страна на журналиста – тази на футболен деятел. През 1914 – 1915 той е председател на „Тича“, един от предшествениците на „моряците“, а спомените му са един от важните извори за историята на най-популярния спорт в града. Ето какво пише той за първите стъпки на футбола в града:
„По това време във Варна се играеше футбол. Мястото, където се намира Аквариума беше обширна поляна. Почти всеки ден надвечер, а в празник още от сутринта, когато нямаше учебни занятия, тук се събираха десетина-петнадесет момчета на възраст 14-15 години. Те играеха футбол с топки, доставени от Цариград. През летата 1909 – 1913 идваха от Роберт колеж в Цариград техни по-големи братя или близки. Те запознаваха младите футболисти с тънкостите и правилата на играта.“
Александър Бегажев винаги е бил принципен в своите публикации, което понякога му донася неприятности. През 1940 година отказва да публикува изображение на богинята на победата Нике в чест на германските военни успехи и бива уволнен от „Варненски новини“. Знанията му по руски помагат да превежда новини от Радио Москва за Бюлетина на Отечествения фронт 4 години по-късно, но той никога не е бил член на БРП (к)/БКП. Именно неговата безпартийност се явява проблем когато оглавява вестник „Народно дело“ и поради нея скоро журналистът е понижен до отговорник за международната политика.
Истинската му човешка драма настъпва през 1949 година, когато Бегажев бива арестуван и откаран в Дирекцията на милицията в София по обвинения в англо-американски шпионаж. Мотив на обвиненията е излезлият в Лондон негов превод на мемоарите на капитан Валентин Паспалеев. Той е началник на Щаба на ВМС, като преди Втората световна война двамата издават списание „Морски сговор“. Близо година след арестуването си той е изпратен в лагера в Белене. Бива освободен през 1953 година и се прибира у дома стопен до 35 кг., което свидетелства достатъчно за престоя му там.
Съвсем неочаквано Бегажев получава нова възможност, след като му предлагат да стане кореспондент на органа на Френската комунистическа партия „L’Humanité Dimanche“ . Той категорично отказва, поради което до смъртта си 7 февруари 1971 година живее в пълна изолация, отхвърлен от всички доскорошни негови приятели. Александър Бегажев се явява пример за интелектуалец и творец, който отказва да се подчинява на конюнктурата и заплаща твърде висока цена за своето непослушание.
