Българското националноосвободително движение невинаги си служи с методи за набавяне на средства, които днес бихме нарекли безукорни. Скандалите във връзка с тези методи са чести, но един случай определено заслужава нашето внимание. Участници в него са известни дейци на българското освобождение – Коста Паница и Филип Тотю. Но нека видим какво точно свързва тези българи с румънски касоразбивач, костите на Раковски, брилянтите и ценните книжа от касата на един румънски богаташ. Скандалът остава в историята под името „Аферата с купоните“ от 1885 година.
През пролетта на 1885 година в Русе капитан Коста Паница създава таен комитет на име „Искра“, чиято цел е да се бори за освобождението на Македония. Членове на този комитет са още Никола Живков (автор на текста на „Шуми Марица и брат на сетнешния регент Георги Живков), войводата Филип Тотю и няколко офицери от местния гарнизон. Като клонове на русенския действат комитет във Варна (с ръководител Георги Живков), София (с ръководител Димитър Ризов) и Пловдив (с ръководител Захари Стоянов). За делото е необходимо оръжие, а за закупуването му – пари.
Капитан Паница е смел и буен мъж със склонност към прилагане на недотам законни средства за постигане на целите си. За него Симеон Радев пише:
Княз Александър, който обичаше красивата фигура и смелия войнишки дух на младия офицер, го взе под свое покровителство. Но Паница не бе роден, за да следва една спокойна и редовна кариера. Македония, класическата страна на хайдутството, му се виждаше естествения театър за неговото призвание. Къщата му бе свърталище на живописни, въоръжени до зъби харамии, с които той кроеше за освобождението на Македония планове за въстание, битки – и обири. Харамиите го обожаваха. Те виждаха у него тайнствения знак на човек, създаден, за да командува, и му се подчиняваха. Харамийството тогава бе полунационално, полуразбойническо занятие. Паница не измени съвсем тая двойна тенденция: той я завладя във всичката ѝ ширина. Само че той я постави в служба на македонското дело и тъй я узакони.
Набелязана е жертва – богат румънски чокой, като е планирано да се обере касата му. За обира Паница изпраща Филип Тотю и няколко харамии. В Букурещ войводата се свързва с виртуозен касоразбивач на име Жоржеску. Обирът е извършен, а чокоят е убит. Букурещката полиция е вдигната на крак да издирва убиеца и съдържанието на разбитата каса – брилянти и ценни книжа. Изнасянето им извън Букурещ е рисковано, но Димитър Ризов дава идеята да пренесат откраднатите ценности по начин, който ще предизвика най-малките възможни съмнения – в ковчега на Раковски.
Подета е инициатива да се направи препогребване на тленните останки на големия революционер в България, с голяма тържественост те са изровени и поставени в ковчег, а в него харамиите поставят ценностите. В началото на юни те са пренесени в България, където с владици четат молитви за душата на героя, патриоти държат пламенни речи, множество признателни българи благоговеят. Хората на капитан Паница измъкват брилянтите и ценните книжа и се опитват да вземат пари за тях.
Капитан Паница дава малка част от ценните книжа на Димитър Ризов и изпраща двама свои доверени офицери във Виена, за да осребрят останалата част. Виенският финансист, който приема пратениците на капитана, се усъмнява и на следващия ден те са арестувани.
Скандалът гръмва със страшна сила и скоро са открити връзките между арестуваните във Виена офицери и Паница, разкрит е и начинът на пренасяне на откраднатото от Букурещ до София. Петко Каравелов нарежда да се започне следствие срещу Ризов и Паница. Военният министър на Княжеството княз Кантакузин дава на капитан Паница тримесечен задграничен отпуск и така той се озовава в Източна Румелия, там отива и Димитър Ризов.
В Пловдив двамата се включват в подготовката на Съединението и увековечават имената си. За брилянтите никой не чува повече, а костите на Раковски остават в храма „Света Неделя“ дълги години. Така приключва „Аферата с купоните“, предизвикалата такова вълнение през 1885 година.
