През зимата на 1876-та година студена нощ се е спуснала над Копривщица. Градът спи, а през тъмните калдъръмени улици се прокрадват фигури, които отиват към къщата на бунтовника Танчо Шабанов. Вратата на дома се отваря и лицата на промъкващите се в нощта сенки се разкриват. Това са героите, поборниците, „лудите“ – онези, които съвсем скоро ще дадат живота си за своето мило отечество. Сред тях се открояват съвсем ясно Панайот Волов и Тодор Каблешков. Те са се събрали в Копривщица за да съставят втори комитет. Както сами може да се сетите, образуването на подобно формирование трябва да бъде скрепено чрез клетва – и то каква! Предаваме ви думите, които ни накараха да потръпнем, думите изречени в онази далечна януарска нощ, от които става ясно колко силна е била любовта на младите, на лудите, на смелите към България. Редовете които ще прочетете са пропити едновременно с изключителна печал и героизъм:
„Заклевам се в името на Всемогъщия Бог, че за славата на народа и за честта на Православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на келявия турски султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание
Амин“
