В следващите редове ще прочетете откъс книгата „Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война“. Нейният автор е полковник о.з. проф. Димитър Недялков – преподавател и военен летец-пилот с над 2000 летателни часа.
В случай, че темата и текстът ви се сторят интересни, не пропускайте да поръчате изданието от нашия онлайн магазин.
С Постановление № 1341 от 7 август 1962 г. правителството възлага на Управление „Българска гражданска авиация – ТАБСО“ да организира специализирано санитарно звено с два нови оборудвани самолета Ан-2 и четири екипажа.
Така се дава началото на структурната промяна на Санитарната авиация в България. В началото на следващата година от Съветския съюз са доставени споменатите самолети, оборудвани в санитарен вариант.
Разкрива се щат на едно авиозвено към Селскостопанската авиация. Назначен е командирът на звеното Димитър Върбанов, както и летците Стефан Славчев, Георги Готов и Мария Недялкова.
След проведен курс за усвояване на самолетите и оборудването на 23 март 1963 г. е изпълнена първата санитарна задача. С началото на април звеното започва изпълнението на ежедневни задачи от летище София, обслужвайки Бърза медицинска помощ и болница „Пирогов“ съгласно договор между Селскостопанската авиация и Министерството на народното здраве.
Интензивността на използване на санитарните самолети налага бързо повишаване на квалификацията на летателния състав. Към края на годината летците започват да летят във всякакви метеорологични условия, а от 23 ноември 1963 г. полети започват да се изпълняват и нощем.
До края на следващата година на територията на страната са приспособени 250 площадки за излитане и кацане, които да се ползват включително и за изпълнение на подобни задачи.
За първите две години екипажите от Санитарната авиация се отзовават на 430 повиквания, изпълняват 818 полета и прекарват 917 летателни часа във въздуха. Темповете са още по-интензивни за 1965 – 1966 г., когато тези показатели са съответно 745 повиквания, с близо 1400 полета и 1550 часа.
За да бъдат задоволени нуждите на населението от квалифицирана медицинска помощ, през 1966 г. Министерството на народното здраве взема решение да закупи от Съветския съюз самолети Ан-14 „Пчолка“.
Това са самолети от ново поколение, снабдени с два двигателя, просторна кабина за 8 пътници или 4 санитарни легла, летящи с крейсерска скорост от 180 км/ч в продължение на 5 часа.
Изключително качество на самолета е способността му да каца на полеви площадки с дължина на пробега от 110 м. За усвояване на новата техника още същата година за град Хабаровск заминават първите български екипажи.
