Николай Лилиев е един от най-значимите български поети и писатели в родната история. Той е творил в най-динамичните времена на съвременна България, а през живота си е станал свидетел на драматичните промени в родината. Тази вечер, ние от „Българска история“ ще ви поздравим с едно от най-прекрасните негови произведения – стихотворението „Тихият пролетен дъжд“. Лилиев превръща пейзажа в същинско отражение на настроенията на лирическия герой, а още в началото се появяват някои от най-истинските човешки чувства – надеждата, покоят, но и неясния страх. Присъства и вечната битка между доброто и злото, светлината и тъмнината. Насладете се на едно от любимите ни стихотворения:
Тихият пролетен дъжд
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
