Името на героя на настоящия разказ е познато на малцина, макар подвига, извършен от него и подчинените му, да е оставил ярка следа в българската военна история. Събитията, част от настоящия разказ, се разиграват по време на най-кървавия военен конфликт от началото на XX век – Първата световна война, и въпреки че не довеждат до победа на Българската армия, изписват със златни букви имената на войниците от Тридесети Шейновски полк.
Стратия Мазгалов е роден в Търново Сеймен (Симеоновград). Служи в героичния 30 пехотен Шейновски полк. В Първата световна война, след успешни сражения, през 1917 година Тридесети Шейновски полк заема позиция на Добро поле, в участъка от Сипкавата висота до Доброполската река. През 1918 година офицерски кандидат Стратия Мазгалов е награден с войнишки кръст „За храброст“ четвърта степен. Известно време след тази награда съдбата поставя на последна проверка храбростта на този мъж, вече с чин подпоручик. Той взима участие в боевете при Добро поле, които са епилог на титаничната борба на българския войник в Първата световна война.
Позициите в участъка на Добро поле не са добре укрепени и се състоят от една отбранителна линия, което е пагубно за защитниците при силен артилерийски огън. Войниците в нашите полкове са изморени, окъсани и гладни. Не са взети мерки за достатъчно добро укрепяване на позицията в дълбочина. Командващият войските на Съглашението генерал Франше Д‘ Еспре разработва план за пробив на фронта. За цел на главния удар е избран именно участъкът на Добро поле, защитаван от 4 български пехотни полка – 10 Родопски, 30 Шейновски, 29 Ямболски и 32 Загорски, подкрепени от 53 полк.
В книгата на генерал Стефан Тошев „Победени, без да бъдем бити“ силите на защитниците са оценени на 6000 щика с подкрепата на 38 оръдия. Срещу тях френският генерал концентрира 5 дивизии – френските 122 и 17 колониална и три сръбски дивизии. Общо 31 500 щика и 640 оръдия. Предвидени са и две спомагателни атаки – в съседен участък на Добро поле, който е защитаван от 21 Средногорски и 44 полк – двата наши полка са атакувани от три сръбски дивизии, както и в участъка на 9 пехотна Плевенска дивизия при Дойран – дивизията е атакувана от четири дивизии и една бригада под командването на английския генерал Милн, подкрепени от две гръцки дивизии. Целта е да се сковат защитаващите ги части, да се елиминира възможността да бъдат изпратени подкрепления към Добро поле и по възможност да се направи пробив през Дойранската позиция, който допълнително би разсякъл частите на българската войска и би подкрепил успеха на пробива при Добро поле.
На 14 септември в 6 часа сутринта според книгата на генерал Тошев съглашенската артилерия открива барабанен огън по българските позиции от Охридското до Дойранското езеро. Дулата на хиляди оръдия сеят смърт и ужас – разрушават отбранителните съоръжения, прекъсват комуникациите, избиват защитниците на позициите. В района на Добро поле под прикритието на артилерийската подготовка дивизиите на Съглашението се подготвят за атака. Рано сутринта на 15 септември 122 френска дивизия започва боя срещу 30 Шейновски полк. Важна част от позициите на полка са Скалистата и Сипкавата висота. На Скалистата висота има приготвено картечно гнездо, заето от 13 войника от 1-ва картечна рота с две картечници под командването на подпоручик Мазгалов и един взвод от 3 рота. Още през нощта българските войници на висотата са обходени, но със самоотвержени действия спират атаката на противника.
Мнозина падат убити или са тежко ранени. Само неколцина успяват да стигнат до гнездото на картечарите. Мястото му е добре подбрано, на практика е неуязвимо за артилерията на противника. Картечниците могат да стрелят на юг, изток и север и да забавят настъплението на противника. Под скалата, в която е изкопано картечното гнездо, има стаи за войниците, както и складове за боеприпаси. Двете картечници започват безспирно да косят веригите на настъпващите. Предпозиционното пространство се вижда като на длан и огънят на картечниците е много ефективен. Французите дават много убити и ранени, но не спират атаката и скоро обкръжават шепата смели българи. Нашите герои имат оръжие и муниции и са готови на отчаяна борба до смърт.
Щурмовите групи на противника стесняват обръча, но българите се държат смело, отговарят с точен огън, който разколебава атаката срещу другите участъци на отбраната на полка. Смелият подпоручик окуражава войниците си и сам стреля по врага без да спира. Отбраната на българските картечари е упорита, но боеприпасите свършват. Остават бомбите и ножовете. Французите разбират, че трябва на всяка цена да прекършат съпротивата на това картечно гнездо. В употреба влизат ръчни бомби и бутилки с отровен газ. На призива да се предадат войниците на Мазгалов отговарят с хвърлянето на ръчни бомби. Французите докарват огнепръскачка, която превръща укритието на българите в горящ ад. Застанал начело на 11 от своите войници, жив изгаря смелият български офицер подпоручик Стратия Мазгалов.
Димитър Азманов отделя специално място на подвига на тези смели мъже в книгата си „Урокът от Добро поле”:
Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никомунеизвестни герои-светци.
Единият от спасилите се е редник Димо Нехтянов. Той казва:
Хората се подпалиха, гнездото се изпълни с дим. Виждахме, че горим, че не можем да се борим с такава машина, че ще изгорим живи. Настана суматоха. Всички почнаха да реват. Подпоручикът не се чуваше, сигурно беше вече издъхнал, изгорен от огнепръскачката. Аз едва сполучих да се промъкна през амбразурата и излязох вън заедно с още един или двама от моите другари. Всички останали изгоряха живи в гнездото.
Последствията от това нападение на Антантата са трагични. България е принудена да подпише Солунското примирие на 29 септември 1918 година, с което излиза от войната и приема условията на Антантата.
Военният провал обаче не е провал на войника. Героите от Добро поле са само пример за жертвоготовността на българите. Под чуждо командване те губят битката, но будят възхищение у противника. Френският капитан Рениери казва: „Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха”. И ако подвигът на генерал Владимир Вазов при Дойран е пример за блестяща военна стратегия, то тогава подвигът на подпоручик Стратия Мазгалов при Добро поле е пример за себеотрицание и жертвоготовност.
Редактор: Стоян Тачев
