Освен историята на онези личности и събития, които оформят облика на цели епохи и имат дълбоки последици за родната ни история, винаги се стремим да представяме и историите на обикновените хора, онези, които не получават заслуженото място в историческата памет, но същевременно удивляват със своите дела.
Именно такава е историята на смелата майка Ташка от град Струга (дн. Република Македония). Разказът за подвига на тази жена стига до нас благодарение на Милан Матов, брат на идеолога на ВМОРО Христо Матов и член на Градското ръководство на Вътрешната организация в Струга. Историята се развива през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание. Съгласно предложения от Стружкото градско ръководно тяло по план град Струга не въстава поради близостта до албанските земи, неподготвеността на част от населението и опасение за особено жестоки отмъстителни акции от турски разбойнически чети. Предвижда се въставането единствено на района отсам река Дрим.
Планът е утвърден на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, на който се потвърждава решението за избухване на въстанието и на който обстойно се разглеждат свързаните с него организационни въпроси. Въпреки това ролята на Струга за продължителността на въстанието е особено важна. Съгласно заповед на Милан Матов населението на града започва събирането и изпращането на патрони, друго въоръжение и провизии за четите, които се очаква да се включат в сражения. В тази задача безценни са усилията на жените от Струга които сформират сложна куриерска мрежа за доставяне на необходимите ресурси. Според Матов групата се състои от 56 души и се ръководи от учителката Коца Хаджова.
В самия разгар на въстанието една от десетниците на женската група, Фани Бендова разказва пред учителката Хаджова за героичния акт на Ташка. Освен, че редовно пренася патрони до четниците, междувременно избягвайки върлуващия башибозук и патрулите на редовните османски войскови части, Ташка е и майка. Храбрата българка съчетава непосилната на пръв поглед задача да изпълнява дълга към своя народ и към своята рожба.
Разказът продължава с разболяването на детето поради което майката получава разрешение да се оттегли от дейността по снабдяване до оздравяването му. Тя обаче пренебрегва забраната и въпреки това продължава доставянето на патрони. Тъй като мъжът ѝ е в чужбина, тя поверява детето си на едно от комшийските деца. При завръщането си от мисията Ташка намира своето дете мъртво. Без да губи много време и с помощта на Бендова тя урежда неговото погребение. На другия ден, вместо да изпълни българския ритуал за преливане на гроба с вода и вино, тя отива до близкото село Вехчани, за да предаде важно писмо. На въпроса защо оставя по такъв начин своето дете тя отговаря: „Ами ако умряло, умряло. Що да прайме сега? Малу ли братя умират онамо…”, посочвайки далечината, където четниците водят сражения.
Удивлението на Матов е невероятно. Войводата решава, че трябва да се помогне на смелата българска майка. Както той споделя в спомените си „За това ѝ геройство решихме с Хаджова да ѝ дадем една бела меджидия като помощ за задушниците на детето“. До края въстанието Ташка продължава да изпълнява задълженията си в Организацията.
Трудно е да осъзнаем и да разберем действията на Ташка. За някои от нас това е непростимо – да оставиш детето си за нещо толкова незначимо, като доставки. При положение, че женската група се състои от десетки доброволци, при положение, че от Градския комитет напълно разбират ситуацията, в която се намира Ташка и се съгласяват тя временно да се оттегли. Други от нас ще споделят виждането на Матов и на Хаджова и ще определят действието на Ташка като геройство и върховна саможертва. Самата тя осъзнава, че не е единствената, която прави саможертви в името на една кауза. Едно е сигурно. Когато един народ се бори за своята свобода, за своите права и за своето достойно място в света нито едно действие не е твърде маловажно, нито един успех не е малък. Илинденските въстаници се изправят срещу редовна турска армия и всеки един патрон, всеки комат хляб, всяка ушита униформа е от значение за продължаването на борбата.
Действията на Ташка показват възрожденската зрялост на българите от Македония. С ясното съзнание за своя индивидуален избор, за жертвата, която прави, но и със съзнанието, че принадлежи към нещо по-голямо от самата нея Ташка показва силата на българката и достойното ѝ място в историята на българското националноосвободително и обединително движение.
