Този материал е част от конкурса ни за авторска статия „Забравените герои“.
Едно от най-ценните притежания на един народ е образованието. Ако в днешно време то е всеобщо, достъпно и лесно получимо, то по време на Възраждането, не е било така. Най-вече за жените. Те не са имали право на образование, за разлика от мъжете. Ако един мъж трябва да е образован, да разбира от търговия, да се заеме със занаят, управление или военно дело, то възможностите за жените се измерват в границите на това да могат да въртят вретеното, да поддържат дома и да се грижат за децата.
За жените да преминават през вратите на училището е било невъзможно. И може би, именно поради тези ограничения, се пробужда силното желание за знание у българките. Искането на промяна нараства все повече и повече, докато възпитаничката на майката на врачанския владика Агапии, Анастасия Димитрова, успява да направи една от основните революции в българското образование, а именно -да открие първото девичско училище в Плевен през 1840г. , в което дава равни права и възможности с използването на взаимно- учителния метод и обучава ученички, които след това ще продължат нейното дело, основавайки девически училища из цялата страна.
Една от нейните ученички е Цвета Кръстенякова. Тя е родена в град Враца през 1825 година. Градът е вече център на движението за културнонационална неависимост. Именно във Враца епископ Софронии за първи път проповядва на български език, именно от Враца пламва борбата за прогонването на гръцките владици, начело на която е най-влиятелният българин в Северозападна България – Димитраки Хаджитошин, с чиято подкрепа през 1822 г. Константин Огнянович открива училище, в което преподава светски знания само на български език в класическо-хуманитарен дух. И тъй като врачани са ревностни радетели на просветата и образованието, те се стремят да привличат най-добрите учители. Така продължителят на делото на Константин Огнянович, Георги Софиянски, през 1831г. приема и обучава 20 момичета, сред които и Цвета Кръстенякова, продължила обучението си от 1840 г. в Плевен при Анастасия Димитрова.
Завръщайки се във Враца Цвета има само една цел – да основе девическо училище и да предаде своите знания и възможности. След като във Враца през 1840 г., по примера на Габровското взаимно училище, в двора на Вознесенската църква отваря вратите си двуетажната сграда на мъжкото училище, през 1843 година се открива и така желаното девическо училище. В него се обучавали 130 ученички. А основателката Цвета Кръстенякова, е учителката, която обучава всички момичета. Но за училището нямало обособена сграда, затова докато се изгради такава, тя извършвала обучението на ученичките си в своя дом. Липсата на сграда не попречила на учителката да извършва своето дело. През 1844 година училищна сграда бива построена в двора на църквата „ Св. Дванадесет Апостоли”. Самото училище било малко, но за сметка на това било изографисано отвътре, с икони по стените и места за сядане на ученичките. Преподавало се само на български език.
Така започнала ”малката” революция за жените в образователната система и във Враца, която дала тласък в развитието на културната и просветителска дейност в още едно кътче на България. Като знак, че духът на българина е още жив и е готов да възроди своите ценности, бит и култура, утвърждавайки своето себеусещане и самочувствие като народ. И нещо, което личности като Анастасия Димитрова и Цвета Кръстенякова показват – как не само мъжете са склонни да извършват велики дела по онова време, а че българката е жадна за образование и култура, каквато получава в едни демократични условия, даващи равен шанс на всички момичета, независимо от социалното им положение в училищата в Плевен и Враца. Затова тяхното дело е будителско и те са част от героите, борещи се и градящи българския дух през Възраждането.
И съвсем не е случайно, че обучението в девическото училище във Враца дава своите плодове по-късно. Защото, както сочат сравнителните данни за грамотността в България през 90-те години на 19 век, във Враца тя по правило изпреварва средните стойности в страната , както при мъжете, така и при жените, но особено висок е темпът на нарастване броят на грамотните жени – 7 пъти в абсолютна стойност и 5.2 пъти в относителен дял спрямо общия за България. Още едно доказателство за непреходността на делото на Цвета Кръстенякова.
Автор:Цвети Валкова
