В края на XIX Балканите са интригуваща дестинация за пътешественици от Западна Европа. Това се дължи на факта, че голяма част от държавите на полуострова съвсем наскоро са постигнали своята независимост и бурното им развитие към този момент представлява интерес за останалия свят.
Ярък пример за такава държава е България. Тя става „втора родина“ на мнозина чужденци в годините след Освобождението, някои от които остават в нея завинаги, а други просто запазват приятен спомен за пребиваването си тук. Джеймс Баучер, Алфонс дьо Ламартин, Луи Айер, фамилиите Прошек, Бъкстон и Шкорпил са само малка част от онези, които за кратко или трайно ще обвържат живота си с младото княжество.
В началото на новото столетие напрежението на полуострова се покачва. Правителствата започват да инвестират огромен ресурс в модернизация на армиите си и по всичко личи, че регионът е пред прага на военен конфликт. През 1912 година Балканската война става факт, а година по-късно, непосредствено след края ѝ, ще избухне още една, останала в историята като Междусъюзническа.
През този период Балканите получават еднозначното прозвище „бурето с барут на Европа“, а един изключителен французин поема на авантюристично пътуване из конфликтните зони, за да запечата спомените от войната. Всъщност, този човек не е кой да е, а добилият световна популярност Албер Кан.
Албер Кан е френски банкер, филантроп и меценат, който посвещава 22 години от своя живот на фотографията. Любопитството му към заобикалящия го свят го кара да посети десетки държави от Европа, Азия и Южна Америка (сред които непознатите на голяма част от Европа към този момент Бразилия и Виетнам), за да направи над 72 000 цветни снимки, съхраняващи се на лента с дължина 183 километра и с времетраене 100 часа. Към днешна дата фотографиите му се намират в неговия музей в Париж, като едва 1400 от тях са дигитализирани.
Всичките му снимки са част от серията „Архивите на планетата“ и са заснети с първата фототехнология за запечатване на цветни изображения. Страстта му към непознатото пренася в своята страна, като често в дома си в Болоня Кан той събира интелектуалци, за да прожектира снимки от пътуванията си. На практика, французинът е правил това, което медийните кореспонденти правят днес и то още преди появата на радиото – пътувал, изследвал, описвал и разказвал.
Разбира се, френският филантроп не е сам в това начинание. В периода 1908-1930 година той изпраща 50 групи от фотографи в над 52 страни. През 30-те години експедициите са преустановени, тъй като финансовото положение на Кан се влошава, поради настъпилата банкова криза. Както стана ясно, именно в самото начало на мащабния проект, любителят на фотографията посещава заедно с Стефан Пасе и Леон Бюзи размирните Балкани (1913-1918 година), за да запечата по един удивителен начин живота на местните.
