Стихотворението „Сенки” е публикувано през 1906 г. в кн. 6-7 на сп. „Мисъл”, като част от цикъла „Дневник”, а по-късно е включено в стихосбирката „Подир сенките на облаците”. Откроява се с характерни за Яворовия поетически свят мотиви и образи, организация на стиха и внушения.Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост. Основната тема е самотата и копнежът по небитието. Яворовите сенки – сянката на мъж и сянка на жена – са визуализирани като сенки на нощта – израз на отсъстваща действителност. Физическото измерение на образите се стопява, отстъпвайки място на безплътността, на безбрежието на вечното. Копнежът на сенките към единение и копнеж по небитието. Очертанията на реалното пространство губят смисъла си. Остава да живее единствено самотата – жестоката всеобемаща самота.
Сенки
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.
Мъчително глава се към глава навежда, –
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би – от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат…
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; – те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина…
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те – сянката на мъж и сянка на жена!
