Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни.

С този призив преди повече от 120 години Алеко Константинов приканва своите съграждани да се присъединят към организирания от него поход до Черни връх. Това е и първото масово изминаване на маршрута, а това е и причината Щастливеца да е определян за основоположник на българския туризъм.

За трета поредна година екипът на Българска история организира „По стъпките на Алеко“ – масов поход, с който отбелязваме по един незабравим начин 153 години от рождението на Щастливеца. Всъщност, годишнината се навършва три дни по-рано, но поради желанието ни всеки желаещ да успее да посети мероприятието, и този път решихме то да се проведе в първия възможен почивен ден.

Традиционно, сборният пункт е последната спирка на автобус 93, която се казва „Лифт Драгалевци“. Очакваме Ви точно в 8:15 сутринта. Опитът ни показва, че при нормално темпо, върхът се изкачва за около 4-5 часа, което значи, че времето Ви горе ще е кратко и ще трябва да побързате с организацията на слизането си. Всеки сам преценява да прецени дали иска да използва лифт на качване или слизане. Имайки предвид опита ни от миналогодишните изкачвания, вероятно главната група ще е пеша по време на изкачване и с лифта надолу.

Отправяме призив към всички любители на планината – нека никой от нас не подценява планината и опасностите, които тя крие. Само по този начин ще успеем да запазим един хубав спомен от събитието. Ще бъдем изключително щастливи, ако отново заедно успеем да покажем, че подобна авантюристична инициатива може да обедини много хора и заедно да почетем паметта на един от най-бележитите български творци.

В следващите редове сме отговорили на най-често задаваните въпроси.

ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ПРИДВИЖВАНЕТО:

В случай, че сте решили да пътувате с автобус – как да стигнете?

Групата тръгва :)
Групата тръгва :)

Тъй като срещата е в 8.15 часа на спирка „Лифт Драгалевци“, най-добре е да бъдете на автостанция „Хладнилника“ в 7:20, а 10 минути по-късно да хванете първия автобус 93 – това е единственият автобус, който отива директно на мястото на среща.  Разписанието му е съответно е 7:30 часа, 7:52 часа, 8:14 часа.

Автобус 93, който тръгва в 7:30 от Хладилника пристига в 7:50 на „Лифт Драгалевци“. Част от екипа ни ще е на автостанция „ Хладилника“ от рано, така че като пристигнете там ще ни видите. Хората ни ще Ви помогнат в случай на въпроси и ще следят дали не са останали хора на спирката. Почти сигурно е, че няма да успеем да се съберем в един автобус и ще се разделим на две групи – едната ще тръгне с първия в 7:30, а втората с втория автобус, който тръгва от Хладилника в 7:52. Поради големия интерес тази година, допускаме, че може да има и трета група със следващия автобус в 8:14, който пристига в 8:34 на Драгалевци. Това не е фатално, защото ще Ви изчакаме.

Важно! Поради големия интерес към инициативата, съветваме повече хора да използват личните си автомобили, таксита или да се групират с приятели за общ транспорт, за да са сигурни, че ще успеят да се качат за часа на тръгване. Тези, които ще стигнат до лифта с кола нека бъдат там в обявения час.

Ако сте избрали да пристигнете с автомобил, ще откриете спирка „Лифт Драгалевци“ след като подминете центъра на Драгалевци и се насочите към ресторант „Воденицата“. Той се намира непосредствено до мястото на срещата ни.

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕХОДА:

Един от може би най-популярните и най-интересните преходи в планина Витоша започва от първата станция на лифта на Драгалевци и достига до най-високата точка – Черни връх. Времето му за изминаване варира от три часа и половина до пет часа и половина. Първата част на прехода е: спирка „Лифт Драгалевци“ – „Бай Кръстьо“ – Голи връх. Пътеката не минава директно под лифта, но за сметка на това е полегата и приятна за разходка. Екипът ни беше на оглед по маршрута и макар очакваното добро време събота се подгответе за лед и труднопроходими стръмни участъци. За тези от вас, които преценят, могат да скъсят прехода си, като вземат лифта, но главната група ще се предвижва пеша.

Смело към върха!
Смело към върха!

Oт Голи връх (1836м) се разкрива и гледката към Черни връх. Ще отнеме около два часа и половина от тази точка, за да извървим маршрута до последната стъпка, направена от основателя на дружество в България – Алеко Константинов . От Голи връх се поема посока „Витошко плато“, след което се тръгва по маркирана от стълбове пътека. Пресича се изворният район „Боянска река“ , преминава се в близост до последната станция на въжения лифт „Романски“ и върхът се оказва на „една ръка“ разстояние.

Преходът не изисква специална физическа подготовка. Тъй като сме все пак в средата на зимата и метеорологичните условия са силно променливи, топлите дрехи няма да ви бъдат излишни. Шапка, ръкавици, топло яке, удобни обувки и очила + фенерче (челник) са сред задължителните екипировка, която трябва да си вземете. Важно е да си носите храна и вода, които да ви стигнат за целия ден, тъй като по пътя, няма да разполагаме с време за спиране, а реално няма и къде. Не разчитайте на чешмите, защото може да са замръзнали в момента. Препоръчителна е допълнителна екипировка като котки и гети.

Естествено, по време на прехода ще има почивки, дълги колкото е необходимо, за да може цялата група да се чувства добре. Опитът ни от годините показва, че голямата група се разкъсва на малки, според темповете на ходене, така че едва ли всички ще се засечем на Черни връх, но екипът ни ще осигури вътрешни хора във всяка една от групите, така че ще имате контакт с главната група постоянно. За съжаление, на самия връх последните изкачили няма да разполагат с достатъчно време, за да се насладят на емоцията и красотата, тъй като ще трябва да се побърза, за да се слезе.

Снимка за спомен на една от групите :)
Снимка за спомен на една от групите :)

СЛИЗАНЕ:

Важно! В случай, че се движите значително по-бавно от главната група и прецените, че не може да се изкачите и слезете докато все още е светло, моля уведомете някой от нашия екип, за да предприемем действия. Ще познаете организаторите по светлоотразителните жилетки, които носят.

Разполагате с няколко варианта за слизане – пеша, лифт или автобус. Може би само най-бързите ще съумеят да се качат и да слязат пеша, докато е все още светло. Лифт може да хванете от Голи връх, който се намира по средата на трасето и не би трябвало да имате затруднения със стигането до него. Последният лифт от Голи връх е в 16:00 часа. Щом го хванете, ще се озовете отново на сборния ни пункт на спирка „Лифт Драгалевци“. Оттам може да хванете отново рейс или да се приберете, както прецените. Разписанието на автобус 93 е 14:11 часа, 14:33 часа, 14:55 часа, 15:17 часа, 15:39 часа, 16:01 часа, 16:23 часа, 17:03 часа, 18:03 часа.

Съществува и друг вариант за слизане – с автобус от хотел Морени. Директно от Черни връх трябва да се спуснете към хижа Алеко, а непосредствено до нея ще видите хотел Морени, където е последната спирка на автобус 66. Имайте предвид, че автобусът няма да Ви отведе до спирка „лифт Драгалевци“, ако сте с кола и сте я оставили там. Четирите спирки на автобуса са съответно „Хотел Морени“ – „Разклона за Драгалевския манастир“ – „Кв. Драгалевци“ – „Автостанция Хладилника“.

Автобус 66 тръгва от хотел Морени в 14:30, 15:35 и 16:50.

Ще бъдем благодарни, ако всеки вземе  цвете или букет, за да поднесем пред паметната плоча на Щастливеца.

Тук ще откриете всички контакти на Планинската спасителна служба.

Телефон за връзка с нашия екип:

0878 853 520 – Иван Кънчев

0876 231 054 – Марио Мишев

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.