Симеон Радев го характеризира през 1936 година като „професионален конспиратор”, италианският дипломатически представител в България Дж. Кора, пък го определя като енергична, но съмнителна личност, способна на всичко за постигане на личните си амбиции, трети пък го познават като дясната ръка на Кимон Георгиев. Организатор на три държавни преврата и герой от Балканската и Първата световна война. Няма как вече да не сте се досетили, за кого говорим – Дамян Велчев. Затова днес ще ви разкажем за тази личност, за която съвсем спокойно можем да кажем, че наред с Кимон Георгиев е една от най – колоритните, противоречиви и загадъчни в новата ни история.
Роден е на 20 февруари 1883 година в Габрово в семейство на чиновник. През 1903 година завършва Военното училище в София и започва дългогодишната си кариера на военен. Участва както в Балканската война, така и в Първата световна война. Като по времето на Балканската война командва рота, а през Първата световна война е командир на дружина в 22 – ри пехотен полк.
След като България губи Първата световна война, в изпълнение на Ньойския договор, през 1920 година правителството на Александър Стамболийски бива принудено да съкрати много офицери от армията. Един от тях се оказва и Дамян Велчев. Тези уволненията създават огромно напрежение в обществото, защото те се оказват имено предпоставка за създаване на една политическа партия, която в един по – късен етап ще премахне правителството на Стамболийски.
Точно в този период след края на войната името на Велчев става познато из офицерските среди, защото той е един от най – активните организатори на Военния съюз, а Кимон Георгиев пък е един от идеолозите му. През следващите двайсет години този съюз играе може би една от най – определящите роли в историята на България. Военният съюз дава идеята за свалянето на земеделското управление чрез преврат, а Дамян Велчев играе една от ключовите роли. Предпоставките за преврата са много – България е в тежка икономическа криза, Стамболийски се опитва да установи личен режим, а Кимон Георгиев приема идеята за преврата с отворени ръце. Така, на 9 юни 1923 година Военният съюз начело с Дамян Велчев и Кимон Георгиев осъществява първия си преврат. Стамболийски е свален, а новият министър – председател става професорът по икономика Александър Цанков.
След смяната на властта Дамян Велчев е върнат в армията и назначен за помощник – началник на Военното училище в София, а от 1927 година става и негов началник. Не след дълго обаче, едва на следващата година от управлението на училището, Велчев влиза във конфликт с министъра на войната Иван Вълков и бива уволнен за втори път. На една почтена възраст – на 45 години, Дамян Велчев се записва да следва право в Софийски университет. Макар че изучава сложната материя и завършва успешно през 1932 година, той не започва да практикува професията си, а се ориентира към създаването на друга организация. Така, през 1929 година той се заема с изграждането на Таен военен съюз, който съвсем скоро ще утвърди своето влияние сред младите офицери.
Междувременно през 1928 година, Кимон Георгиев основава кръгът „Звено”. Като тук е моментът да се уточни къде е
мястото на Дамян Велчев – сред звенарите или не? В спомените си видният член на кръга „Звено” Васил Каракулаков споделя, че макар Велчев формално да не е звенар, за никого не е тайна, че споделя напълно идеологията му, дори е присъствал на отделни заседания на ръководството на политическия кръг и е поддържал връзката между Военния съюз и „Звено”. Показателно за това, че Велчев споделя идеите на кръга, е и новият организиран преврат от Дамян Велчев и Кимон Георгиев, който става реалност през 1934 година. Този преврат си поставя за цел нови по – радикални идеи – премахване на политически партии, ограничаване правомощията на монарха, възстановяване на държавната власт върху цялата територия на страната. Предвидени са и промени във външната политика, стопански и дори просветни реформи. Макар неколкократно да е предложен постът на министър – председател на Дамян Велчев, той отказва. Не се съгласява да оглави и армията. Очевидно е, че той не желае чрез вземането на ръководни позиции да загуби възможността за общ контрол върху ситуацията.
Както вече споменахме, този преврат е насочен не само към действащото правителство, но и срещу монарха Борис III . Учудващо обаче, Борис III подписва без никаква съпротива указа за назначаване на новото правителство и дори играе роля на човек, който е напълно съгласен да следва заповедите на военните. Новият министър – председател е политическият хамелеон Кимон Георгиев, а близкият му приятел Дамян Велчев възвръща влиянието си в армията и държавата.
За тяхна изненада, тази ситуация не трае дълго, защото Борис III е изключително далновиден и хитър, за да изготви предварителен план как да действа с превратаджиите. Затова през 1935 година, монархът сваля от власт Кимон Георгиев, като не след дълго го изпраща на заточение на остров Св. Анастасия. Дамян Велчев пък, през февруари същата година е отстранен от ръководството на организацията и бива принуден да се установи в Белград. През октомври 1935 година, Велчев се завръща нелегално в България, но правителството не е въодушевено от появата му на родна земя и затова се издава заповед за арестуването на офицера. Обвинен е в антимонархически преврат и на 22 февруари 1936 година е осъден на смърт. По – късно обаче царят заменя присъдата му с доживотен затвор, а през 1940 година е амнистиран и освободен от затвора.
Не след дълго, двамата приятели не се спират и започват подготовката на третия си преврат, както и основаването на Отечествен фронт. На 9 септември 1944 година Кимон Георгив за втори път завзема властта в свои ръце, а Дамян Велчев бива назначен за министър на войната. И след този успешен преврат, офицера Велчев е повишен в генералско звание. Г. Дамянов, който като завеждащ Военния отдел, се готви да седне в креслото на военния министър, обвинява Велчев в „диктаторски проявления” и в колебливост по отношение на „фашистките” офицери. Тези обвинения не се нравят на министър – председателя Георгиев, затова го сменя като министър и го назначава за посланик в Швейцария. Няколко месеца по – късно Велчев отново е уволнен от този пост с обвиненията, че лично е участвал в конспиративна организация. Фактът, че не се връща в България след тези обвинения, се смята като доказателство за виновност, а заради това му е отнето и българското гражданство.
Макар до последния си миг да желае да умре или поне да бъде погребан в родната страна България, това не се случва и на 25 януари 1954 година умира във Франция.
Кимон Георгиев по – късно споделя, че Дамян Велчев през цялото време се е стремял да запази армията както е била, тя е била в основата на неговите действия. Точно заради това можем да твърдим, че Дамян Велчев безспорно е един ярък символ на своето противоречиво, сложно и изпълнено с постоянни политически промени време.
