В края на месец март 1903 година в Странджанското село Сърмашик (днес Бръшлян) се разиграва кървава драма. След предателство, четата на тракийския войвода Пано Ангелов е обградена от редовна турска войска. Почти всички четници са избити, както и самият Пано Ангелов. След това тялото му е изложено в конака в Малко Търново за назидание.

Този герой обаче не остава забравен. Начинът, по който той, както и всички българи, борещи се за свободата на Одринско и Странджанско, остават в историята е чрез една песен. Тя се казва „Ясен месец“, а текстът е дело на друг тракийски революционер – Яни Попов. Странджанският народен певец Сава Попсавов успява да изпее песента по толкова въздействащ начин, че и до днес тя е химн на Странджа планина!

 

„Ясен месец“

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…

Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.

О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.