Ще ви представим три паметника, разположени в столицата и свързани със събитията и участниците в Руско-турската война (1877 – 1878) и степенувани не според важността си, а според годините в които са открити.
Първият от тези паметници е Докторският паметник, който се намира в централната част на София. Изграден е през 1883 – 1884 година по проект на руския архитект от чешки произход Антоний Осипович Томишко в памет на загиналите във войната медицински работници, повечето от които работили в мисията на руския Червен кръст и паднали в сраженията при Плевен, Пловдив, Мечка и на връх Шипка. Върху каменните блокове са издълбани имената на 529 медици отдали живота си в боевете. В оригиналния си вид паметникът има 8 бронзови венци с диаметър около 80 см., закрепени вертикално, по два в краищата на всяка от стените на постамента.
Биографията на Антоний Томишко е впечатляваща. Той е роден в Пардубице, Чехия. Попаднал в Русия през 1870 година, той постъпва в Петербургската художествена академия, завършва я с отличие и стипендия. Следва бляскава кариера – през 1879 г. получава званието „академичен архитект”, а година по-късно става професор. От учебната 1897 – 1898 година е ректор на Висшето художествено училище. Първата половина на 80-те години на XIX век съвпада с най-интензивния период от творческия му живот, когато проектира редица представителни обекти и участва в отговорни конкурси. Два от тези конкурса са за обекти в България: проекта за паметник на руските медицински работници, загинали в освободителната война в София и храм-паметника в памет на загиналите в боевете на връх Шипка бойци и родолюбци.
Вторият монумент, на който спираме вниманието ви е паметникът на царя-освободител, дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Издигнат като израз на признателността на българския към руския народ в лицето на руския император Александър II, той се превръща в един от символите на българската свобода. Идеята за построяването му е предложена през декември 1892 година, за председател на организационния комитет е избран Стоян Заимов, а за почетен председател – княз Фердинанд I, който прави и първата дарителска вноска. Изграждането му започва през 1901 година, а 6 години по-късно, на 30 август 1907 година е официалното му откриване. На освещаването присъстват участници във войната, князът със синовете си, великият княз Владимир Александрович, военният министър ген. Александър Каулбарс, ген. Николай Столетов, комендантът на Санкт Петербург, ген. Пьотр Паренсов и самият Арналдо Дзоки.
Прочутият италиански скулптор е роден през 1862 година във Флоренция. По-известни негови произведения са статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на свети Франциск Асизки в Кайро. В България, монументалната конна статуя на цар Освободител в София сътворява след спечелен конкурс. Автор е и на бронзови скулптурни творби-паметници в Севлиево (1894), Русе (1908), Ловеч, Оряхово и Дряновския манастир и скулптурен фонтан в Пловдив. В този списък неминеумо прави впечатление това, че много от изброените произведения са паметници на пионери и революционери от различни сфери от живота.
В проекта за изграждане на монумента „Цар Освободител” участва също така и българинът архитект Христо Станишев. Той е роден през 1863 година в град Кукуш, Османската империя. През 1880 година постъпва в Класическата гимназия в София, която завършва пет години по-късно, след което заминава за Белгия, за да следва инженерство в Гентския университет. На 27 септември 1889 година се дипломира като първенец на випуска и след завръщането си в България се занимава със строителство на пътища, мостове, ж.п. линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи и досега се издигат, пръснати из цялата страна. Обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са: постаментът на паметника „Цар Освободител“, инженерните работи до цокъл на църквата „Свети Александър Невски“, северното крило с колонадите на Народното събрание, възстановяването на църквата „Свети Крал“ (“Света Неделя”) в София и на Народния театър. Той е автор на книгата „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“
Не на последно място в този списък е паметникът на Незнайния войн. Идеята за построявянето му се заражда още след края на Първата световна война, като целта му е да се намери най-впечатляващия начин за отдаване почит на хилядите загинали за Родината ни българи и чужденци. През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов, прочут български скулптор в Рим. Впечатлен от работата му в Париж и от натрупания европейски опит, Стамболийски го кани да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го министър-председателят. Проектът за паметника на Незнайния войн е разработен през 1933 година и представлява символът на България – лъвът, като скулпторът избира млад и силен, полегнал лъв, символизиращ обновената държава и несломимия дух на народа.
През Втората световна война част от паметника е унищожена и поради това през 1980 г. се налага изработката на нов проект и паметник. За местоположението му е избрана южната страна на църквата „Света София“, а откриването му е на 22 септември 1981 година по време на тържествата по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава. Художественият образ на паметника е едновременно скромен и величествено-тържествен с топлината на вечния огън, лавровите венци от бронз и гравирания текст от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище на Сливница“. В центъра му е разположен голям саркофаг с урни пръст от бойните полета от четирите крайща на България. Вляво е поставена фигурата на лъва на Андрей Николов. Пред паметника се извършват тържествени граждански и военни церемонии.
Паметните места свързани с 3 март, както в столицата, така и в другите български градове са много повече, но тези три паметника характеризират по най-изразителен начин чувството на благодарност към медиците, пожертвали живота си, за да спасят другиго, помощта на руския народ и на техния цар и на всички знайни и незнайни войни, оставили завинаги костите си в България.
