„Българска история“ за нас винаги е била нещо повече от страница, нещо повече от уебсайт, нещо повече от младежки порив – тя е идея – идеята, че славата на един народ не умира, че пламъкът на човешкия дух не изгасва. Oтвъд ежедневието, което ни стяга като в обръч, извън сивото и негативизма, който ни се вменява, има нещо, което често забравяме, а именно, че имаме с какво да се гордеем. Личностите, за които ви разказваме, не са въображаеми герои от забравени епохи. Те са дишали като нас, обичали като нас, грешали са и са се страхували също като нас. Направили са избори, подобни на нашите, и точно те са ги увековечили в безсмъртните дебри на историята.
Май обаче малко се отплеснахме и забравихме да ви кажем причината, поради която пишем тези редове. Обикновено започваме с „днес ще ви разкажем за…“ или „навършват се Х години от…“, така че нека не изневеряваме на себе си. Днес ще ви говорим за… Вас. Именно за Вас, за хората заради които правим всичко и няма по-подходящ момент от този. На днешния ден „Българска история“ достигна 100 000 почитатели – една впечатляваща цифра. 100 000 почитатели, заради които си струваше всеки един момент, всяка една написана статия, всяка една прочетена книга. Искаме да ви благодарим. Без вашата подкрепа усилията и вярата ни щяха да са напразни. Вие вдъхнахте живот на тази идея и ни карате да продължаваме. По- решително и смело въпреки всякакви трудности. И няма да спрем.
От нещо злободневно ние успяхме да изградим нашата идея, от която вие станахте неделима част. Вие запалихте огъня, с който тя гори и вие ни карате да се движим напред. 100 000 души са нашите 100 000 причини да продължаваме напред, въпреки всичко. Да, ние се обръщаме към историята и много хора ни казват, че тя не е актуална. Времето е друго, борбите, които водим, са различни, да, но ние вярваме, че има нещо общо и има смисъл. Героите, за които си спомняме, живеят вътре в нас и в нашия геройски народ. Те са в сърцата ни и както преди повече от век са излезли от мрака на тясната килия, така трябва да сторим и ние, така можем да сторим и ние. Времето е друго, но хората не са толкова различни, събуди ли се един, постепенно се събуждат и всички.
Колкото и да сме черногледи, не можем да отречем истината, да – действителността ни е такава, и да, около нас витае хаос и мрак, но и в тях има светлина. Светлината на гордостта, която всеки един от вас е изпитал поне малко, четейки за българската история, светлината на могъщия и несломим дух, който носим в себе си от векове. Заради пропълзяващото настръхване при тоновете на химна, заради тътена на битките, отекващ в туптенето на сърцата ни, заради онова задавящо чувство на гордост и плам. Затова продължаваме. „Не се гаси туй, що не гасне“, това е написал дядо Вазов преди 130 години. До днес е в сърцата ни.
Пламъкът, вечният огън, звездата, слънцето, силата – тя не може да изтлее. Дори от пепелта се ражда нов живот, от разрухата, от руините, от тъмнината. Хората, вие сте нашата светлина – хората, които бяха с нас още от началото, онези, които дойдоха по-късно, онези, които прочетоха поне една наша статия и които предадоха поне една малка част от своя живот на прекрасната ни майка България.
