В настоящия материал ще ви представим 10 постижения на наши сънародници, които не се ограничават в една сфера. Всички те са достойни и заслужават да бъдат запомнени.
Първото постижение, за което ще ви разкажем е Шестият сърдечен тон, дело на българина Иван Митев. За да си представите важността на това постижение, ще ви разясним малко повече за сърдечните тонове. Това са звуците, които се чуват от биещото сърце при изпомпване на кръв. Те се използват в кардиологията като едни от най-добрите диагностични показатели. През 1972 година д-р Митев, по време на преглед на свой пациент, забелязва особен шум между първия и втория сърдечен тон. Така през 1974 година с разработена научна статия потвърждава откритието, което е направил.
Следващият ни разказ ще бъде за Румен Антонов. Вероятно някои за първи път чуват това име, но изобретението, което е направил ще ви изуми. В моделите на едни от най-известните марки коли като „Тойота”, „Пежо”, „Рено” и „Хонда”, се поставят автоматични скоростни кутии, дело именно на българина Румен Антонов. Постижението му е уникално, защото кутията е безстепенна и е приложима за малки коли, което води до слабото нарастване на разхода на горивото. По-късно изобретява и 6-степенна кутия, определяна като по-малка, по-лека и по-икономична.
Нека обърнем внимание на едно коренно различно постижение. То не е в сферата на науката и е дело на жена. Името на тази българка е Райна Касабова, а в историята остава като първата жена в света, участвала в боен полет. По време на Балканската война (1912 – 1913 година) Райна Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1913 година тя жената, взела участие в боен полет със самолет „Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов. Така Райна Касабова записва името си в световната история като жената-пионер в авиацията.
Представяйки ви български достижения, няма как да не споменем родния фолклор. През 1977 година американските космически апарати „Вояджър 1” и „Вояджър 2” са изпратени в космоса в търсене на живот. Прикрепена към двата апарата е и „Златната плоча на Вояджър”. Тя съдържа множество снимки и музикални произведения, както и поздравления на 55 езика. Сред тях се нарежда и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин”, изпята по невероятен и изключително вълнуващ начин от Валя Балканска.
Ще продължим разказа си, като ви представим постиженията на авиатора Асен Йорданов. Освен че конструира първия български самолет, благодарение на него можем да оставяме съобщения на телефонния секретар, защото именно той стои зад изобретяването му. За жалост, малко познато е и другото му достижение – създаването на първата въздушна възглавница, спасила много човешки животи. Стои в основата на развитието на американската авиация през първата половина на XX век.
Надали има човек, който не е гледал или поне чувал за филмите „Матрицата” и „Мисията невъзможна 2”. Но малко са тези, които знаят, че зад впечатляващите визуални ефекти, които всъщност правят толкова успешни тези филми, стои българинът Георги Боршуков. Той е роден през 70-те години на миналия век. Завършва Софийската математическа гимназия, след което продължава образованието си в чужбина.
Следващият ни разказ, с който ще ти изумим, е за създаването на т.нар. „космическа храна”. Тя е дело на българските учени от Института по криобилогия и лиофилизация, които разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. Характерно за този вид храни е, че те имат продължителност на съхранение до 5 години. В основата на това българско изобретение стои ст. н. с. Цветан Цветков и неговият екип.
Поредната малко позната история е за българския изобретател Петър Петров. Роденият в малкото село Брестовица учен е считан за един от най–продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсяванията, телеметрични устройства за измерване на замърсяванията и метеорологични и комуникационно сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и още много други апарати.
Надали има човек, който поне веднъж седмично да не опира до услугите на фотокопирните машини. Дали сме се замисляли някога кой стои зад този удобен за всички ни уред? Създаването на тази техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 година от академик Георги Наджаков. Следващият път, отивайки до ксерокса, с гордост ще си спомните, че технологията, използвана в тази машина, е дело на българин.
Последният ни разказ ще бъде за друго творение, за чийто създател предполагаме, че не сте чували. Изобретението е дело на тогава 23-годишния български студент Лъчезар Цветанов, учещ в САЩ. Момчето от София печели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за незрящи. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. Самата книга достига размера на нормална такава, а различните по форма бутони по ръбовете ѝ позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
Представените от нас имена и постижения имат за цел да ви запознаят със слабо известни личности, олицетворяващи българския научен и културен потенциал, разкривайки неговите възможности, приноси и заслуги. С този списък далеч не изчерпваме имената на всички заслужили български учени.
