На 28 август се навършват 77 години от смъртта на цар Борис III. Това бе формалният повод да преиздадем една отдавна търсена, чакана и рядка книга – „Бурни времена“. Произведението събира на едно място спомените на кап. Коста Скутунов – адютант на Царя в периода 1920-1928 г. Морският офицер е бил част от най-близкото обкръжение на монарха и е имал възможност да го опознае не само като политическа фигура, но и в чисто човешки план.
И тъй като спомените на Скутунов са писани десетилетия след службата му при Борис, читателят може да бъде сигурен, че книгата ще му даде дистанцирана обективност и усещането за достоверност. Царят е представен в светлината на обикновен човек, който обича, мрази, притежава своите качества и недостатъци. От друга страна, не е пренебрегнат и образът на политик, осъзнал голямата си отговорност в „бурните времена“ след Първата световна война. Тогава, когато общественото напрежение достига своя предел.
Книгата ще намерите в онлайн магазина на „Българска история“ – BULGARIANHISTORY.SHOP
А сега предлагаме на вашето внимание „Царят и Световната глава“ – последната глава в „Бурни времена“. Приятно четене!
Царят и Световната война
През време на Световната война в 1941 – 1945 г. царят прояви много такт и голям политически усет. Той предпази правителството да не
се поддаде на натиска от страна на Германия да вземем участие във войната срещу СССР. Царят се противопостави също и за намесата ни във войната срещу Югославия. В момента, когато водеше тежки боеве, за да сломи съпротивата на Югославия, Германия почувства голяма нужда от допълнителни войски. Затова нейното командване се насочи към нашата полумобилизирана армия и в последния момент Германия почти ултимативно поиска от царя изпращането на нашата бърза дивизия на фронта срещу гр. Ниш. Тя беше едничката бойна част от нашата армия, която беше в пълна бойна готовност.
Много загрижен от създалата се почти непримирима обстановка, с големи усилия, при съдействието на военното министерство, царят на няколко пъти намери начин да осуети заминаването на тази наша дивизия. Когато обаче положението стана критично и страната ни беше заплашена с военна окупация, военното министерство, със съгласието на царя, се принуди да заповяда бързата дивизия да се отправи към югославската граница. Дивизията едва измина първия преход от придвижването си и вече беше достигнала околността на с. Сливница, когато беше принудена по независещи от нея причини да се спре. Оказа се, че съхраняваният в района на София бензин се беше изчерпал и тя нямаше достатъчно гориво за моторите си. Поради тази „непредвидливост“ на нашето интендантство, дивизията не можа да се снабди с необходимите є запаси и бензин и преустанови до второ нареждане настъплението си. Това беше майсторски скроена и много вероятна причина, поради която дивизията се принуди да забави с няколко още дни настъплението си.
Междувременно, с големи усилия, германците успяха да сломят сами съпротивата на укрепената нишка позиция и окончателно да омаломощят съпротивата на югославската армия на този фронт. Чувствайки нашето нежелание да се намесим във войната срещу Югославия, германците виждаха много добре нашите машинации и предлози, за да отклоним тяхната молба. Затова те бяха много озлобени срещу нас. Благодарение на успешния за тях край на офанзивата срещу укрепената нишка позиция и капитулирането на Югославия, те се въздържаха и не изпълниха заканите си да ни окупират военно.
Малко по-късно, когато германската армия навлезе в планинската област на Южна Македония, тя почувства голяма нужда от планинска артилерия. Тяхната армия не беше съоръжена, за да води война при планинския терен в Гърция. Затова, като знаеха нашето становище, че не желаем да се намесим във войната срещу съседите ни, те отново се обърнаха за съдействие към царя. Този път обаче се задоволиха с едно минимално искане – да им преотстъпим за ползване цялата си планинска артилерия заедно с конете и мунициите.
И това искане на германското командване беше тежко за нас, защото се лишавахме от тъй необходимата за армията ни планинска артилерия, но царят правилно прецени обстановката, защото нямаше нужда да натягаме още повече отношенията си с Германия. Затова ние се принудихме да удовлетворим молбата им. Цялата ни планинска артилерия, с която бяха въоръжени нашите три планински артилерийски полка, беше предадена на германското командване. Офицерите и войниците от действащия набор, които бяха на служба в тези полкове, се прикомандироваха към другите артилерийски полкове. А мобилизираните от запаса войници бяха пуснати в безсрочен отпуск по домовете си.
По този начин, с голям такт, царят успя да запази страната ни от окупация. Освен това германското командване не можа да ни принуди да вземем активно участие във войната срещу СССР, Югославия и Гърция.
