В средата на юли 2013 година бе открита реставрираната крепост Цари Мали град край самоковското село Белчин. Крепостта е построена през четвърти век, по време на късната Римска империя. В продължение на години от нея се виждаха съвсем малко руини, обрасли с гъста гора, но преди няколко години археолози започнаха мащабни разкопки, в които се видя, че крепостта е огромна, с площ около 14 декара. От разговора, който проведохме с главния археолог на обекта – Веселин Хаджиангелов научихме още доста интересни неща за крепостта, които може да разберете като изгледате видео-репортажът, който направихме по повода.
„Комплексът Цари Мали Град включва няколко обекта – средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и 300 метра по-нагоре късноантичната крепост Цари Мали Град. Намираме се на едно вълшебно място, което съчетава природа, древна история, красиви гледки – нещо, което ще заинтругива хората и може да ги ангажира за няколко дни.
Изграждането на крепостта свързваме с управлението на император Валент, след средата на IV век. Построяването на това стратегическо място на военна крепост е свързано с няколко важни условия, които предопределят нуждата тя да бъде тук. Едното е двата важни пътя, които са използвани активно през Античността – единия от Паулталия към Филипопол, другия от Сердика, през източните склонове на Витоша, през прохода Демиркапия до Разложкото поле – най-краткия път до Македония, използван предимно от военните като военно-съобщителен път. Другата причина се крие в множеството залежи и рудници за добиване на желязо. Желязото в античността е най-стратегическата суровина, която е и била най-добре пазена. По склоновете на Верила, Плана и Рила са открити множество следи от древен рудодобив. Нещо повече – вътре в тази крепост ние открихме останки от готови слитъци, изковани във вид на железни паралелепипеди, предназначени за продажба. Очевидно тук, вътре в оградената, сигурна площ е имало складове, в които тази продукция се е събирала и е поемала към пазарите на римските провинции. Имаме разкрити досега няколко работилници, включително вътре в крепостта, което показва, че се е извършвало т.нар. вторично ковачество – изчистването на пясъка от пясъчни минерални примеси и посредством изковаване направа на слитъци.
Тук открихме и една от най-големите крици, които са откривани досега. Тя тежи 40 килограма – нещо, което действитлно е уникално за начина на леене на метала в това далечно за нас време.
Разкриха се и множество инструменти и останки от други работилници и тъкачни станове, което показва, че след втория период на крепостта (след възстановяването й от хунското нашествие) до управлението на Юстин II това място е оживено и се превръща постепенно в укрепено селище.
Всичко, което показваме в крепостта, характерно за късноантичния период, е видимо в експозициите, които представяме. В северните две кули са разгърнати експозиции, посветени на керамиката, нумизматиката, въоръжението, тракийския бит и култура, регистрирани на обекта, бита и поминъка, характерни за IV-VI век и занаятите. В ъгловата кула, в югозападната част на крепостта, има разгърната експозиция с няколко паметника, които не са намерени тук. Те са от близките околности, в близост до другата известна крепост – Шишманово кале. Тези камъни са интересни с това, че са едно неоспоримо доказателство за познанията на древните траки в областта на астрономията. Представляват интересни мегалитни паметници с издълбани отвори, огледални на едно съзвездие, което в един определен момент в годината, заставайки перпендикулярно над мястото, където бяха открити се отразяват в едни водни огледала и благодарение на това жрецът е казвал, че съответния празник е настъпил. По този начин са се измервали и календарните цикли.
Това, с което крепостта може да се стори интересна на всички е, че тук на това място са запазени корените на християнството от 1700 години назад. Няколко десетилетия след утвърждаването на християнството при Константин Велики, тук, на това място, е изградена първата раннохристиянска църква през 70-те години на IV век. Няколко века по-късно, върху нея, след средата на XV век е построена средновековна църква, която също има своето паметно място в нашата духовна култура, а именно преминаване мощите на Иван Рилски от Търново за Рилския манастир. Имаме доста информация за това, че именно в тази църква мощите са пренощували в това паметно за България шествие.“
