В следващите редове имате възможността да прочетете кратък откъс от спомените на М. Бюканан – дъщеря на английския пълномощен министър в София. Нейните впечатления за светския живот в София от началото на XX век правят особено впечатление.
„От време навреме се устройваха театрални представления, балове с маски и забави в двореца – винаги помпозно и охолно, изтънчено във всяка подробност от обслужването, храната и реда. Още при влизането в двореца Ви поздравяваше цяла рота телохранители на княза, застанали на всяко стъпало от широкото стълбище, разкошни в своите алени униформи със сърмени ширити, с шапки от сив астраган с орлови пера, прикачени с клипсове, украсени със скъпоценни камъни.
Въвеждат Ви в зала с бяло и златно и чакате да влезе князът, преди да отидете в огромната столова с голяма маса във формата на подкова, покрита с чудесни цветя. Ядеше се от безценни сервизи от порцелан, златни и сребърни подноси, обслужването беше безупречно, храната – прекрасна, скрит оркестър свиреше достатъчно силно, за да прикрие всяко замиране на разговора, но никога толкова силно, че да го заглуши.
Блясъкът на ордените, пъстротата на униформите, князът с царствената си осанка, която липсва напълно на толкова много владетели, неговите остри, проницателни очи, стражата в блясъка с алено и сърма, малкият княз Борис с неговите тъмни, тъжни очи – всичко това съставляваше картина, изпълнена с цветове, малко нереално и фантастична и даваше чувството, че човек е на сцена, че взема участие в музикална комедия или романс в Пуритания, че всеки момент може да избухне бомба или войските на някоя вражеска съседна страна да нахлуят в залата със звънтене на сабите и с триумфален марш.“
Откъсът е поместен в книгата „Фердинанд Лисицата“ на британския публицист от български произход Стивън Констант, издание 1992 година, стр. 212-214.
