Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” (“Свети Крал”) в София, извършен на 16 април 1925 година.

Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април.

Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?

В годините след подписването на Ньойския договор голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото, а респективно с тях се засилват и различни антикомунистически движения.  През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военния център на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”.

Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:

И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.

Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:

Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.

5048
Пораженията в църквата

Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната “мишена” Цар Борис III изобщо не присъства на опелото за Константин Георгиев, тъй като е на друго погребение, на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен и ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата световна война), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.

Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски правят опит да го убият, но той успява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени, но един от тях е убит, а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-ми май.

Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден – 16 април, в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 година. Започват “Априлските събития“ – поредица от репресивни действия срещу дейците на партията.

Отворени обаче остават редица въпроси, сред които най-важни са причината за извършването на атентата и силата, която стои зад него. Преобладават две основни тези: че комунистическата партия е натоварена с тази задача от Москва и Коминтерна, а другата че това е чисто самостоятелна акция на БКП и нейният Военен център.

Други историци разглеждат ролята на Югославия в атентата, изхождайки от политиката на убежище, която Белград спрямо различни земеделски и комунистически течения и която е свързана с идеята за „интегрална Югославия“ (идеята за простирането на тази държава от Словения до Черно море). Мястото на Белград в атентата се разглежда с оглед стремежа за предизвикване на политическа криза в България чрез ликвидиране на основните политически и военни фигури.

Атентатът в “Света Неделя” не е просто изолирано явление. Той може да се разглежда като част от противопоставянето в българското общество в следвоенните години и това, което се възприема като крах на възможността за национално обединение на българите. Крайните идеологии на земеделци и комунисти, противопоставящите им се антикомунистически и антиземеделски сили, явления като „червен терор“ и „бял терор“ са само щрих и от духа на епохата.

Непосредствено след атентата започват т. нар. „бели нощи“, по време на които освен погроми срещу дейци на БКП са извършени и репресии срещу онази част от обществото и конкретно интелигенцията, която симпатизира на левите политически идеи.

Безспорно най-кървавият атентат в българската история преди всичко повдига въпроси като: има ли граници силата на идеологиите, докъде се простират те, може ли целта да оправдава средствата?  Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Атентатът в „Света Неделя“ – едно от най-големите комунистически престъпления
4.6 от общо 113 глас(а)
Елена Гиздавкова
Елена Гиздавкова е пета година студент по „Право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Най-голям интерес за нея представлява историята на Българското възраждане и тази от Следосвобожденска България. Вдъхновена от красотата на страната ни, обича да пише за нея и да разказва за непознатите ѝ места.

7 КОМЕНТАРА

    • Дали е сериозно това което твърдите. Какво да говорим за преврата и убийството на Стамболийски. Нали се сещате, че това е един избран в избори Министър председател на Царство България. Дали тези хора са имали право да сторят това. А за убийството на Гео Милев, какво им направил.

      • И двамата се опитват да направят риволюции срещу властта. Стамболийски е избран демократично, но се превлъща в диктатор. Наистина е жалко, че убиват точно Гео Милев, но нищо не може да го оневини.

  1. „През 1933 в цялата страна се развива активна антивоенна дейност, като се създават групи за пропаганда сред армията. Една от тези групи представляват курсистите от учителския институт в Шумен Димо, Мара и Цвята и ефрейторът Капитанов. Дейността на подобни групи обаче се преследва от държавата и военно-фашистката организация „Продуч“.
    На 18 март 1933 година в района на Кьошковете Димо, Мара, Цвята и Капитанов са отвлечени от офицери, членове на „Продуч“ и отведени на Шуменското плато. Там са подложени на мъчения, след което удушени с въжета. След изчезването на младежите близките им ги издирват, има питания в Народното събрание от шуменски депутати, но до 1944 лобното им място остава неизвестно. През 1945 година съд дава различни години затвор на убийците им.“

  2. От позицията на изминалото време се съди най –
    лесно, но и най-глупаво. Сега е супер да си антикомунист, но подобно на списването на учебниците, събитието е извадено от контекста на историята.
    Като се подбере подходяща фактология може да се „докаже “ всичко .
    “ От неистината следва всичко “
    Дънс Скот

  3. Този, така наречен „червен терор“ е предизвикан от т. нар. „бял терор“, извършен след юнското и септемврийското въстания от 1923г. /селското и въстанието на работниците/ от главореза Ал. Цанков /министър-председател/, известен още като кървавия професор. Без съд и присъда са избити бележити личности, писатели и поети като Гео Милев, Сергей Румянцев и др. Така че едното е следствие от другото, но се пише само за атентата, без да се споменава защо е извършен.

Отговор