Конструирането и произвеждането по времето на социализма е строго контролирано от държавата. Създаването на български спортен автомобил е тема табу, която днес ни звучи налудничаво и фантастично. Това обаче е факт. Един български инженер сбъдва своята мечта, осъществявайки собствено производство във време на информационна мъгла и създава български спортен автомобил, носещ името на столицата „София”.
Всичко започва през 1962 година, когато Велизар Андреев завършва „Автомобили, трактори и кари” в Машинно-електротехнически институт и още тогава дипломната му работа представлява макет на автомобил. Това е голям риск, тъй като проекта е извън наложените от времето рамки.
Разработеният от Андреев дизайн е по американски модел с отварящи се фарове и не е приет добре от изпитващата комисия. Дипломната работа е оценена с „четворка”. За щастие обаче, това не отчайва младия инженер и той продължава да развива своите идеи.
Следващият проект, по който работи Велизар Андреев представлява спортен автомобил „Бъги” и е започнат в края на 70-те години. Тогава, с помощта на ученици от Механотехникума и инженери от „6-ти септември”, той поставя началото на българското автомобилостроене.
През 1981 година завършеният автомобил е представен в Пловдивския панаир по време на ежегодната изложба на техническото и научно творчество на младежта. Колата е от стъклопласт, няма покрив и врати, а гумите му са доста големи, както подобава на един автомобил от такъв тип. Превръща се в истинска атракция и център на внимание по време на изложението.
Три години по-късно, през 1984 година, Андреев създава стопанско дружество „Авангард”. С още няколко души той започва проектирането на спортен автомобил, който само година по-късно е представен на същото място с далеч по-иновативен за България дизайн. Колата е наречена „София” и е във винено-червен металик. През 1986 година се създава още едно дружество – „Авангард-кар”, чиято цел е серийното производство на спортните автомобили „София-Б”. Първоначалното виждане е било то да достигне до 200 броя годишно.
През последната година на социалистическия строй в България, отново в Пловдив, е представен подобреният вариант на „София”, този път в сив металик. За него инженерът получава помощ от „Балканкар” и Министерство на машиностроенето.
Двигателят е от „Лада”, а купето от стъклопласт. Фаровете на модела са открити, свалени в долната част на предницата. Основната разлика в във външния вид на задната част, който е променен коренно. Интериорът също е подобрен и въпреки че моделът е представен без характерните вдигащи се нагоре врати, той е приет и одобрен. Доказателство за това е първото автомобилно изложение в България, проведено през 1990 година в НДК, където „София” събира погледите на софиянци.
През 1990 година, когато вече е възможно, Велизар Андреев основава собствена частна фирма „Виликар”, която започва да произвежда новия модел на джип, който е със стъклопластова каросерия и е базиран на агрегати от „Лада”. Наречен е „София-C”. През този период се произвеждат и още няколко автомобила от спортната серия на „София”.
През последното десетилетие на XX век частната фирма освен с производство се занимава и с тунинг на леки автомобили. Създава се прототип на малък автобус, който, разбира се, е представен на Пловдивския панаир. До смъртта си през 2001 година Велизар Андреев не отстъпва от мечтата си за конструиране и серийно производство на български спортни автомобили.
Равносметката е, че от спортната серия „София-Б” за периода от 1885-2001 година са произведени 12 автомобила, а от „София-C” от 1990 до 2001 година са създадени 60 коли, a Велизар Андреев остава в историята като основоположник на автомобилостроенето в България.
