”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации.
Надали има човек, който да не е чувал или посещавал великолепния ни морски град Созопол. Разположен върху живописен полуостров, той се намира в югоизточната част на България – на около 30 км от Бургас и в непосредствена близост до къмпингите „Градина“, „Златна рибка“ и „Смокиня“. Днес градът е популярна лятна дестинация както за българи, така и за чужденци, но малка част от посетителите осъзнават, че разхождайки се по тесните калдаръмени улички, вървят по многовековната история на най-стария град по българското черноморско крайбрежие.
Находките, открити в Созопол, ни отвеждат още в IV-III в. пр. Хр., когато се смята, че тук възникват едни от най-ранните поселища на рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи. Селището продължава да се развива през раннобронзовата и бронзовата епоха, за което свидетелстват подводните проучвания около брега на Созопол, разкриващи останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда. Около II-I в. пр. Хр. според Херодот созополският район е заселен от тракийски племена (скирмиади и нипсеи), които са смятани за опитни рудари и търговци.
Самият град обаче възниква през 610 г. пр. Хр., когато гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Според легендата това място е избрано, защото финикийски моряци го препоръчали като най-защитеното пристанище по бреговете на Южното Черноморие. Жителите опасват града с високи крепостни стени (чиито руини могат да бъдат видени и днес), за да го предпазят от недоброжелатели. Благодарение на отличното си разположение още през първите векове колонията претърпява забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център за мед, вълна, вино, зехтин, платове, бижута и керамика. Впоследстви
е се превръща в град-държава (полис), преименуван на Аполония. Тъй като по това време съществуват много градове с подобно име към него е добавен и пояснителният епитет Понтика (или Понтийска), което в превод означава черноморска. Първата част от името произлиза от древногръцкия бог Аполон – бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. В негова чест дори е изграден храм, чието местоположение е неизвестно и до ден днешен, но се смята, че е било някъде около остров Кирик. Храмът е прословут и с огромната 13-метрова бронзова статуя на Аполон, отнесена в Рим през 72 г. пр. Хр. от римския пълководец проконсул Марк Лукул. Това се случва, когато той превзема и ограбва града, правейки го част от Римската империя.
До IV в. Созопол се възстановява и възвръща загубената си слава на важен търговски и културен център. По това време християнството става официална религия, а Римската империя се разделя на две. Градът попада в границите на Източната Римска империя, по-късно позната като Византия. Тогава езическите светилища са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Градът приема новото си име Созополис („град на спасението“). Древният Созопол става част от българската държава едва около VIII-IX в. и се превръща в главно българско пристанище на Черно море. През 1453 г. градът попада под османско владение и за да се съобразят със закона на империята – християнските църкви да не са по-високи от турчин, яхнал кон, всички храмове са сринати. На тяхно място местното население построява малки параклиси, съществуващи и днес.
Созопол оформя своя архитектурен изглед още през Възраждането – това личи в запазените оттогава къщи и постройки от дърво и камък, изградени в т. нар. черноморски архитектурен тип. По-късно градът губи многовековната си слава и посреща Освобождението като рибарско селище. Днес той е част от 100-те национални туристически обекта и изключително популярна дестинация, благодарение на съчетанието си от море, природа и история.
Що се отнася до забележителностите, няма как да отседнете в Созопол и да не посетите архитектурния и археологически резерват „Старинен Созопол“, обявен за музей още през 1974 г. Една от най-интересните постройки там е църквата „Св. Богородица“, датираща от XV в. Тя е построена върху руините на съществуващ преди това християнски храм и е наполовина вкопана в земята, за да може законът на империята за размера на църквите да бъде спазен. Реставрирана е през XVII в., когато дебърски майстори-дърворезбари изработват едни от най-забележителните иконостаси в България. Днес църквата е действащ храм и е вписана в списъка на ЮНЕСКО със световни културни забележителности. Освен нея си заслужава да обърнете внимание и на останалите три църкви „Св. Георги“, „Св. Зосим“ и „Св. Кирил и Методий“ (Археологически музей на Созопол), датиращи от XIX в., както и на останките от средновековна църква с базилика, която е била седалище на Созополската епископия от средата на X до XVII в. В стария град може да откриете и множество запазени и до днес къщи от възрожденската епоха. Най-известните от тях са къщата на Курдилис, в която сега се помещава Етнографският музей, къщата на баба Кукулиса Хаджиниколова и къщата на Куртиди (известна още като Тракийския хан), където се намира експозицията от тъкани, облекла и занаяти от Крайбрежна Странджа.
Може би най-интересната и емблематична забележителност обаче е архитектурният исторически музей „Южна крепостна стена и кула“. Историята около откриването им е повече от интригуваща. През 1994 г. софийски строителен предприемач решава да закупи и реставрира стара и рухнала къща в старата част на Созопол и да се установи да живее там. Още при първата копка обаче работниците се натъкват на нещо необикновено – множество сгради от различни епохи. Разкопки започват с финасовата помощ на предприемача, но продължават повече от предвиденото. Въпреки това десет години по-късно – през 2004 г., реставрираната южна крепостна стена, датираща от IV в. пр. Хр., и пристроената към нея кула са отворени за посетители. В „Южната крепостна стена“ се помещава зърнохранилище, датиращо от V-IV в. пр. Хр., а над него са съществували и казармени помещения, където са живеели стражите, охранявали крепостните стени. Там също можете да откриете етнографска експозиция, кът на моряка, част от водопровод от V в. пр. Хр., реплика на известната бронзова статуя на Аполон, както и сладководен питеен кладенец, построен през IV-III в. пр. Хр. В него са открити множество антични предмети, заради които се смята, че той е част от култов комплекс „Нимфеум”, създаден в чест на „Трите нимфи” – тук са принасяни дарове, за да ги омилостивят.
Колкото и да е впечатляващ Созопол, не по малко интересни са забележителностите около него. В непосредствена близост до античния град се намират трите острова „Св. Иван“, „Св. Петър“ и „Св. Кирил“. Най-големият черноморски остров – „Св. Иван“, носи името на манастира „Св. Йоан Предтеча“, издигнат през Средновековието. Манастирът многокрано е разрушаван от турците, но през 2010 г. тук се случва нещо забележително. При възобновени разкопки около откритата част на олтара на най-стария храм на острова е намерено ковчеже, съдържащо зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. По-късно се установява, че това са мощите на Свети Йоан Кръстител, пренесени тук на рождения му ден от човек, наричащ себе си Тома. Днес светите мощи са изложени в църквата „Св. св. Кирил и Методий“, която привлича огромен брой поклоници.
Освен това в района се намират и множество природни паркове и забележителности. Най-известният от тях е резерватът „Ропотамо“, на чиято територия се намират скалното образувание „Лъвската глава“, блатото „Аркутино“ и лиманът на река Ропотамо. На север от устието на реката е и островът „Св. Тома“, по-известен като Змийския остров заради огромния брой морски змии, плуващи във водите му. Половината от територията му е заета от диворастящите кактуси, пренесени през 1933 г. от цар Борис III. През лятото те цъфтят в красиви жълти и червени цветове. Освен с природа Созопол може да впечатли с множеството чисти и все още незастроени плажове, намиращи се около него. Затова, ако все още не сте избрали дестинация за следващата лятна почивка, нашият екип горещо ви препоръчва античната Аполония. Само тук може да усетите как многовековната история се преплита с невероятната черноморска природа.
ЛЮБОПИТНО:
- През 2012 г. край църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е открит т. нар. созополски вампир. При разкопки археолозите намират труп, пронизан с железен кол. Този тип погребения се свързват с ритуал срещу вампирясване, практикуван от християните през средните векове. Година по-късно след изследвания скелетът (представляващ огромна туристическа атракция) е върнат в Созопол заедно с възстановка на лицето му.
- Созополските брегове са многократно нападани от казаци пирати, които дори ограбват манастира „Св. Йоан Предтеча“. Според легендите пиратите криели съкровищата в подводни пещери около непристъпния Змийски остров. За съжаление обаче засега търсачите намират единствено огромен брой водни змии и останки от кораби.
- Още през VI в. пр. Хр. в Аполония се секат монети. Върху тях като неотменен символ се налага котвата, която остава емблема на града и до ден днешен.
- Ежегодно в началото на септември в Созопол се провеждат празниците на изкуствата „Аполония“. Те събират художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти на едно място в продължение на 10 дни. За първи път фестивалът се провежда през 1984 г.
