Този материал е част от поредицата „Слава българска“, чрез която сдружение „Българска история“ си поставя за цел да представи малко познатите подвизи на български офицери, подофицери и войници по бранните полета. Само от нас самите зависи дали ще ги съхраним и предадем на идните поколения.

Трима бойни другари, трима неразделни приятели. Весели, смели, с добри души, готови винаги да се пошегуват и да ободрят конниците от ескадрона, готови винаги да се хвърлят и в най-жестокия бой. Такива са ефрейтори Петко Тодоров от Долна Оряховица, Великотърновско, Христо Савов от Мадара, Шуменско и Йосиф Колев от Паламарци, Поповско. Те са сърцето и душата на своя Трети ескадрон от славния Десети конен полк. Когато на кавалеристите се случва да останат без подвоз на хляб, ще разделят и последния си залък с другите. Преминали през изпитанията на Балканските войни, ефрейторите продължават да служат смело и жертвоготовно и през Първата световна война, като без да се замислят винаги са доброволци в разузнавателни разезди. Днес ще разкажем историята на тяхната героична смърт в хода на Чеганската операция.

ген. Климент Бояджиев, снимка от Централен държавен архив

През лятото на 1916 година частите на Първа отделна армия на генерал Климент Бояджиев заемат участъка между Охридското езеро и връх Мала Рупа в Кожух планина, като им противостоят  четири сръбски дивизии. Позициите на българите са твърде разтеглени – фронтът е между 130 и 150 километра, почти липсват пътища и снабдяването на армията с храни и боеприпаси е трудно.  На много широк фронт е и Втора армия в Беломорието. С оглед на евентуална война с Румъния на север е наложително заемането на по-изгодни позиции за отбрана. На 14 август 1916 година щабът на армейската група „Макензен“ издава директива за настъпление на Първа и Втора български армии. През нощта на 16 срещу 17 август колоните на генерал Бояджиев се устремяват на юг. На 17 и 18 август дясната групировка на армията напредва почти без съпротива от страна на противника, а централната колона, в която е Трета конна бригада (Седми и Десети конни полкове) с боеве овладява Лерин (днес град Флорина, Северна Гърция, б.а.) и достига до подножието на планината Малка Нидже. На 18 срещу 19 август Десети конен полк нощува на една височина в близост до село Екши Су (Горно Върбени, б.а.).

Разказът на подофицер Н. Колев ни пренася в ранното утро на 19 август:

На 19 август осъмнахме в абсолютна тишина. Пред нас се простираше живописната долина на селата Екши Су и Суровичево с техните хубави лозя, разграничени с телени и пъртени огради, които очертаваха шосето Битоля-Сурович; край последното змиообразно се извиваше ж.п. линията Битоля-Солун, а там долу в долината блестеше рекичката, която съединява двете езера – Островското и Петърското. Тук-там из полето бяха останали слаби неприятелски части, които от време на време се мъчеха да упорстват на нашите.

Същия ден, към 2 часа след пладне, бе назначен 3 взвод от 3 ескадрон в разузнавателна част под команда на поручик Янчев, взводен командир на конно-пионерния взвод, да разузнае за противника дали е отстъпил селата Сурович и Пътели, така и околната местност. За свое охранение началникът на разузнавателната част назначи три охранителни разезда, като в челния такъв пожелаха да отидат тримата ефрейтори, под началството на младши подофицер Янков. Доволни, че им се уважи и изпълни желанието, те с радост се метнаха на своите коне и затананикаха някаква си песен.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

Кавалеристите се прекръстват и поемат напред. Това е последният момент, в който другарите им ги виждат живи. Ето как подофицер Колев описва тези минути:

Разездът, носен от крилата на дързостта се понесе в галоп към селото и по различни улици на полски галоп излиза на източната страна на селото, дето е разположена гарата Сурович. Ненадейно се чуха залпови гърмежи. Това обърна вниманието ни и ние видяхме, че началникът на разезда младши подофицер В. Янков на галоп се понесе към нас, за да донесе случилото се.

А там какво ставаше! Сърбите устроили засада както на гарата, така и в къщите, пущат залпов огън срещу галопиращите ефрейтори и успяват да убият двамата, П.Тодоров и Хр. Савов, а на третия – Йос. Колев убиват коня. Обаче храбрият разузнавач не изгубва кураж, грабва голата си сабя от лопуса (приспособление към сбруята на коня за окачване на сабя, б.а.), сваля карабината от рамото, за момент се загнездва до един куп камъни и  открива бърз и точен огън срещу противника, който зверски тичал към него с цел да го хване жив, обаче всеки сърбин бил повален. Така се бил храбрият ефрейтор Йосиф Колев, но за жалост свършват му се патроните в паласките. Но и тогава той не се поколебава да застраши противника, пипва здраво сабята в своята десница, готов да се бие гърди с гърди с противника, който вече го обградил. В този момент се явява един неприятелски патрул в тила на нашия смелчага, и воден от неколцина гърци, тамошни жители, открива стрелба и успява да убие храбрия ефрейтор. В тези моменти, когато се развиваше тази трагедия, нашето сърце се късаше и бързаше да се яви на помощ на своя мил другар. Бе късно вече, когато наближихме.

Щандарт на 10 конен полк, източник: boiniznamena.com

Българските конници се хвърлят в атака и овладяват селото, но противникът ги подлага на кръстосан огън и ги принуждава да се оттеглят. Сутринта на 20 август селото е превзето, а телата на тримата ефрейтори са намерени от кавалеристите на ескадрона. Неприятелят е поругал тленните останки на българските герои. Те са погребани в село Суровичево. Днес от гробовете им няма и следа.

Нека смирено и с признателност се поклоним пред подвига и саможертвата им в името на обединението на българския народ.

Не сте забравени, юнаци!

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Разузнаването при Суровичево – смъртта на тримата другари
4.7 от общо 45 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

1 коментар

  1. Източници:

    Авторски колектив. Българската армия в Първата световна война, Военно издателство. София, 2015.

    Дошкинов П. Чеганската операция, Книга 1. Подготовка и изпълнение, печатница на Военно-издателския фонд. София, 1941.

    Списание „Нашата конница“, година 8, книжка 8, 1926.

Отговор