На 5 януари няколко български медии излязоха с новина, че в Скопие са признали Самуил за български цар. Повод за това станаха думите на проф. Драги Георгиев, председателят на македонската делегация в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Македония, създадена след сключването на Договора за добросъседство.
В изявлението на македонския професор обаче никъде не намираме подобно еднозначно твърдение. В съобщенията на медиите пък откриваме думите „легитимен представител на българското царство“ по отношение на цар Самуил.
Да видим обаче дали това наистина е така и крият ли последните думи на проф. Георгиев възможност за различни интепретации.
Пред македонската „Канал 5 ТВ“ проф. Георгиев говори за постигнато в комисията „съгласие около факта, че цар Самуил черпи своята легитимност от българската царска корона.“
Това обаче далеч не е достатъчно, за да направим заключението че от македонска страна признават българския произход на цар Самуил или българския характер на неговата държава. Вместо това виждаме по-скоро една широка формулировка, оставяща достатъчно голямо поле за тълкуване.
Подобно заключение може да изведем и от думите на проф. Георгиев преди това:
„Относно третирането на поданиците на тази държава, ние не можем да се съгласим, че всички влизащи в тази държава са били българи, тъй като тя обхваща голяма територия и голям брой общности и народи, които не могат да бъдат подведени под етническото име българи.“
Тук отново не се говори за „българско царство“, макар да се признава наличието и на българи.
Тук припомняме, че през декември в интервю за бюлетина на Македонския научен институт „Българите на Балканите и по света“ доц. Наум Кайчев, заместник-председател на българската част от комисията, посочи че въпреки продължителните дискусии, в комисията не се е достигнало до единно гледище за цар Самуил и неговото дело. Ето какво още каза той:
По същество, в противоречие с историческите извори, колегите от Република Македония избягват да приемат, че той е част от историята на Първото българско царство, стремят се да релативизират и отрекат българския характер на държавата, оглавена от Самуил.
Признаването от македонската делегация, че Самуил е свързан със средновековната българска държава и че в тази държава има българско население са достатъчно важни и определено дават повод за размисъл, но за някакво пренаписване на учебниците по история в Македония, на каквото се надява голяма част от нашето общество, не може да се очаква.
Все пак целите на комисията са ограничени до постигане на съгласие за личности и събития, около които двете държави могат да организират съвместни чествания и преглед на съдържанието на учебниците по история, който да завърши с предложения за промени до правителствата на България и Македония.