В следващите редове ще Ви запознаем с една интересна случка, която се развива в с. Кутловица (дн. гр. Монтана) и се отнася за времето, когато през есента на 1886 година в Княжество България се провеждат избори за народни представители в Третото велико народно събрание, имащо за задача да избере нов княз след абдикацията на Александър I Батенберг. За нея, из своите спомени, разказва Младен Атанасов Синигерски (1867-1956) – дългогодишен учител в редица български градове като Лом, Шумен и София и народен представител в XXIII Обикновено народно събрание.
1886 ГОДИНА
„Тая година бе фатална за България. Специално пък за Кутловската околия тя може да се характеризира с дълбокото насаждане на т.н. русофилство. Дедо Цанков, като заточеник във Враца, можа да насади русофилството най-много в Кутловската околия, която бе от най-слабо културните околии в Западна България. В първото преброяване на населението след Освобождението бе констатирано, че едва само 5% от жителите на околията са грамотни.
В околията бе застъпено следното заблуждение. Ние трябва да сме под Русия. Руски цар да ни бъде господар. Той ни е извадил на змията от устата, той ще преглежда. Казваха се и такива глупости, че дедо Иван (царят) ще ни даде коне и волове и няма да плащаме никакви данъци, защото руският цар е богат и он нема нужда за пари. По този начин явно се агитираше, че нам не ни трябва отделен княз, какъвто бил немецът княз Александър Батенберг. Когато военните провинциалисти успеха и княз Александър бе детрониран, тогава русофилството у нас достига своя апогей. Сега в селското простолюдие бе заседнало убеждението, че руският цар не харесва немеца Александър и щял да прати свой човек да ни управлява. Тая версия бе обладала и старо, и младо. Всички очакваха – волове, коне и пари ще се изсипят във Фердинандската околия, ще настане един блажен рай.
С такова настроение бе нещастната Фердинандска околия в навечерието пред избора за избираеми народни представители за Великото народно събрание, което трябваше да избере държавен глава на вакантния български престол.
През есента на 1886 г. правителството нареди да се произведат избори за народни представители за Великото народно събрание. И тоя избор във Фердинандска околия стана исторически. Изборите произведоха, ако паметта не ме лъже, през ноември. Предизборната атмосфера, след детронирането на княз Батенберг, бе доста нажежена. Мълвата, че това детрониране е станало по желание на руския цар, окуражи още повече русофилските елементи в околията. Цялата почти Фердинандска околия бе заляна от едно безгранично русофилство. Всички очакваха, че Русия ще изпрати свой човек, който ще владее току що освободеното княжество. И невежествената селска маса, упоена от миражите, че само матушка Русия ще създаде блаженствие на тоя народ, бе готова да направи най-големите издевателства, за да възтържествува идеята на русофилите.
През изборния ден се водеха от русофилите в цялата околия такава пакостна за нацията агитация против княза. Административната власт не бе в положение да направи нищо срещу тая отровна агитация.
Между другото, тук се агитираше, че руският княз, който ще изпрати Русия, ще освободи народа от всякакви данъци. Русия била имала, казваха безсъвестните агитатори, че могла да поддържа цел свет. Ще снабди с коне и волове всички бедни селяни и само от селяните ще бъдат назначавани за стражари в окол. управление и ред други нелепости. При това настроение трябваше да се произведе избора за Великото народно събрание.
Още вечерта срещу изборния ден в града бяха пристигнали много селяни със своите агитатори. Градът гъмжеше от тълпи селяни.
На сутринта в изборния ден големи тълпи селяни нахлуха в града със закани, че всекой, който би се обявил против Русия, ще бъде зле наказан. Хилядно множество се събрало на мегдана пред окол. управление. Окръжният съветник Трифон Югов от с. Мадан се качи на масата и откри събранието, за да се избере бюро, което ще произведе избори след един час. Взе да се вика „горе“, „долу“ и неописуем дивашки вик, най-после бюрото бе конституирано. Преди да започне, обаче, самото гласуване, стана дедо Петър Попов от с. Крапчене и с един дрезгав глас съобщи на народа, че Русия не иска да се избира български княз, а тя сама щяла да прати княз. И покани народа да потърсят околийския началник и да му съобщят това, да го питат защо е събран тука тоя народ.
Едно хилядно множество, под водителството на дядо Петър, се отправи към училището, дето по това време беше отишъл окол. началник.
В това време, аз и окол. началник, излизаме из училище и по пътя срещаме тая необуздана тълпа. Окол. началник по това време беше Димитър Константинов, един около 40 годишен човек, но доста съобщителен и хитър човек.
Щом ни посрещна това множество, веднага излезе напред дядо Петър, издигна високо нагоре дясната си ръка, в знак да се спре тълпата. След това той се обърна към окол. началник с думите: „Г-н началник, защо се събрал този народ тук? Русия не иска да правим избори. А пък ние, г-н началник, не искаме другиго, а искаме тоя дето ни е извадил на змията от устата (алюзия за политическото ни освобождение)“. Множеството се събра около нас и ние останахме в средата. Всички подържаха казаното от дедо Петър и ревяха: „Долу народните изедници, да живее руският цар и дедо Цанков!“ В тоя съдбоносен момент, началникът съобрази, че не може да се противопостави на това искане и затова той с висок глас извика: „И аз с даскала искаме руския цар. Пишете и него, но понеже законът казва, че 6 народни представители трябва да се избират, то най-добре да бъде да се пише най-напред руският цар, а след него и още 5 души жители, които вие одобрявате.“
Тия думи отчасти допаднаха на хилядното множество, затова след думите на началника, тълпата приглуши въздуха с гръмогласно „ура“ и „Да живее руският цар и матушка Русия!“ Но дедо Петър не беше съгласен с казаното от началника. Той вдигна ръка да млъкне народа и извика: „Нема нужда от още 5 души, защото он, руският цар, чини повече отколкото целия български народ.“ Тия думи на дедо Петър предизвикаха голем ентусиазъм в тълпата и извикаха: „Така, така, он чини колкото целия народ. Ура!“. След това дедо Петър се провикна: „ако ще требва около руския цар и негов помощник, то ние съгласни сме да пишем българския княз, който ще ни дойде, да бъде писар на царя и да му помага.“
„О, свещена простота!“ – жителите на тая околия са смятали, че работата на царя не е по-голяма от работата на един селски кмет. Затова решават да му поставят един писар в лицето на българския княз.
След това окол. началник каза неколко успокоителни думи и тълпата полека лека започна да се пръска. Раздадоха след това бели книги за написване на бюлетините.
Пишещият тия редове, заобиколен от една голяма тълпа от селяни, предимно запасни войници, бе заставен да пише под техен надзор бюлетини за избора. По-големата част бе само с думите „матушка Русия“, „Руският цар“, а имаше бюлетини с имената на руски генерали, вземали участие в Освободителната война, от които мнозина бяха починали. Когато аз казах на един мой познат от моето село, че нито матушка Русия, нито руският цар могат да бъдат избрани за народни представители, ближните около нас селяни ме заобиколиха и с дивашки вик се нахвърлиха върху мене, като викаха: „Твойта майка, даскале, ти ли казваш, че руският цар не може да бъде народен представител? Като пестил ще те смажеме, ако повториш още един път да казваш това.“
Между другото, нека да кажа, че ние учителите, бяхме против това долно русофилство и тая престъпна демагогия, която някои родоотстъпници сееха между невежественото селско население.
Вечерта към 6 часа изборът бе приключен. В резултат се оказа, руският цар и матушка Русия, събрани получават 1497 гласа. Другите кандидати получиха по 70-80 гласа, а само Гоцо Първанов от с. Горно Церовене бе получил 138 гласа. Тоя резултат от избора вбеси русофилския елемент. Един неописуем възторг облада почти всички избиратели, защото те почти всички сметаха, че скоро време ще видят руския цар да се разхожда като техен избраник по селата, разположени по коритото на р. Огоста. Вечерта всички кръчми гъмжеха от пияни селяни и всички почти в един глас пееха: „Руски цар е на земята, най-велик над всичко пръв. Русите са наши братя, наша плът и наша кръв. О! Бог ни покровител.“ Тая песен, творение на Вазова, бе проникнала по това време във всички села на Фердинандска околия.
Още през тая вечер една голяма част от избирателите, под предводителството на дедо Петър, бе решила да изпратят делегация до дедо Цанков и заедно с тех и той, да отидат в Русия и да доведат руския цар в България за народен представител и щели да го направят и председател на народното събрание.
Така се свърши тоз по своята пародия царски избор. Това избиране на руския цар в България за народен представител, направи силно впечатление не само у нас, но и в другите държави.
По интелигентните, обаче, в околията, в това число и почти всички учители, бяха против тая отровна демагогия.
Когато в началото на есента през 1886 г. бе посетен града ни от чрезвичайния императорски пратеник фон Каулбарс, ние учителите му направихме една голяма демонстрация, като му казахме доста горчиви думи и в негово присъствие, скъсахме руските вестници, които той ни даде да четеме.
Разбира се, че смешният избор, нито руският цар, нито матушка Русия, не се явиха в България като народни представители, а беха пригласени ония 6 души селяни за народни избраници, които беха получили по 70, 80 до 138 гласа.За да се тури край на това развилнело русофилство и да се запази суверенитетът на държавата, по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи, д-р В. Радославов, образуваха във всички градове т. нар. дружинки „България за себе си…“
„Бележки за чуто, видено и преживяно“ – Младен А. Синигерски
В заключение може да кажем, че този период от българската история, наречен съвсем уместно „Българската криза“ (1886-1887), се характеризира с една открита конфронтация между русофилите, от една страна, и Регентството, оглавено от Ст. Стамболов, от друга. От посочения по-горе спомен се вижда, че този политически сблъсък се пренася и в изборите за народни представители в Третото велико народно събрание. Случаят в с. Кутловица обаче не е единствената драма, която се разиграва на тези избори. В Дупница противопоставянето на политическите сили довежда до смъртта на трима бивши депутати и полицейският началник, а в цели 7 от 85 избирателни околии в страната няма отчетен резултат, поради сблъсъци и неявяване на избиратели. Въпреки всичките тези сътресения III Велико народно събрание е сформирано и то постига своята цел, като за български монарх е определен Фердинанд I Сакскобургготски.
