„Буквар с различни поучения“ (известен още като Рибния буквар) от Петър Берон е може би най-известната и коментирана възрожденска печатна книга. Въпреки че за нея и автора ѝ се е писало много, има редица неосветлени факти, които не са известни на широката аудитория. Причините за това са няколко.
Букварът е отпечатан в зората на нашето книгопечатане и практически е първата печатна книга на разговорен (простонароден) език. Такива претенции са заявени от „Кириакодромион“ („Неделник“) на Софроний Врачански, създаден през 1806 година, но те не са съвсем точни, тъй като тя е смес от разговорен и църковно-славянски език. Освен това към 1824 година все още няма български вестници или списания, които да отразят отпечатването на буквара, а и Петър Берон е едва на 25 години. Към това трябва да добавим, че авторът на буквара не обича да дава сведения за живота си и не дава ликът му да се възпроизвежда. Единствено неговият приятел Николай Павлович успява тайно да го скицира и после да направи единствения му портрет.
Още една причина вероятно се крие в трудното разпространение на първото издание на буквара. Неговото приемане тогава е неднозначно. Докато учени като Юрий Венелин са възхитени от ясната структура и език, в родния му град Котел книгата не се приема добре, заради критичния предговор, нападките към изучаването на Псалтира и Часослова (които са неразбираеми за децата) и липсата на по-голям обем религиозни теми.
Най-голям е недостигът на сведения за „Рибния буквар“ като артефакт – хартия, печат, шрифт, илюстрации, както и кога придобива популярното си име „рибен“. Много често изследванията за буквара се съсредоточават само върху първото му издание от 1824 година, което също изкривява нещата и пречи за по-обхватното разбиране на значението и „живота“ на тази книга. Също така, много от публикациите за Буквара са слабо илюстрирани, което пречи да се видят някои особености на дизайна на прочутата книга. Нека разкажем за някои любопитни (и малко известни) факти за оформлението на „Рибния буквар“.
Петър Берон разказва в Предговора на Буквара за структурата му – след предговора започва с имена, местоимения и прочие, че събира и няколко къси и различни поучения от „Дарварьоват Еклогар“.
Но включването на текстове от Буквара на Дарварис съвсем не означава, че този на Берон подражава. Той е оригинален и по съдържание, и по оформление. Берон е новатор по много линии – идеята за светско образование, взаимно обучение, звучното изговаряне на буквите („а“, „бъ“, „въ“… или „а“, „бе“, „ве“…, а не „аз“, „буки“, „веди“…), идеята, че обучението трябва да се нагажда спрямо децата и включването на светски за сметка на трудно разбираемите религиозни теми.
Всички източници споменават, че букварът е отпечатан в Брашов, въпреки, че на заглавната страница не е указан градът или печатницата. В старите каталози и цитирания Брашов е поставен винаги в скоби, т.е. предполага се, че е отпечатан там. Градът е известен с традициите си в книгопечатането, има и старо училище с печатарска преса, където през 2016 година бе поставена и паметна плоча на Берон. Но има и един съседен град в Трансилвания, Сибиу, където също има големи традиции в книгопечатането. Именно там е създадена е известен с първата печатница в Трансилвания и втората на територията на Румъния, създадена през 1525 година. Младият Петър Берон вероятно е разглеждал и взаимствал част от струтурата на съществуващите вече румънски буквари. Ето един румънски буквар, издаден малко по-рано, през 1822 година, в Сибиу в печатницата на фамилията Барт.
И двата буквара са с еднакъв формат, печатани са на еднаква хартия, ползват почти еднакви шрифтове, т.нар. църковнославянска кирилица (има малки разлики) и страниците изглеждат оформени почти еднакво. Навлизането на печатни книги на т.нар. „гражданска кирилица“ (която ползваме и днес) започва малко по-късно, през 30-те години на XIX в., например, „Аритметиката“ на Христаки Павлович от 1833 година, която е отпечатана на гражданска кирилица (гражданица).
„БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ“ ОТ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ ТУК.
Бероновият буквар има и още едно предимство – илюстрациите му. Изображенията са 12 на брой, отпечатани в 3 разгъващи се приложения (3 дълги листа). На един от разгъващите се листа има кит и делфин. Някои изследователи твърдят, че името „Рибен буквар“ идва от кита и делфина, други, че на задната корица имало делфин. Но, както отбелязва в подробните си изследвания за името Иван Алексиев, вероятно името „рибен“ се добавя към буквара на Берон доста по-късно, някъде между второто и седмото издание, когато се печатат за кратко време няколко издания и когато броят на рибите в текста и изобщо морската тематика са увеличени. Оставяме настрана факта, че китът и делфинът не са риби. Дори и името „Рибен буквар“ да е употребявано устно по-рано (няма писмени документи за тази употреба преди 1858 година), то започва да се използва интензивно по-късно, за да се различи Буквара на Берон от редицата други български буквари, които почват да се издават след 1840 година. Ако се погледнат каталозите на Маньо Стоянов или Николай Теодосиев за нашата възрожденска печатна литература, издаваните български буквари в периода 1840 – 1878 са десетки.
Букварът с различни поучения на Берон, заедно с отпечатания през същата година „Псалтир“ на букурещките българи Анастасий Полизов, Добри Хаджи Йоан Бакалоглу и Стефан Попович, са едни от първите илюстровани възрожденски печатни книги, където илюстрациите подпомагат разбирането на текста. Разбира се, „Кириакодромиона“ от 1806 година, както и други религиозни печатни книги преди 1824 година имат орнаменти и гравюри, но тези илюстрации имат по-скоро орнаментален характер. Между другото, букурещките българи Георги Полизов, Добри Хаджи Йоан Бакалоглу и Стефан Попович също са едни от пионерите, решили да издават учебни помагала и в периода 1824 – 1830, освен Псалтира и Часослова, печатат в Букурещ един буквар (първо издание 1824, второ – 1825).
Любопитно е съвпадението в хартията на буквара на Берон и румънския буквар от Сибиу. По това време в много страни все още се използва ленена или ленено-конопена хартия, правена ръчно, от парцали (от дрехи). Тя има характерна структура, обусловена от начина на „отливане“ на листата. Виждат се нишките на лена и „бели линии“ от ребрата на решетката, през която изтича водата при формирането на един голям лист хартия. Въпреки че от XIV до началото на XIX в. производството на ръчна парцалена хартия се извършва по една и съща традиционна технология и цветът на листата е леко жълтеникав. Има разлики в качеството на хартията, дебелина, броя ленени нишки на см, нюанси в цветовете и други особености при различните производители на ръчна хартия. Ленената (ръчната парцалена) хартия е устойчива на времето, запазва качествата си, но е доста скъпа и след 1835 – 1840 нейното производство отстъпва на т.нар. памучна валцована (машинно произведена) хартия. Ленената хартия, както и дрехите, могат да бъдат нападани от молци и гризачи и затова често на по-старите книги могат да се видят дупки.
Петър Берон попада в Брашов по времето когато българите там, някои от които заможни хора, започват да мислят за издаването на български учебници. В послесловието на буквара си, Берон дава доста подробна информация за тези издателски намерения. Интересно е, че споменава за един Лексикон за самообучение, който обаче не е издаден. Споменава се и „Священное цветоотбрание“. Неговият благодетел, поел издаването на Буквара от 1824 година, Антон Йованович, поема и следващата книга, „Свещенно цветосъбрание или сто и четири свещенни истории“ (Священное цветоотбрание или сто и четире священи истории), в две части, издадени в Будапеща (Буда/Будин), 1825 година. Там се споменава Буквара на Берон, обяснява се неговата цел и предимства, но все още той не е наречен „Рибен“.
Следващите 4 издания на Буквара на Берон (1841, 1846, 1847, 1850) са отпечатани в Букурещ, в печатницата на Питар Захари Каркалеки, без предговора и послесловието, има редакции и увеличение на текста. Липсва името на автора (дали заради обидата от мнението на училищните настоятели в Котел за първото издание, дали защото Берон вече става европейски учен и не желае името му да стои на буквар). Големият период между първото и второто издание вероятно подсказва, че първото не е било особено популярно в училищата и поради критичния предговор и поради минималния брой религиозни теми, че не се е понравил на много настоятели на училища в България. Първото издание може би се е разпространявало поради това, че е една интересна енциклопедична книжка, написана увлекателно на съвременен език, но не е могло да окаже влияние върху обучението в тогавашните килийни училища.
В училищата значимо влияние оказват следващите издания на Буквара. При тези букурещки издания след 1841 година, текстът е увеличен с темата за „въздушните явления“, резултат от френските разработки на Берон на тема „атмосферология“ (което показва ангажираността на Берон със следващите издания). Илюстрациите са пак отделно (приложения), отзад, изображенията на животни, 12 на брой, са отпечатани литографски. Листовете не са разгъващи се, а са с рамера на другите листа. Прави впечатление по-финната изработка на илюстрациите.
Хартията на букурещките (1841, 1846, 1847, 1850) и цариградските (1856, 1862) е вече памучна, валцована (машинно произведена) хартия. Тя е бяла, гъвкава, но също като ленената скъпа, използва се в периода 1840-1890 година. След това навлиза дървесинната (или смесената) хартия, която е по-евтина, но с времето става чуплива, заради киселинността си. Поради спойващото вещество (нишесте) и поради свойствата на памука, тази памучна хартия е чувствителна на влага, появяват се кафяви петна, които после не могат да се премахнат, дори и при реставрация.
Печатницата на „Захария Каркалеки и Син“ е отпечатала 15 български книги и съществува до 1850 година. Любопитно е, че през 1846 година Захари Каркалеки печата и Буквара на Хаджи Найден Йованович (Йоанович) от Татар-Пазарджик (днешен Пазарджик). Вероятно поради закриването на печатницата, следващите две издания на буквара (1856 и 1862) са отпечатани в Цариград, в печатницата на Тадей Дивичиян (който печата и „Цариградски вестник“ на Иван Богоров, Александър Екзарх и Тодор Бурмов). В тези две издания илюстрациите вече са в текста, а рибите са сериозно застъпени. Тадей Дивичиян вече има опит в печатането на български буквари, след като през 1844 година в Цариград печата Буквара на Константин Огнянович.
Както споменахме, името „Рибен буквар“ се среща по-късно и вероятно е в резултат от придобитата популярност и добавянето на немалко риби при изданието от 1856 година (и още 3 при изданието от 1862 година). И, както бе изказана по-горе тезата, в резултат на стремежа да се разграничи Буквара на Берон от десетките български буквари издавани след 1840 година.
Ето някои ранни отзиви на буквара и как е наричан той. Един от ранните изследователи на нашата книжнина и история Юрий Венелин в своята книга „Древните и сегашни българи“ (1829) дава много висока оценка на Буквара на Берон. Той възхитено споделя, че не е виждал сред руските буквари така добре направен. Проф. Измаил Срезневски, един от ранните изследователи на българската печатна книга, също споменава буквара в своя „Очерк книгопечатанiя в Болгарiи“ от 1846 година.
Първата публикация, където буквара на Петър Берон е наречен Рибен, е на съвременника му д-р Иван Богоров, в списание „Български книжици“ през 1858 година. Мистерията дали на последната корица на буквара от 1824 година има делфин и оттам е дошло името му, си остава, защото екземпляр със запазена задна корица на този етап няма. Именно затова трябва да имаме доверие на всички съвременни изследвания, според които той е придобил това име в периода 1841 – 1862.
Автор: Росен Петков
Литература:
Сборник 1925: Сборник Д-р Петър Берон по случай стогодишнината на Рибния буквар 1824-1924, ред. Негенцов и Балабанов // София, 1925
Еклогар 1804: Εκλογάριον γραικικόν εις την χρήσιν των πρωτοπείρων της απλής διαλέκτου, Βιέννη, 1804
Алексиев 2014: КОЛКО СА ИЗДАНИЯТА НА „РИБНИЯ БУКВАР” И ЗАЩО ТОЙ НАИСТИНА Е РИБЕН, (посетено на 07.03.2021) http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/images/RIBEN_BUKVAR_1.pdf
Кутинчев 1920: Кутинчев, Ст., Печатарството в България до Освобождението // Държавна печатница, София, 1920
Венелин 1829: Венелин, Юрий, Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам, т.1 // Москва, Въ Университетской Типографiи, 1829
Цветанов 1955: Цветанов, Ценко, Материали по история на българската библиография до Освобождението // Наука и изкуство, София, 1955
Теодосиев 2007: Теодосиев, Николай, Каталог на българските пеатни книги 1508-1878 // Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007
http://rkpetkov.blogspot.com/2021/03/ribenbukvar.html
