Едва на 50 км от Бургас, в непосредствена близост до Созопол и Приморско се намира една от неповторимите природни забележителности на България. Както повечето се досещат, говорим за резерват „Ропотамо“, обявен за такъв през 1940 г., а днес вече и със статут на национален парк. Освен с невероятно красивата си природа и разнообразен животински свят „Ропотамо“ впечатлява посетителите със своята интригуваща история, както и с многобройните легенди, дълбоко скрити в заобикалящите го гори.
Самата река Ропотамо се е образувала от сливането на реките Росенска и Церовска, като за нейно начало се смята изворът на Церовска река в Cтранджанския рид Босна. Що се отнася до името на реката съществуват няколко версии за него. Според една от тях тя е кръстена на гръцката богиня „Ро“ (тичам) и „потамо“ река, която била толкова красива и пеела толкова очарователно, че успяла да убеди пирати да напуснат в мир района, вместо да го плячкосат. Друга пък твърди, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос (от гр. „Калугерска река“). Определено най-впечатляващата легенда обаче е свързана с принцеса Ропотамо, чийто баща бил владетел на тези земи. Тя се влюбила в беден момък, когото царят не одобрявал. Затова двамата влюбени избягали и се скрили в една от крайбрежните пещери. Това обаче не попречило на царя и той изпратил стражите си след тях. Въпреки това девойката успяла да избави себе си и своя любим, като използвала магическите си умения. Двойката се превърнала в кошута, момъкът – в елен, а царят от мъка по загубената си дъщеря кръстил красивата река, преминаваща през земите му, на нейно име – Ропотамо.
Реката, с приблизителна дължина около 50 км, е дом и на множество застрашени животински и растителни видове. Освен бозайниците (благороден елен, сърни, муфлони, видри и други) се смята, че на територията на резервата могат да бъдат наблюдавани около 226 вида птици. От тях 8 вида са глобално застрашени, а 70 са включени в Червената книга на България. Тук е местообитанието и на големия белоопашат орел, чийто размах на крилата може да достигне внушителните 2 метра. Що се отнася до флората, интересен неин представител е морският пелин – рядко растение, използвано в народната медицина за направата на лекарства срещу паразити. В резерват „Ропотамо“ влизат и няколко различни категории защитени територии като:
- Остров „Свети Тома“ или Змийският остров, чието име произлиза от огромния брой морски змии, плуващи във водите му.
- Резерват „Аркутино“ – блато-лагуна, чиято растителност е от тръстика и папур. Тук е едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза.
- Резерват „Водни лилии“ или Вельов вир – местността е обявена за резерват заради голямото естествено находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия (или роза), блатно кокиче и ясенова гора с типичен лонгозен характер.
- Резерват „Морски пелин“
- Защитена местност “Стамополу“
- „Блато Алепу“ – блато-лагуна, чието име в превод от гръцки език означава „лисица“. То е с особена важност, защото е местообитание на множество защитени видове водолюбиви птици.
- Маслен нос – според легендата той е бил населяван от пирати, които палели огньове и по този начин примамвали кораби към скалите. Веднъж тук се разбил кораб, пренасящ зехтин, омаслил цялата местност и оттам произлязло името. Бил е населен от дълбока древност, а по скалите все още личат останки от древни крепости.
Друга част, която определено привлича вниманието на посетителите към резерват „Ропотамо“, е лиманът на самата река – там цари великолепно природно и животинско богатство, както и неописуемо спокойствие. Въпреки това може би най–популярната и търсена забележителност в резервата е мистичното скално образувание „Лъвска глава“, обявено за феномен през 1947 г. Природната забележителност представлява струпване на множество големи скални късове, които оформят образ в профил на лъвска глава и навярно са предизвиквали и вдъхновявали човешкото въображение още от древността. По-голяма част от хората свързват посещението на природния феномен единствено с разходка с корабче по течението на реката, което заобикаля подножието му. Въпреки това ще ви представим и друг път, който дава началото си от местността Перла, известна с красивия си плаж и бившата резиденция на Тодор Живков, която се намира на територията й. Именно на около 2 км по тесния асфалтиран път, започващ оттам, се стига до отбивката за скалното тракийско светилище Беглик Таш (Бегликташ). Вместо да поемете в тази посока, тръгнете в срещуположната по черния път. Неговото начало е белязано от долмен, сътворен от древните траки преди близо 3000 г. и известен на малцина. Пътят минава през живописна гора и ще ви отведе до върха на интересния скален феномен.
Повечето от вас, запознати с историята на тази причудлива игра на природата, ще знаят, че около нея витае духът на мистерията. Наскоро в медийното пространство дори се появи твърдение, че всъщност „Лъвската глава“ е дело на човешка ръка и била създадена по заповед на съратника на Александър Велики – Лизимах. Въпреки това науката отдавна е доказала, че масивната скала дължи вида си на вулканичен произход и е оформена в сиенитите на росенския палеовулкан преди 65-70 млн. г. Над „Лъвската глава“ се извисява и връх – там могат да бъдат забелязани остатъци от руини на древна крепост, чиито съоръжения следват особеностите на стръмния терен.
Според някои автори именно тук се е намирала тракийската крепост “Ранули“, в чийто са останките от седалището на царя и върховен жрец на траките от племето скирмиани и уникално скално светилище. Поради удобното си местоположение е използвана и през следващите векове, като дори е спомената в прочутия Хамбарлийски надпис, отразяващ мълниеносните победи на Крум през 812 г. Затова ни разказват и руините на неголяма средновековна църква, която пък доказва съществуването на византийска и старобългарска крепост тук.
Местността носи и името Вълчаново кале, защото мнозина смятат, че тук е било убежището на легендарния войвода. Дори според една легенда тук има заровен кладенец, пълен със жълтици, закопани от самия войвода, след като завладял турски кораб в устието на Ропотамо. На това място е открита и втората в България пещера-утроба. Това са пещери, в които през определени времеви интервали прониква слънчев лъч. По този начин траките си представяли символичното оплождане на Земята от слънчевия бог, което създавало новата година и осигурявало плодородието. Във вътрешността й са открити керамични предмети от ранножелязната епоха (Х-VI в. пр. Хр.), както и каменно ложе или олтар, намиращ се в най-отдалечената част на пещерата и издялан от човешка ръка.
Всъщност почти цялата територия на резерват „Ропотамо“ е осеяна с останки от езически светилища, могили, руини на древни крепости и раннохристиянски храмове. В близост се намират около 15 долмена – мегалитни съоръжения, строени главно в крайморските области и датирани към бронзовата и към ранната желязна епоха. В околностите на резервата се намира и откритото през 2003 г. тракийско светилище Беглик Таш. То е най-ранното намерено досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие и се смята, че тук е кипяла човешка дейност още в бронзовата епоха (XIII в. пр. Хр.). Така освен популярна дестинация за разходка из невероятното ни Черноморие, резерват „Ропотамо“ е и в място, където може да се насладите на наследството, оставено ни от нашите древни предшественици.
