Както знаем, през април 1941 г., в резултат на току-що извършеното присъединяване на Царство България към Тристранния пакт, германски войски преминават през България и нападат Югославия, която скоро е разбита. Исторически български земи като Вардарска Македония (по-голямата част) и Западна Тракия са предадени за администриране на българско управление и към тях се отправят военни и много други ресорни специалисти, за да започнат мащабната работа по тяхното обживяване.

Тук няма да разказваме за множеството случаи на български войници, посрещнати като най-скъпи братя от доскоро изтезаваното от самозабравилите се великосръбски управници българско население във Вардарска Македония. За това има множество статии (включително такива, публикувани в „Българска история“) и много литература.

За нас важното в момента е, че сред крачещите след военните български професионалисти са и радиоспециалисти.

Няколко дни след германското настъпление в Югославия, там е командирован български екип, който излъчва първото предаване на Радио Скопие на български език. Това става на 20 април 1941 г., навръх Великден. Предаването започва така:

„Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът – Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!…”

Безспорно, това съобщение, в което симпатиите на българските власти към немския съюзник си проличават ясно, днес е способно да събуди разнопосочни чувства у българите. Именно подобни доказателства привеждат защитниците на тезата (широко застъпена и през социалистическия период), че управлението в страната ни от този период е „нацистко“ или дори „фашистко“. Един по-зрял и умерен анализ на политическите реалности обаче ни показва друго – повсеместната радост от отворилата се възможност българското национално обединение най-сетне да се случи е предизвикала чувство на признателност и лоялност към нацистка Германия у значителна част от българското общество.

Единствено онези, изследвали задълбочено следосвобожденската ни история знаят действителност колко съкровен е бил блянът за обединена България и колко дълбоко вкоренен в душевността на обикновения българин е бил той. В този смисъл нито съобщението на радиото е изненадващо, нито ентусиазма, с който е било прието то.

Но да продължим разказа си. Ръководители на Радио Скопие са били Любомир Брутов, Есто Везенков и Димитър Гюзелов. Към екипа се присъединяват и българи, живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 KHz.

От 16 август 1941 г. германските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942 – 1943 г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика.

Статия във вестник Радио свят. Ясно си личи радостта на специализирания в радиотехническата тематика журналист, който отразява сливането на Радио София и Радио Скопие – емблематичен момент в историята на радиото в България. Можем само да си представим каква еуфория е възцарила след това събитие.

В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост” и, разбира се, историческите предавания. Те са част от мащабните действия на българската държава по възстановяване на националното достойнство на македонските българи, две десетилетия насила принуждавани да търпят наложено им сръбско самосъзнание и сръбски исторически символи.

По същото време в Македония започват и мащабно инфраструктурно модернизационно строителство, сред чиито постижения са построени хиляди километри жп линии, модернизиране на жилищния фонд, пътища, откриване на цял университет и какво ли още не, като много от построеното се ползва и сега. За българските инфраструктурни проекти по времето на нашето управление във Вардарска Македония излезе наскоро специална книга на МНИ (Македонски научен институт).

На български език скопската радиостанция работи чак до напускането на българската администрация през септември 1944 г.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Когато радио Скопие предаваше на български език
4.4 от общо 22 глас(а)
Антон Оруш
Антон Оруш е колекционер на българска техника, блогър и изследовател. Основател на Sandacite.bg - сайтът за история на българската техника. Работи в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“. Гост-автор в Nauka.offnews.bg, сп. Осем, в-к Fibank News. Притежава близо 400 български апарата. Обича да разказва за техническата история на България.

Остави коментар