Днес всички оценяваме качествата на шоколада и не можем да си представим живота без него, но в миналото не е било така. В зората на XX век у нас са се приготовяли само шекер, халва, локум, боза и салеп.

Шоколадът е бил почти непознат. С верен усет 41-годишният Велизар Пеев предвижда потенциала му и зарязва строителството на мостове и пътища. Случило се така, след като той възразил на обида, отправена към него от княз Фердинанд с думите: „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер.” След тази забележка е пратен в запаса.

Бившият военен, участник в Сръбско-българската война, заминава през 1900 г. за Франция и се хваща на работа в една шоколадова фабрика. Година по-късно се връща в България и отваря работилничка за захарни изделия. Тя се намирала на сегашната улица „Екзарх Йосиф”, срещу Халите. От работилиничката израства четириетажна сграда с представителен магазин в партера. Той оборудва първата работилница с австрийски машини и довежда френския майстор Коломб, за да обучи работниците.

Фабриката в София – 1912 г. ® ДА „Архиви“

Състои се от няколко отдела: три шоколадни с машини „Гигант“, бисквитен за автоматично производство, за добиване на какаово масло, за какао на прах, за луксозни бонбони, за  карамел и други бонбони, охладителен, работилници за тенекиени и картонени кутии, дърводелска работилница, техническа работилница, стоково отделение, кухня и бани за работниците, пет опаковъчни отдела с автоматични машини, складове за суров материал, складове за готови стоки, магазин на едро и дребно и рекламен магазин на Дворцовия площад. Във фабриката работят 250 – 300 души със 172 модерни машини, нуждаещи се от 200 к.с. електроенергия.

Велизар Пеев внасял какаови зърна от Латинска Америка и Холандия. Заради това често пътувал до Александрия и Кайро. Във фабриката зърната се смилат на прах, от който се получава бутум – какао, към което се добавя захар и мляко на прах. Тайната на финността на шоколада се криела в многото бъркане, което траело от 12 до 24 часа.

Торта, макет на Дунав мост по повод откриването му, София, 1954 г.

Мнозина дори не знаели как да го консумират. До фабриканта има изпратено писмо, в което учител от провинцията пита как трябва да се яде шоколадът – „с лъскавата хартишка или без нея”. Сладкото изкушение се прочува и в най-затънтените кътчета на България, макар хората там да нямат ни най-малка представа какво всъщност представлява то. Един селски свещеник пише на Пеев: „Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме.”

Любопитните факти в живота на Шоколадения цар са не един и два. Нестандартна рекламна кампания провел Пеев, отпечатвайки на опаковките на малки шоколадчета знамената на държавите. Който малчуган съберял цялта серия, получавал килограм от кафявото лакомство. Иновативната игра била пълна с уловки – знамето на Канада, например, било в много малък тираж.

Обиколка със закрития автомобил.

Пеев рекламира активно обикаляйки града, първо с каруца, на която пише: „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади”, а по-късно и със закрит автомобил. Той обръщал изключително внимание на опаковките, с които продавал шоколадовите изделия. Така например опаковал бонбоните с хартиени кошнички в дървени кутии.

През 1922 г. Пеев изнася производството в Своге. Избира го заради чистия въздух и преминаващата през града р. Искрец. Към предприятието през 30-те години изгражда електроцентрала, която вечер снабдява Своге с електричество. За работниците са построени безплатни жилища и столова. Фабриката е национализирана на 23 декември 1947 г.

Шоколадът бил внесен в Европа на 7 юли 1550 г. и е бил популяризиран от пътуващи монаси. Топлият шоколад става предпочитана напитка в двореца Версай.

Първият магазин за шоколад отваря врати в Лондон през 1657 г. Англичаните вярвали, че напитката действа като медикамент, способен да ги излекува от туберкулозата. В началото на следващия век, компанията Fry and Sons изобретила твърдия шоколад.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

История за първата шоколадова фабрика в България
4.5 от общо 70 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

9 КОМЕНТАРА

  1. Може и да не е вярно, но съм чела, че първата фабрика е не на „Хали“-те, а на Лъвов мост, почти на спирката на автобусите в посока Централна гара, където по-късно се помещава цехът за сладкарски изделия на кооперация „Христо Ников“. И снимката от 1012 г. повече ми прилича на това място. Ако можете, проверете. А избира мястото на новата фабрика заради уникалните климатични условия, които благоприятстват зреенето на шоколада. И не е сбъркал – шоколадът „Своге“ (старият „Крава“) е по-фин и по-вкусен от „Милка“-та!

  2. Занимателно четиво, но пак има досадни неточности! Сигурно звуча като стар мърморко, но много държа на корекстността на информацията!? Ако авторката на текста чете коментарите нека ме потърси, ще научи доста подробности по темата. :-)

    • Г-н Въчков, вашата критика никога не е излишна! Дори напротив, ще се радваме да чуем всичко, което имате предвид по статията, за да я надградим! Поздрави!

      • С удоволствие! Но е по-добре да го обсъдим с авторката на статията. Така тя ще може сама да прецени дали да допълни написаното с още информация.

  3. Обидил Фердинанд, но нямало пречки да създаде фабрика.
    Преди 100 години строил бани и безплатни жилища за работниците си, снабдявал Своге с електричество – ето какво България са строили българските индустриалци през първата половина на 20-ти век и за благодарност комунистическата диктатура им отнема всичко.
    Нещо за сравнение между двата режима? Как ли е понесъл гордият български офицер грабителските действия на народната власт?

Отговор