Днес ще ви представим две личности, за които мнозина от Вас ще кажат, че далеч не тънат в забрава, даже напротив. Булеварди и улици в цяла България носят техните имена. Ние не можем да се задоволим само с това. Делата на Евлоги и Христо Георгиеви са така големи и благородни, че едва ли днес някой наш акт може да е достатъчен, за да изразим благодарността и признателността си към тях.

Кратка биография на карловските братя

евлогиЕвлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 година в Карлово. Първоначално започва образованието си в местното училище под ръководството на небезизвестния възрожденски учител Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства. По-голямата част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя. През 1837 година заминава за Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години, без особено голям капитал, започва да развива търговска дейност. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. Умира на 5 юли 1897 година в Букурещ.

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 година и е по-малкият от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес. Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 година в Букурещ. Там се намира и гробницата му, в която двамата с брат му спят вечния си сън.

Живот и принос към България

евлоги и христоПрез 50-те години на ХІХ в. братята започват даренията си „на ползу роду“. Те се считат за основатели на Добродетелната дружина – организация на заможни българи, която си поставя за цел освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ. Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война (1853 – 1856 година), а в последвалите години набавя солидни средства за осигуряването на образование на редица видни българи. Христо умира млад, едва 48-годишен, без да доживее големите дела, с които днес помним карловските братя. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София.

Съвместните действия на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България. След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и в следващите години закупува солидно количество парцели в София, така че през 90-те години вече притежава над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 година меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лева за построяването на сградата на университета.

Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:

  • На болницата в „Галац“ – 100 000 лева.
  • На университета „Карол I“ – 200 000 лева.
  • На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
  • На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.

Само година след направеното дарение за Софийския университет големият българин умира, а в завещанието си оставя колосална сума. Тук обаче започва кошмарът, тъй като Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България. Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието му прави впечатление на всички българи. Това е космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва видния българин и негов съратник Иван Евстратиев Гешов.

Завещание

  • На българската черква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лева.
  • 200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
  • На общината в Галац приписва 30 000 лева.
  • 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
  • 20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.
  • Меценатът разпределя пари и за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
  • Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община.
  • На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
  • Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
  • На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
Строеж на Софийския университет, 20-те години на XXв.
Строеж на Софийския университет, 20-те години на XX в.

Подобно на много други подобни случаи, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието. Те твърдят, че Гешов е подменил исканията на Евлоги, макар от предходните действия на заможния българин да става ясно, че той на практика осмисля съществуването си чрез благотворителност. Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 година умира, но делата продължават синовете му – Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по изключително грозен начин. Министърът на правосъдието Константин Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране на завещанието на Евлоги Георгиев.

Вероятно либералното правителство има да разчиства стари сметки с Евлоги Георгиев, както и с Иван Гешов – консерватор и бъдещ премиер на България, тъй като то се включва активно в процесите и се опитва да окаже влияние. След продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Експертизата доказва, че касата на Евлоги е отворена с 4-те различни ключа, намиращи се у различни негови роднини и не може да става и дума за тайна подмяна на документи. Битката е спечелена!

Гробницата на карловските братя в Букурещ
Гробницата на карловските братя в Букурещ

Тук идва и положителната новина. Тъй като сагата приключва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона заради лихвите. Строежът на сградата на Софийския университет започва през 1924 година, а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита.

Пишем тези редове с голяма емоция и преклонение пред патриотичното чувството на Евлоги Георгиев към Родината и сънародниците му. Това негово чувство безспорно личи от делата и думите му. Вероятно и починалият твърде рано Христо е имал същия мироглед, но сякаш историята помни само по-големия брат. Нека днес, близо столетие по-късно, минавайки през сградата на Софийския университет да погледнем с признателност и преклонение прекрасните скулптури на карловските братя, дело на Кирил Шиваров. Това е най-малкото, което можем да направим за тях. Нека помним думите от завещанието на родолюбивия българин Евлоги Георгиев:

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Евлоги и Христо Георгиеви – меценатите, които завещаха всичко на България
4.7 от общо 132 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

4 КОМЕНТАРА

  1. Сигурен съм, че благодарение на хора като тях, сега си пишем на български. Поклон пред техния успех и още по-дълбок поклон за това, което са решили да направят с парите си. Благодаря за страхотния материал. Желая ви успех !

  2. Велики българи! Те трябва да са записани сред първите герои на България. Срамно е за карловци, че не са направили нищо за величието на своите съграждани. Две сгради, оставени ни от братята Георгиеви, се рушат. За жалост!!!

Отговор