На 28 август се навършват 77 години от смъртта на цар Борис III. Това бе формалният повод да преиздадем една отдавна търсена, чакана и рядка книга – „Бурни времена“. Произведението събира на едно място спомените на кап. Коста Скутунов – адютант на Царя в периода 1920-1928 г. Морският офицер е бил част от най-близкото обкръжение на монарха и е имал възможност да го опознае не само като политическа фигура, но и в чисто човешки план.
И тъй като спомените на Скутунов са писани десетилетия след службата му при Борис, читателят може да бъде сигурен, че книгата ще му даде дистанцирана обективност и усещането за достоверност. Царят е представен в светлината на обикновен човек, който обича, мрази, притежава своите качества и недостатъци. От друга страна, не е пренебрегнат и образът на политик, осъзнал голямата си отговорност в „бурните времена“ след Първата световна война. Тогава, когато общественото напрежение достига своя предел.
Книгата ще намерите в онлайн магазина на „Българска история“ – BULGARIANHISTORY.SHOP
А сега предлагаме на вашето внимание „Първата ми среща с цар Борис III“ – една от главите в „Бурни времена“. В нея, както еднозначно разбираме от заглавието, Скутунов се среща лице в лице с монарха. Това се случва в дома на Тодор Бурмов, където бъдещият адютант е поканен от Иван Багрянов. По време на разговора в стаята неочаквано влиза Борис III. Приятно четене!
Първата ми среща с цар Борис III
В момента, когато се бяхме увлекли в разговор, вратата на стаята се отвори внезапно и при нас нахлуха весело две луксозни кучета, порода дакел. Веднага след това в отвора на вратата се очерта фигурата на цар Борис, облечен в тъмен цивилен костюм. Лицето на царя се озари от една приятна усмивка и той тръгна към нас.
Протегнал ръка още от вратата, царят се обърна към мен с думите: „Как сте, стари ми приятелю?“.
Страшно изненадан от тази напълно неочаквана среща, в първия момент аз се почувствах в много глупаво положение и не знаех какво да правя. Царят се здрависа с мен и много любезно ме покани да седна на стола си. Седна и той при бюрото. Царят се държеше така естествено, че аз скоро се окопитих. Той каза, че чувал много пъти за мен и ме познава добре, понеже при посещенията си в семейството на бившия пълномощен министър Димитър Станчев често споменавали моето име. Действително аз бях добър приятел и желан гост у Станчеви, дето често отивах на гости.
След като разменихме няколко общи думи, царят ми каза, че научил от Багрянов за моето пристигане от странство и затова дошел да ме види. След това той почна да ме разпитва за пребиваването ми в Германия и Унгария. Разправих му подробно за службата в подводния флот, за погрома в Германия и за събитията по време на революцията. Разправих му също за нашето заминаване от Берлин и за срещата ни със стария цар и сестрите му на гара Лихтенфелс, дето той беше дошел, за да се срещне с нас.
По време на разговора Иван Багрянов се държеше много свободно и приятелски с царя. Като се интересуваше от всичко, наравно с царя той ми задаваше отделно много въпроси. Така разговорът ни продължи неусетно почти цели два часа. След това царят стана, извини се, че трябва да напусне приятната му компания, понеже в 16:30 часа имал една аудиенция. Той се сбогува приятелски и ми благодари за многото новини, които чул от мен. На излизане от стаята царят каза, че ще му е много приятно да се срещнем още веднъж и за по-дълго време, както подобава на добри приятели. След това, предшестван от двете си кучета, той напусна стаята.
По време на целия ни разговор двете кучета лежаха мирно до краката на царя. От време на време той вземаше ту едното, ту другото на коленете си, за да ги гали. След излизането на царя, преди да протестирам за изненадата, която Багрянов ми приготви, последният се засмя много доволен и ми каза: „Да знаеш само какво удоволствие направи на царя. Когато вчера се прибрах в двореца и разправих на царя, че съм се срещнал с теб и че идеш от Германия, той се страшно заинтересува. А когато му разправих, че съм те поканил да дойдеш при мен в Бурмовата къща, царят ме попита в колко часа ще дойдеш и сигурен бях, че ще дойде, за да се види с теб. Аз нарочно не те предупредих, за да може срещата да стане по-непринудена“.
Така Багрянов не ми даде възможност да протестирам за изненадата, която беше ми приготвил. Аз останах много доволен от тази импровизирана среща с царя. Неговото непринудено и приятелско държане ми направи извънредно силно впечатление. В тази моя първа среща с царя аз открих в неговото лице един разумен и много интелигентен човек. Той беше приятен събеседник, който с непринуденото си държание веднага привлича и предразполага хората към себе си.
Неговите светлосини, малко продълговати очи гледат весело. Той има приятна и подкупваща усмивка. Царят се интересуваше от всичко и приемаше нещата много критично. Всестранно образован, той водеше умело и много леко разговора. Въпреки това аз останах с впечатление, че царят е много стеснителен. През всичкото време на разговора ни той непрекъснато движеше ръцете си и се чудеше къде да ги сложи.
Това беше първата ми среща с царя, впечатленията от която и до днес не мога да забравя.
