„По-лесно един народ се решава да умре в кърви,
отколкото да живее в калта“.
(„Дунавски лебед“, бр. 34, 19. май 1861)
Георги Стойков Раковски се ражда във второто десетилетие на XIX век. Това е време на мощно преплитане на тенденции и многопластовост, на диференциация на българското общество и поляризация на обществените сили. Текат процеси, които ще окажат съществена роля при последващите драматични събития по реализацията на редицата сложни възрожденски проекти. Няколко години по-рано в Сливен е открито първото елино-българско училище, а през 1824 година Петър Берон издава „Рибния буквар“. Раковски израства в атмосферата, в която образованието е висша ценност, а баща му, Стойно Попович, възпитава младежа в нравствени добродетели и отключва у него силно чувство за достойнство и справедливост.
Получил солидно образование, Раковски посвещава най-активните си години на интензивна обществено-политическа дейност и последователни действия в помощ на своето отечество. Чрез своя проницателен ум, силен усет, предвидливост и мощна творческа енергия, Раковски за пръв път започва да прави журналистика в полза на националната борба. Продължилата с известни прекъсвания от 1856 до 1864 година публицистична дейност на Раковски е изцяло подчинена на неговите политически и обществени убеждения, на неговата жажда за свобода и справедливост.
![Книгата "Горски пътник“, 1857 година. Експонат на НИМ](http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2016/07/Книгата-Горски-пътник“-1857-Експонат-на-НИМ-500x286.jpg)
Младият публицист притежава неподправено майсторство на журналистическото перо, затова и неговите живи текстове са огледало на народната съвест и очаквания. Те са четивни, разпознаваеми, заредени с очакване и алтернативи, те открояват рядък творчески талант, който поставя следата на забележителна традиция в българската журналистика. Георги Раковски разбира значението на печата за българския живот.
Според него именно публицистиката е един от трите фактора, наред с образованието и организираната борба, които стоят в основата на националния възход. В началото на 1885 година Раковски поема емигрантския път и взима окончателното решение да води открита борба с турското правителство „през пресата и сабята“, както пише в том 64 от своето „Житие“.
Най-напред издава една малка брошура с два дяла – публицистичен и стихотворен – озаглавена „Предвестник Горскаго пътника“. Тук са отпечатани и първите статии на Раковски: „Неколики речи о събитии в България в лет 1853 до лет 1856“, преводът-памфлет „Просвета в Турско“ и статията „Пиршество на турските велможи“.
Докато мечтае за списването на свой вестник, Раковски сътрудничи на известния журналист д-р Данило Медакович за издаването на „Сръбски вестник“. Това е издание, открито защитаващо поробените славянски народи. По-късно Раковски сключва споразумение с господин Медакович за издаването на вестник под име „Дневница“, който де факто е първият вестник на българския публицист. На 4 април 1857 година излиза първият брой на „Българска дневница“. Паралелно с това Раковски подготвя и приложение към вестника си по въпросите на културата, което озаглавил „Дунавски лебед“. По-късно то се превръща в отделен печатен орган.
„Дунавски лебед“ – основа на ранната възрожденска публицистика
Георги Раковски започва да работи върху „Дунавски лебед“ с цялата си енергия. Трябва да отбележим, че дори при едно бегло сравняване на новините и дописките във вестниците „България“ и „Цариградски вестник“, които излизат в Цариград, в „Дунавски лебед“ информацията винаги е най-бърза, най-достоверна, плътно аргументирана и даваща по-ярка светлина върху съответната проблематика в балкански и общоевропейски контекст. Тези факти още веднъж идват в подкрепа на изключителния нюх, с който Георги Раковски е бил дарен. „Дунавски лебед“ за кратко време се превръща във вестник – пример за тогавашните издания.
![Брой първи на "Дунавски лебед"](http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2016/07/брой-1-на-дунавски-лебед-500x316.jpg)
На страниците на своя печатен орган българският публицист води упорита борба с всякакъв вид народни врагове. С живо слово и блестящо красноречие Раковски поставя въпросите на деня: коментира нуждата от премахване на фанариотското духовенство, представя различните верски опасности за единството на българите, поставя темите за образованието и моралното въздигане на националния идеал чрез въоръжена и открита съпротива. Читателите бързо разбират, че пред тях стои вестник, който брани обикновения човек и защитава интересите му. Отвсякъде се получат възхвали и поздравления.
В „Дунавски лебед“ Раковски дава съвети, насърчава, апелира, припомня, съпоставя, изисква. Сериозно обостреният му журналистически усет наблюдава европейската политика на останалите страни, търси близките закономерности и прави препратки с положението на българския народ под сянката на полумесеца. Раковски реагира на всяка новина от страниците на западния печат, която касае българите. В своя вестник той опровергава или се съгласява с казаното, мъчейки се да създаде впечатление и да изгради чрез статиите си отношение към великите сили по наболелите български въпроси. „Дунавски лебед“ коментира политически, икономически, социани въпроси, външнополитически проблеми, представя недвусмислено отношение към Високата порта и националноосвободителните движения в Европа.
Естествено е, че за много хора Раковски се превръща в отявлен противник, заради тона, който прокарва по страниците на „Дунавски лебед“. Тон, родил се в противоречие с умерените просветителски възгледи на мнозина общественици. Дързък, пламенен и с забележителна убеденост в правотата си, Раковски превръща „Дунавски лебед“ в един колос на ранната българска възрожденска публицистика. Истинският талант на редактор, журналист и анализатор Раковски разгръща на страниците на своя печатен орган.
„Будущност“, „Бранител“ и една мечта – последните публицистични опити
След големия успех на „Дунавски лебед“, на 8 март 1864 година излиза първият брой на вeстник „Будущност“. От него са издадени общо 10 броя. Вестникът изиграва своята роля на скрепител на българо-румънската дружба, защото се печата на двата езика, а и разисква общи проблематични въпроси. Че вестникът е свършил своята работа, говори това, че турското правителство наредило да бъде осъждан на смърт всеки, който бъде видян с “Будущност“ в ръка.
На 9 юли същата година излиза от печат първият и единствен брой на последния вестник на Раковски – „Бранител“, който за съжаление не успява да се развие като печатен орган.
![Последният брой десети на „Бъдущност“](http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2016/07/Брой-Х-последен-на-„Бъдущност“-500x323.jpg)
След така стеклите се обстоятелства около двата вестника, през 1865 година Раковски се отдава на една своя стара мечта. Тя е свързана с издаването на списание, в което да се разглеждат въпроси, засягащи българските история, фолклор, митология и народна мъдрост. В Букурещ излиза единственият брой на „Българска старина“ – внушително по обем книжно тяло с цели 208 страници. Списанието нямало успех, а Раковски приключва дейността си като редактор на вестници и списания, застигнат от материални лишения и заболявания.
Новото и различното в публицистиката на Раковски
В продължение на девет години – от 1856 до 1865 година – Георги Раковски издава общо четири вестника и едно списание, от които излизат 92 броя. Към тях трябва да прибавим двата пробни броя на печатни органи, няколко извънредни листа и четири притурки. Ясно е, че не мащабното по обем публицистично творчество изгражда силния авторитет на котленеца като майстор на журналистическото перо.
Съдържанието. В него трябва да търсим силата, която излъчват текстовете на Георги Раковски. Всяка бележка, дописка, коментар и анализ резонира с трепетите и очакванията на голяма част от българския народ, открил в „Дунавски лебед“, пък и в останалите издания, печатен орган, който осветлява проблемите на делника, дава съвети за по-добро настояще и чертае аргументирани схеми за бъдещия ден.
Въздействието, което оказват вестниците на Раковски, е поразително. Съчетавайки в себе си качествата на народопсихолог, на човек здраво свързан с времето си и същевременно надраснал го, българският публицист успява да отговори на вълнуващите политически и идейни въпроси, които рефлектират върху общественото развитие на отечеството.
Георги Стойков Раковски за пръв път дава пример за журналистика в служба на националната борба. Неговият блестящ талант, в съчетание с изключителната му способност да се ориентира в обществено-политическите процеси, ражда плодотворни години в полето на българския периодичен печат.
Автор:Румен Скрински