Омая на Българското Черноморие – от Ченгене скеле до остров Света Анастасия

Сгушени между северните склонове на тайнствената Странджа и топлите южни води на Черно море, непокътнати от курортното строителство, се намират най-дивните и защитени местности в Бургаския край – заливът Ченгене скеле и паркът Росенец. Слабонаселените плажове, сините рибарски лодки и шумът на веслата им,  мирисът на вкусна храна, приготвена по стари рибарски рецепти, и огнените водни сияния, разливани от летните залези, изпълват природния облик с морски заряд и прилив на спокойствие. На такива места човек може само да вдигне изпотената чаша бургаска бира и да си каже: Красива България.

Впечатляващ с чистотата си, живописният природен парк Росенец, известен още със старото си име Отманли, се намира на 15 км южно от Бургас в землището на село Атия. Паркът е облагороден с разнообразна флора, редки и защитени животински видове и чудни горски пътеки, а в крайморската периферия на парка, където е разположен рибарският залив Ченгене скеле, царуват тишина и уют. Причудливото му име се е запазило още от османско време, когато селището, намиращо се в залива, се е наричало Цингене скела. Първите сведения за селището датират от около 1784 г. В началото на 20 век в залива са изградени малко пристанище, няколко странноприемници и карантинна станция.

Днес местността Ченгене скеле е защитена и се простира на територия от 160 хектара. Обхваща едноименния залив, както и част от землищата на бургаския квартал Крайморие и на село Маринка.

Обаянието на рибарското селище е в неговите малки, но китни и подредени двускатни къщички, сякаш накацали на водопой от двете страни на канала. Всяка от тях си има своя лодкостоянка, на която в следобедните часове, след приключване на риболова, малките плавателни съдове акостират. Лодките обикновено са боядисани в символичните бял и син цвят и са обозначени с имена като „К.Честименски“ или „Корсар“, а някои рибари са ги именували на съпругите си – като красивата „Елена“.

Животът в селището започва да кипи преди изгрев слънце, когато лодките, натоварени с въдици, въжета и бодри рибари отплават от залива и се спускат в поредното приключение в завитата с утринна хлад морска шир.

Силната воля и моряшкият дух на хората от селището, калени от вълненията и непредвидимостите в рибарския занаят, извършиха геройства по време на опустошителното наводнение през есента на 2014 г. Макар и с тежки последствия, бедствието не успя да погуби рибарския  рай и днес на посетителите дори им е трудно да си представят колко тежки са били загубите за местните. Тих, спокоен и син ги посреща заливът сега. А в далечината се чува моторът на някоя лодка, която плава към малкото островче, намиращо се само на 6,5 километра от брега – Света Анастасия.

Приказно се разкрива то пред погледа на наближаващите към него посетители. С масивна и стръмна каменна основа, издадена над вълните, и сравнително заравнена повърхност, островът съвсем не изпъква с буйна и разнообразна растителност. Чарът му е в друго – в масивните и семпли постройки, свързани с историята на острова и изпъкващи на островната площ от едва 0,022 кв.км , и в издигащия се над тях морски фар.

На малкото островно пристанище освен рибарски лодки се отбиват и атракционни плавателни съдове, чиито пътници, слизайки на брега се озовават в незначителен по размер (с място само за 4-5 сламени чадъра), но бистър и спокоен залив с повече морски обитатели и влажен субтропичен климат, подсилващ усещането за далечината на континенталните влияния.

Тясната плажна ивица достига до стъпала, бързото изкачване на които води до почти най-високата част на острова, откъдето се разкрива гледка към недалечния залив и откритите, отразяващи небесните настроения води. В края на „черната“ пътечка е разположен комплексът от сгради, повечето от които със стабилна каменна основа и дървена горна част. Мистериозно е излъчването на островната архитектура. В разказите си автори споменават, че стотиците са легендите и историите за местността – за пирати и съкровища, за викинги и по чудо оцелели морски капитани.

Разходката до църквата „Света Анастасия“, „Лекарната“, музея и до някои от страничните тераси на острова допълва мистиката и красивата симбиоза между създаденото от човешката ръка и сътвореното от природата. Сред множеството скални феномени обаче, един прави особено впечатление – вкамененият пиратски кораб, гледка към който разкрива една почти тайна тераса, скрита в гръбната част на острова. Легенда разказва, че корабът бил разцепен от страховита буря, която Света Анастасия изпратила в отговор на спасителните молби на монаси от манастира.

Макар да няма данни през коя година се е случило чудото, за църквата „Успение Богородично“ се знае, че съществува като божествена обител от 15 век, а стенописите са датирани от 14 век. Макар да бива опожаряван и нападан от пирати няколко пъти през вековете, превърнат за кратко в затвор за комунисти и земеделци през 1923 г., а впоследствие да изпълнява и функциите на хотел, и до днес храмът е съхранил свещения дух на времето и благодарение на него островът е приет за паметник на културата с национално значение.

Век след първото си запалване юни 1914 година, със своите 40 метра височина, фарът все още направлява корабите в крайостровните води. Заедно с него функционират и лекарна, предлагаща чудодейни билки и отвари по стари рецепти, манастирска килия от Средновековието и странноприемница с автентични бургаски ястия по стари рецепти.

А историята на Света Анастасия – покровителката на острова и една от малкото жени-мъченици, почитани ревностно и от двете направления на православната църква,  е вплетена здраво в архитектурното и културно наследство на острова. Житието на светицата бележи настоящия облик на тайнственото парче суша, а за мнозина, недокоснали се до преданията, то остава едно олицетворение на облагородената, красива българска земя. Олицетворение на прегръдката на водите на Черно море с нея.

Като че ли това стига на човек да се почувства щастлив.