Освобождението на българската държава от византийско владичество през 1185 година след успеха на въстанието, оглавено от братята Асен и Петър, поставя българския народ в една съвсем нова ситуация. Пред българските владетели стои задачата да утвърдят своята власт и да вдъхнат увереност и самочувствие на народа.

Действията на първите Асеневци, а по-късно и на техните наследници в посока легитимиране на царската власт, са свързани с няколко основни фактора. Този, от който пряко се интересуваме в настоящия материал, е свързан с въпроса как нумизматичните паметници от периода на Второто българско царство и по-конкретно управлението на първите Асеневци (1185-1256 година) спомагат за идеята за утвърждаването и укрепването на владетелската фигура в очите на средновековния българин.

Въстанието на Асен и Петър - художник: Васил Горанов
Въстанието на Асен и Петър – художник: Васил Горанов

Нумизматичните паметници от времето на Второто българско царство са важен представителен елемент на царската власт. Те напомнят на българския народ за мощта, благородитето на владетеля, за неговата християнска добродетел. От друга страна, те илюстрират една много важна част от владетелската институция – владетелските знаци (инсигнии, регалии). Интересът към тази материя според Георги Атанасов трябва да се разглежда като „…непреодолима необходимост за разгадаване генезиса на държавността със съпътстващите я институции и структури“

Титулатурата и владетелските инсигнии символизират законността на властта на царя, а монетите и печатите, както и стенописните изображения на царете, са незаменими исторически паметници, символи на царската власт и образи на държавния суверенитет.

Началото на средновековната българска нумизматика е положено от Васил Априлов (1797-1847 година), който за първи път идентифицира и описва монетите на средновековните българските царе в книгата си „Деница новобългарского образования“ от 1841 година. Проучванията за средновековните български печати и монети свързваме с голямото научно дело в нумизматиката и сфрагистиката на Никола Мушмов. В монографичното си изследване „Монетите и печатите на българските царе“ той третира средновековните български печати и монети като достоверни исторически паметници.

Изследването му обаче с оглед на днешните открития е непълно, макар и Мушмов да е първият, който се опитва да установи основните проблеми и тенденции в средновековната нумизматика и сфрагистика, защото по това време (1924 година) все още не са известни голяма част от монетните и печатните паметници. Това прави и значителна част от тезите на изследователя вече остарели.

Златен печат на Иван Асен II
Златен печат на Иван Асен II

Това, което откриваме като характерна черта в проучванията на повечето изследователи на българските средновековни печати и монети, е историческият поглед към подобни паметници. Монетите и печатите са разглеждани най-вече като документи, като исторически свидетелства, като тяхната културна и най-вече легитимационна стойност е оставена на заден план. Повечето изследователи, които се занимават с изучаване на българска история, култура и изкуство, се задоволяват само с описание на изображението на конкретния паметник, като не се спират върху неговия символичен смисъл, нито върху значението на регалиите, облеклото, позицията, в която е изобразена фигурата (изключение прави Героги Атанасов). Монетите с образа на българския владетел са „символ на суверенитета на държавата“ и като такива имат особено важна стойност за легитимационния процес, свързан с утвърждаването на владетелската династия.

След 1185 година златният перпер и билоновата стамина са единствените средства за изработка на парично обръщение по българските земи. Що се отнася до Първото българско царство, не е намерена нито една автентична монета с името на владетеля. Това, че не са открити обаче, съвсем не означава, че трябва категорично да изключим тяхното съществуване.

Най-ранното монетосечене, издавано с името на български владетел от Втората българска държава, е това на Теодор-Петър. Все още няма открита монета с името на цар Иван Асен I. Монетите на Теодор са открити сравнително късно (1970 година) от чехословашкия учен Е. Похитонов. В България такива монети са намерени от Иван Йорданов по време на работата му в Геологоисторическия музей в Нова Загора.

Предполагаема монета на Теодор-Петър
Предполагаема монета на Теодор-Петър

Монетите на цар Теодор-Петър са с „…медни ядра, със скифатна форма“. Върху лицевата страна на билоновите монети на българския владетел е представена правата фигура на Иисус с нимб, туника и мантия. От двете страни на Христос са изписани инициалите му. Върху другата страна на монетата е изобразена правата фигура на „царят със стема, сакос с маниакион и лорос“ . Във византийските монети императорът е изобразен винаги с церемониално облекло, а малко по-късно се добавят и „…корона и тясна дълга дреха, украсена с бисери (дивитисион, сакос)“.  

Тук виждаме едно сходство между българските и византийските монети, което е напълно разбираемо, имайки предвид византийското владичество и факта, че монети в българските земи започват да се използват именно, когато България е в зависимост. От друга страна, са стемата, туниката, сакоса, лороса златният перпер и билоновата стамина – отличителното облекло на императора, знак за законното му право на императорска власт. Поради това и в нумизматичните, и в сфрагистичните паметници българските царе са изобразявани със същото облекло.

Фигурите, представени от двете страни на монетите, са изобразени в груб и схематичен стил. Надписите са изписани неумело, което според Юрукова е признак за „неопитен гравьор“. В образите на владетелите няма портретни черти, „с еднакви лица са представени както възрастният цар, така и младият съцар“. Това е така, тъй като изображенията на царете имат символичен характер. Те са доказателство за законното право на владетеля да царува и поради тази причина не се набляга толкова на външните отличителни черти.

Монета на Исак II Ангел
Монета на Исак II Ангел

В монетите на цар Теодор-Петър фигурата на царя е представена заедно със скиптър в дясната му ръка, който завършва с патриаршески кръст. С такъв скиптър е изобразяван и византийският император Исак II Ангел (1185-1195 година). Някои изследователи изказват предположение, че става въпрос за един и същи кръст, който става притежание на българите след победата над армията на Исак II Ангел през 1190 година в Тревненския балкан. 

Ако приемем тези предположения за верни, то изобразяването на императорския кръст в монетите на българския цар цели да покаже превъзходството на Теодор над византийския император и да “запечата” завинаги победата му над него. Присъствието на кръста, както и на императорските дрехи, е доказателство и за самочувствието на българския владетел, който с изсичането на монетите цели да „… ознаменува голямата българска победа над византийците“.

Подобно на Иван Асен I, от Калоян и Борил също не са известни нумизматични паметници, макар и пръв Калоян да получава правото да сече монети от папа Инокентий III. Според Тодор Герасимов Иван Асен II е сякъл монети от три метала – мед, сребро и злато. Йорданка Юрукова обаче е на мнение, че сребърните монети на владетеля са „…имитационни монети, сечени през 14. век и нямат нищо общо с този владетел“. Златното монетосечене на Иван Асен II е изключително рядко.

От него досега е известен със сигурност един единствен екземпляр, открит като част от колективна находка и съхраняван в Археологическия музей при БАН. Монетата е изработена от 18 каратово злато и е с леко корубеста форма. Като сигурен белег за автентичността на монетата Тодор Герасимов посочва наличието на „…следи отъ патина съ меденъ цветъ“ . Има спорове къде точно е открит нумизматичният паметник, като някои изследователи сочат Прилепско (Герасимов, Пенчев), а според други монетата е отсечена в гр. Охрид (Майкъл Хенди).

Когато Мушмов пише своята монография, златната монета на Иван Асен II все още не е открита, но той е почти сигурен в съществуването на такава. Пише за правото, дадено на Калоян от папа Инокентий III да сече монети, което според автора „ ще да се отнасяло за златни монети, но по никой начинъ не и за сребърни или медни, за които като вътрешни монети не ще да е имало нужда отъ разрешение никакво и отъ никого“

Златна монета на Иван Асен II
Златна монета на Иван Асен II

Повечето български изследователи са на мнение, че монетата е изсечена в чест на победата на Иван Асен II над Теодор Комнин Дука Ангел през 1230 година. Герасимов също подкрепя това предположение, пишейки:  „…следъ клокотнишката победа, българската държава достигна най-голямото си разширение, което допринесе много и за стопанското издигане на страната“След битката приоритет на царя става уреждането на външната търговия, което изисква изсичането на златни монети.

Чрез този кратък преглед на достигналите до нас монети от времето на първите Асеневци се потвърждава представата, че идеята за утвърждаването на царската власт намира своята художествена репрезентация именно в лицето на тези паметници.

Владетелският образ и неговото присъствие в ежедневието на българина въздейства върху представата за владетелската институция и утвърждава царската фигура като могъща, добродетелна и благословена от Бога, а българското царство е представено в образа на свято, покровителствано, политически и духовно признато ядро.

Автор: Александрина Марангозова

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Монетите на българските владетели от династията Асеневци
5 от общо 3 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор