В следващите редове ще прочетете избрани откъси от най-новото ни издание – „Райхът и Царството: Германското присъствие в България (1933 – 1940 г.)“ на доц. д-р Владимир Златарски. В случай, че темата и откъсът ви се сторят интересни, не пропускайте да поръчате книгата от банера по-долу.
По времето на националсоциализма в Германия организирането на младежта е важна брънка от веригата за тотално обхващане на целия обществен живот. Реципрочна заинтересованост към връзки с Третия райх се наблюдават и сред българските младежки организации с националистическа насоченост.
Първите контакти са осъществени при посещението на легионерския водач Иван Дочев в Германия през пролетта на 1934 година. В средата на десетилетието се създават връзки и на спортна основа – преди Олимпиадата в Берлин по покана на Българския олимпийски комитет за преглед на спортната младеж страната е посетена от спортния водач на Райха Ханс фон Чамер унд Остен, комуто е оказан висок прием, заснет е и пропаганден филм за широко разпространените германски кинопрегледи. Постигнати са договорености за сътрудничество, а впоследствие председателят на БОК генерал от пехотата Велизар Лазаров поздравява от името на спортната младеж Хитлер, който дал непознат досега импулс на рицарската олимпийска идея.
В България първоначалните опити след 19 май 1934 г. за създаване на организирана държавна младеж претърпяват провал. Най-солидната младежка структура – легионерската организация, е забранена в началото на 1936 г., а и нейното ръководство остава разпокъсано. Отделно съществуват по-скоро интелектуалният съюз „Отец Паисий“, младежкото крило на НСД „Стожер“, скаутите, туристическите организации, различни студентски и други съюзи, които често сменят акцента си За да установи влияние върху младежта и да опита да получи подкрепа за режима от тези среди, правителството на Кьосеиванов се обръща към германския опит като, за да не се разбунват духовете, е използвано прикритието на спорта.
През април 1937 г. с решение на министерски съвет на германския експерт д-р Карл Дийм е възложено да реорганизира „телесното възпитание“ на българската младеж като е набавено съответното германско съгласие. Той трябва на място да се запознае с условията и да разработи проект, по който да се извърши новото организиране на спорта в училищата и дружествата. Дийм пребивава в България от 15 септември до 30 ноември 1937 г., предприема поредица от пътувания и срещи из страната. В разработената от него петгодишна програма главен пункт е предложението за държавно обединяване в обща структура на учениците от петнадесет до деветнадесет години, които впоследствие да преминават като членове в единна спортна организация. Тя от своя страна трябва да обедини съществуващите досега клубове и да се ръководи по водачески принцип при силно военизирано начало и нарочни диктаторски правомощия.
Освен върху спортното възпитание, тази структура трябва да акцентира върху народностното възпитание чрез литературни сбирки, народни песни, танци, да организира общодържавни съзтезания, лагери и др. Според Дийм е необходимо по германски образец да се въведе обща система на физически упражнения за училищата, държавната младеж, армията, трудова повинност и дружествата. Крайната цел на цялата програма е да се развие военната пригодност на мъжете и „способността за раждане“ на жените.
В края на своя престой той публикува дълга статия за дейността си във вестник „Зора“, държи реч по радиото и доклад в кино „Роял“, след който е прожектиран филмът на Лени Рифенщал за Олимпийските игри в Берлин.
Обединяващото младежките националистически движения е борбата срещу Ньойския договор. Силна тяхна проява е организирането на големи демонстрации през ноември 1938 година около годишнината от подписването на договора, когато мащабите на протестите и сблъсъците с полицията надминават дотогава познатото поради нажежаването на страстите след германския успех на Мюнхенската конференция. Легионери, ратници, стожерци, отецпаисиевци, студентският съюз и други формирования разпространяват листовки и лозунги и настояват за връщане на земите с българско население, а пред германската легация кънти масово „Хайл, Хитлер!“, което да покаже откъде мнозина се надяват на промяната.
Въпреки усилията, младежкото движение остава разпокъсано и в началото на 1939 година в Берлин нямат изготвена програма за съвместни действия сред младежите, каквито са подготвяни с Румъния, Югославия и Гърция. Контактите остават главно през генерал-лейтенант Христо Луков, който през април 1939 година планира да помогне на скаутите в България с цел да се създаде основа за бъдеща държавна младеж.
Третия райх проявяват интерес към нови формирования. Като Ратниците за напредъка на българщината (РНБ), например. Създадена през 1936 година от професора по микробиология Асен Кантарджиев, тази организация получава почти конспиративна структура и изпъква на преден план с водаческото си начало, антиправителствената си реторика, крайния си антисемитизъм и нехарактерния за българските условия стремеж към тоталитаризъм – характеристики, които без съмнение показват търсенията на ратниците за идеологическа опора в германската система.
В навечерието на войната в столицата на Райха отчитат, че ратниците не могат да оказват определено влияние във вътрешно-обществения живот, но въпреки това не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като във водещите кръгове са известни като истински действени антиболшевишки елементи.
Автор: доц. д-р Владимир Златарски
