Любен Каравелов е личност, чийто житейски път трудно може да бъде обхванат. Той е едновременно поет, енциклопедист, революционер и журналист, но най-важното от всичко – той е национален герой с важна роля в Освобождението на България от османска власт.
Роденият в Копривщица Каравелов започва своето образование именно във възрожденския град, но впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно той се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка (отглеждането на едър рогат добитък). Занимавайки се с него, Каравелов често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856 година е изпратен в Цариград, за да се се посвети на търговията, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.
През 1857 година започва т.нар. „руски период“ в живота му. Заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като е надхвърлил необходимата възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет – Михаил Погодин, Иван Аксаков, Владимир Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му за изграждане на тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.
Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той формира своя политически, научен и литературен мироглед. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.
В началото на 1867 година обстановката на Балканите рязко се променя. Продължава въстанието на остров Крит, което избухва предишната година. Сръбското правителство демонстративно започва да се готви за война срещу Османската империя. Българите в Русия и Влашко видимо се активизират. Революционерите около Раковски пристъпват към реализацията на неговия последен план.
В тази обстановка Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за единна южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, в който участват още Иван Кулин и Ильо Марков. Организацията възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава „Прокламация до българския народ“, с която го призовава да се вдигне на оръжие. В резултат на неговите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.
По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва с местната либерална организация „Омладина“ и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 година политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.
В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на 1868 година се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.
През неговия „сръбско-австрийски период“ Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Чарлз Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват убеждението му, че е необходима широка просветна дейност за постигането на набелязаните цели.
Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашният си опит и идеи. Там пише статията „Мои братя“. В нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Швейцария и САЩ. Така Каравелов изоставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради на базата на пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против проекта за турско-българска монархия. Това съдейства за сближаването му с „младите“ в средите на емиграцията.
През пролетта на 1869 година Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов си сътрудничи с Добродетелната дружина, като оттам му е възложена редакцията на вестник „Отечество“. Различията между неговите идеи и тези на „старите“ водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.
През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7 ноември 1869 година започва издаването на вестник „Свобода“. Той се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет (БРЦК). Според някои историци до октомври 1870 година организацията се казва БРК.
В началото БРЦК се развива именно под влиянието на Каравелов. Вестник „Свобода“ отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начело на федерацията трябва да застане избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средствата за реализацията на тази идея варират от „мирни“ до „оръжие, огън и нож“.
В брошурата „Български глас“, отпечатана през 1870 година Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като „всеки прежали живота си“ и се захване „кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си“. Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на „бошняци и сърбе“, за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: „Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо“.
Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина“ при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.
Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи.
