На пръв поглед красива къща от 60-те години на XIX век, ала много повече от това. Една от многото емблематични за Русе постройки, в която, в непосредствена близост до дунавския бряг, е разположен Музеят на градския бит. За туристите на „малката Виена“ тя може да изглежда като поредното прекрасно архитектурно произведение, но за русенци, къщата на Калиопа разказва история. История за любовта – колкото красива, толкова и трагична; колкото истинска, толкова и плод на въображението на поколения русенци.
Както всички легенди, разбира се, и тази за къщата на красивата Екатерина Калиш има множество интерпретации. В трудната задача за тяхното обобщаване ни помогна русенския етнолог Искра Тодорова.
Най-популярната версия на легендата гласи, че първоначално къщата е била собственост на управителя на русенския санджак – Мидхад паша. Сърцето му, обаче, било пленено от неземната красавица Екатерина Калиш, известна като Калиопа. Прекрасната постройка станала нейна собственост – символично усамотено гнездо, в което те двамата да се срещат тайно.
Пашата измислил неподозрителен начин, по който да предаде имота в ръцете на своята любима. Той организирал състезание по стрелба по гълъби за дамите от висшите слоеве на русенското общество. Победителката щяла да спечели красивата къща. За да е сигурно, че Калиопа ще спечели състезанието обаче, русенският управител изпразнил оръжията на другите дами и така Екатерина Калиш била естествената победителка в надпреварата.
За съжаление, красивата история помежду им завършва трагично. Мидхад паша бива извикан по спешност в Цариград и неговият наследник очаквал освен поста да наследи и любовта на Калиопа. Но красивата Екатерина (на места срещана и като Мария) Калиш явно не била съгласна, тъй като един ден била намерена удушена, като убиецът останал неизвестен.
Да вярва или не на тази история всеки избира сам. Нека обаче тръгнем по пътя на историческата истина за къщата на прелестната Калиопа. Първите документирани сведения за нея датират от края на XIX век.Те описват прехвърлянето на къщата от съпругата на пруския консул към Стефан Камбуров – виден русенец, участник в комитета за приемане на Българска екзархия в Цариград. По негово желание стените и таванът на втория етаж биват изографисани през 1886 година от австрийския живописец Шарл Шаусберг, чийто подпис може да бъде видян и днес при посещение на туристическия обект. Оказва се, че предполагаемата героиня от легендата е не само омъжена, а е омъжена не за кого, а за пруския консул, което прави връзката ѝ с русенския управител още по-сложна. Този факт леко осветява пътя ни към неизвестния убиец на удушената Екатерина Калиш.
Друга странна подробност е, че стенописите – истинската красота на къщата, са направени двайсетина години по-късно след като тя бива прехвърлена от Мидхад паша на Калиопа. Тоест, това, което се предполага, че русенският управник е дал на своята любима, е било все още един незавършен проект. Неоспорим факт е, че тази невероятна постройка е запазила своята история в сърцата на няколко поколения русенци. Била е там много преди нас и вероятно ще бъде много след като ние си отидем.
През 1989 година къщата на Екатерина Калиш отваря врати за своите посетители, превръщайки се в първия у нас етнографски музей, показващ градска (буржоазна) култура. На първия етаж се разполагат временни изложби на различни колекции от фонда на историческия музей, илюстриращи бързия просперитет на русенци към модерността. Вторият етаж представя примерен интериор на богат градски дом с неговите характерни помещения, който заедно с произведените в Австрия и Германия мебели и богата порцеланова украса, разказва за големия паричен фонд на русенския гражданин.
Емблематичен за Русе, Музеят на градския бит ще очарова всеки посетител, пленявайки сърцето му със своята любовна приказка, даваща повод за много житейски размишления…
