При споменаването на думата „крепост“ в съзнанието ни веднага изниква представата за нещо тайнствено, за нещо от отминали времена, за нещо романтично. Обикновено си представяме мощни стени и кули, увенчани със зъбери. В немалко случаи обаче, от хилядите крепостите в България, е запазено съвсем малко или сe намира на доста недостъпни места. Въпреки това има стотици, които си заслужават да се посетят.
Като цяло терминът „крепост“ е много общ, обхваща паметници от различни епохи с различен характер. Най-общата дефиниция е: крепостите са населени или други места с отбранителни съоръжения. Обликът им зависи от епохата, в която възникват и функциите, които са изпълнявали. Днес това многообразие се допълва и от степента на запазеност и автентичност, в която те са достигнали до нас.
С този текст ще се опитам да разгледам някои основни черти на крепостите, за да може неизкушените от темата да се ориентират по-лесно. Ще дам и няколко примера от днешна България, с което надявам се, ще изостря любопитството им и ще ги предизвикам да посетят някое място, свързано с отбраната и съответно с историята на нашите земи.
Основната функция на крепостите е да служат за защита на тези, които са вътре в тях. Те са военни съоръжения и основен представител на военната архитектура. Най-важната разлика между крепостите е дали в тях има постоянно обитавано селище или не. Почти всички градове в древността са укрепени. По този начин те са и град, но в същото време и крепост. Друга група крепости защитавали села или са били обитавани само от военен гарнизон. Трети, не са били постоянно населени, а са служели само за убежища, т.е. при опасност хората от околните села са се скривали в тях. Естествено, може лесно да си представите, че разнообразното предназначение на крепостите е основна причина те да са различни. По един начин изглежда една градска крепост, а по съвсем друг, крепост – убежище в гората.
Голямо значение за начина, по който изглеждат крепостите има и епохата, в която са изградени. Създавани са от много различни общества. Най-малкото хората не са имали еднакви технически възможности за строеж, а и обсадната техника е била на различни нива на развитие.
До скоро се смяташе, че крепостите се появяват в нашите земи заедно с тракийските царства от средата на първото хилядолетие преди Христа. В последните години обаче е доказано, че тази долна граница на поява на крепостите трябва да се измести по-назад във времето, в праисторическата епоха. Още в късния неолит, т.е. преди около 7000 години (в края на VI хил. пр. Хр.), съществуват селища, оградени с ровово-валови съоръжения. В късния халколит (втората половина на V хил. пр. Хр.) вече има каменни отбранителни стени. Такива са открити при археологически проучвания в „Провадия – Солниците“, Варненско (GPS 43.1284494, 27.4703693) и до сeло Сушина в язовир Тича, община Върбица, Шуменско (GPS 43.0592936, 26.7675877). При проучването на последния обект е открита кула, запазена до 3-4 метра височина.
През късната желязна епоха, V – I в. пр. Хр., се появяват по-големи крепости, което е пряко свързано със създаването на държавни образования по нашите земи. Една част от тях са свързани с градски селища. Оригинални части от стени от този ранен период могат да се видят на Небет тепе в Пловдив, в Перник на хълма Хисарлъка, в резервата „Сборяново“ до град Исперих, област Разград. Друга група тракийски крепости са свързани с резиденциите на тракийските царе и висшите аристократи.
В научната литература за тях се използва термина „тюрзис“. Те са със сравнително малки размери, но са добре укрепени. Зад стените им се намират жилищните и стопански помещения на собственика. През последните години такива крепости са проучени до Синеморец, Бургаско, в Елховско, Ямболско и до Копривщица. Особено забележителна е последната резиденция, която се намира в местност Смиловене (GPS 42.5685058, 24.3733406). Тя не е с големи размери, но градежът ѝ е изключително прецизно изработен. Оградните ѝ зидове са дебели между 2,8 и 3 метра, а лицата на гранитните блокове са оформени много фино.
Следващата епоха настъпва с идването на римляните, когато Балканският полуостров става част от Римската империя. Тази империя се променя през IV в. сл. Хр. Разделя се на две и източната ѝ половина остава известна в историята като Византия. През периода II – VII век се слуват много неща, редуват се периоди на възход и упадък. Построяват се много крепости, особено през V – VI век. Част от тях са градени върху по-стари крепости, а много други – на ново място. Почти всички са разрушени с идването на славяните и българите през VII век, но по-късно част от тях са преизползвани и преустроявани.
След първото голямо нашествие на племена северно от Дунав в средата на II в. сл. Хр., започва масово укрепване. Най-голямата концентрация на крепости през втората половина на II и III век е по брега на река Дунав. От устието до изворите си, тази река се смятала за естествена граница на Римската империя (Дунавски лимес). Там постоянно са разположени римски военни части, покрай които се построяват крепости (кастели), а постепенно и цели градове. Във вътрешността се залага на едно целенасочено строителство на градове, чрез които функционира римската администрация.
Ситуацията се усложнява през IV век, когато започват по-честите варварски нашествия. През V – VI век крепостите се променят. Появяват се кулите с остър връх, протеихизмите (допълнителни крепостни стени пред основните), смаляват се градските пространства.
Крепостни стени от римския период могат да се видят в следните градове:
Сердика – крепостните ѝ стени са построена през 176-180 година при управлението на римския императори Марк Аврелий (161-180). Тя е направена в характерния за периода стил с добре отдялани четвъртити камъни. През 443 година е разрушена от хуните. След това е реконструирана, отвън на старата крепостна стена е долепена изцяло нова стена от тухли с дебелина 1,80 метра. Така общата ширина на стената става 4 метра. В София могат да се видят значителни части от крепостната стена на античния и средновековен град, благодарение на дългогодишната политика за експониране на старини. Запазени са Източната и Западната порта на града, съответно в подлеза при Президентството и до католическата катедрала. По-слабо известен е североизточния ъгъл на града, който също е добре експониран (GPS 42.6996267, 23.3251977).
Пловдив – крепостната стена около града в подножието на Трихълмието е строена от Марк Аврелий през II век и преправяна многократно през III, IV и VI век.
Стара Загора – крепостните стени на Августа Траяна също са строени по времето на Марк Аврелий. През IV век претърпяват сериозна реконструкция, а в средата на V век се изгражда протеихизмата. Могат да се видят до Съдебната палата на Стара Загора (GPS 42.4266917, 25.6246662).
Стотици са извънградските крепости. Те укрепяват малки населени места, имат чисто военни функции, като гарнизонни или са крепости – убежища. Ще спомена само няколко, но заслужаващите да се видят са много повече.
Кула, област Видин (GPS 43.8908066, 22.5238287) – крепостта се състои от две части – малко квадратно укрепление (квадрибургий) и по-голям кастел, разположен южно от него. Първоначално е построен квадрибургият, датиран e към края на III – началото на IV век. Представлява квадратно укрепление с размери 40 на 40 метра с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 метра. Квадрибургият е много добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 метра и запазена средна височина 2 метра над подовете. Югоизточната му кула се издига на 16,30 метра и именно тя дава името на съвременния град Кула.
Состра, община Троян, област Ловеч (GPS 42.9853116, 24.6740913) – строителството на крепостта започва около 147 година по заповед на император Антонин Пий. По-късно крепостните стени са на няколко пъти разрушавани и възстановявани. Днес част от тях са реставрирани.
Траянови врата, община Костенец (GPS 42.357434, 23.9221287) – градежът е от тухли и камъни. Входните кули са запазени на височина до 11 метра.
Пещера, област Пазарджик (GPS 42.0384806, 24.3041611) – крепостта е известна като „Перистера“. Откроява се с формата на две от кулите ѝ, които в план имат формата на църква.
Белчин, община Самоков (GPS 42.3535808, 23.3821678)
Дренково, община Благоевград (GPS 42.0037216, 22.9653311).
Със създаването на България в края на VII век ситуацията на Балканите се променя. Българите създават редица свои землени и каменни крепости. Освен това те преизползват много от заварените крепости. Първите столици, Плиска и Преслав, са построени на равни терени с възможности за по-лесно градоустрояване на терените в тях. През Второто царство (XII – XIV век) градовете се строят на различен принцип. Издигат се на естествено защитени места, които определят техния облик. Такива са Търново, Червен, Ловеч и др.
Няма да се спирам на най-важните крепостите в България от VIII – XIV век – Плиска, Преслав, Дръстър (Силистра), Търново, Видин, Червен (GPS 43.6235802, 26.0231352), Ловеч, Мелник (GPS 41.5198184, 23.3915985), Калиакра (GPS 43.3664517, 28.4653991), тъй като са сравнително по-известни. Със сигурност обаче те трябва да заемат челно място в списъка с обекти за посещаване. Ще спомена само няколко от заслужаващите да се видят крепости от VIII-XIV век:
Перник (GPS 42.5951794, 23.0175322) – крепостта в Перник се свързва с епопеята на цар Самуил и неговия военачалник Кракра, който на два пъти устоява на византийските нападения.
Самуилова крепост (GPS 41.3952259, 23.0317774), община Петрич, област Благоевград – В „Парк-музей Самуилова крепост“ може да се посети основният укрепен пункт от отбранителната линия на цар Самуил в теснината между планините Огражден и Беласица по време на битката при Ключ през 1014 година.
Маркели, община Карнобат, Бургаска област (GPS 42.6367055, 26.8996596) – в тази крепост ще се видят и градежи от предходните векове – V-VI век, но и землени валове изградени в началото на IX век. Там през 756 година българският владетел Винех губи сражение при пограничната тогава крепост Маркели срещу войските на византийския император Константин V Копроним. В 792 година император Константин VI е разбит при Маркели от войските на българския владетел Кардам.
Русокастро, община Камено, област Бургас (GPS 42.4890773, 27.1581173) – на това място през 1332 година цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III. Крепостта се намира на естествено възвишение и има големи размери. През последните години се полагат много усилия за нейното проучване.
Цепина, село Дорково в близост до Велинград (GPS 42.083334, 24.1230154) – тази крепост е първоначалната резиденция на Алексий Слав и играе важна роля във войната между България и Византия в средата на XIII век. Голяма част от нея е проучена, а в подножието ѝ има уреден малък музей с материали открити при разкопките.
Аневско кале, община Сопот (GPS 42.6815599, 24.7324562) – разположена е на южния склон на Стара планина на надморска височина от 850 метра. Изградена е по време на Второто българско царство, запазена е цитаделата. Останките от крепостните ѝ стени достигат височина от 12 до 14 метра.
Мезек, община Свиленград (GPS 41.7368633, 26.0826159) – тази крепост е от най-добре запазените по нашите земи с височина на зидовете над 10 метра и дебелина от 1,90 до 2,60 метра. Отбранявана е от 9 кули. Построена е в края на XI – началото на XII век.
Маточина, община Свиленград (GPS 41.8536, 26.5467131) – според част от изследователите тя е строена XII век, а според други в XIV век. Днес там може да се види една голяма кула, висока 15 метра. Кулата се състои от три части. Средната е продълговата, към нея от изток е прилепен полуцилиндричен издатък, а на запад се простира тесен коридор.
Освен Асеновата крепост, Перперикон (GPS 41.7168132, 25.4698706) и Татул (GPS 41.5423048, 25.5457449), в Родопите могат да се посетят много други крепости. През последните години в района системно се проучва и крепостта Лютица, намираща се в района на Ивайловград (GPS 41.5027602, 26.0614586). Тя също има отлично запазени крепостни съоръжение, които в сегашния си вид са построени през XII–XIII век.
Направеният преглед е най-общ. Във всяка област на България има крепости, които си заслужават да се посетят. Винаги може да потърсите допълнителна информация в интернет, в библиотеките или най-близките музеи.
Дано досега с тези паметници Ви донесе наслада!
Автор на настоящия материал е Методи Златков, асистент в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. За да изгледате участието му в нашето предаване „Истоията оживява“, натиснете тук.
Фотограф на заглавната снимка е Стелиян Стоянов. Снимката е от Перперикон.
